Р Е Ш Е Н И Е          №  715            София, 10.10.2008 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, отделение, в съдебно заседание на 10.10.2008 година, в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ                                                                ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                                        МАРИЯ СЛАВЧЕВА   при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело №  359 /2008 година   Производството е по чл.307, ал.1 и сл. ГПК във вр. с чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молбата на Е. К. Д. Б. от гр. В., упражняващ търговска дейност под фирма „КК”, със седалище гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, І-во отделение, търговска колегия № 59 от 18.02.2008 год., постановено по т.д. № 574/2007 год., с което е оставено в сила въззивно решение № 119 от 12.06.2007 год. по в.гр.д. № 142/2007 год. на Варненския апелативен съд и е отхвърлен, като неоснователен предявения от молителя срещу ”К”ООД, гр. В. иск по чл. 82 ЗЗД за сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби от неизпълнение на договорно задължение по договор за наем от 05.12.2001 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане. Искането си за отмяна молителят е обосновал с наличието на друго постановено преди това и влязло в сила решение на Варненския районен съд по гр.д. № 433/2002 год. между същите страни и със същия предмет на спора, което му противоречи. Твърди, че като е признал с решението си по касационно дело № 574/2007 год. правото на ответното ТД ”К”ООД, гр. В. да противопостави на ищеца правото си на държане на имота, придобито по силата на друг договор за наем, сключен с трето, чуждо на наемното правоотношение по процесния договор от 05. 12. 2001 год. лице, ВКС, търговска колегия е постановил неправилно решение, противоречащо на това по гр.д. № 433/2002 год. на Варненския районен съд, с което е отречено изцяло правото на ответното ЮЛ да държи така наетия имот, след прекратяване на облигационната връзка между страните. Обстоятелството, че разрешаването на спора за момента на връщане на процесния имот на наемодателя и правото на държане на същия от страните по наемния договор, предмет на гр.д. № 433/2002 год. на Варненския районен съд имплицитно се съдържа в произнасянето по спора между последните относно обезщетяването на кредитора за причинените му от длъжниковото неизпълнение вреди, според молителя, обосновава обективно тъждество между производствата, по които са постановени посочените по-горе противоречиви решения, поради което и при съществуващото пълно субективно тъждество на делата хипотезата на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, независимо от различната правната квалификация на отделните искове, е налице. Ответната по молбата страна е възразила по основателността и. Настоящият състав на ВКС,второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страните, съобразно правомощията си по чл.307, ал.2 и сл. ГПК , намира: Разгледана по същество, молбата за отмяна, приета с определение на ВКС № 59 от 21. 07. 2008 год. по т.д. № 359/2008 год. за допустима е неоснователна. За да е осъществен състава на чл.303, ал.1,т.4 ГПК, аналогичен на чл. 231, б.”г” ГПК, е необходимо да е налице пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решения, противоречиво разрешаващи със сила на пресъдено нещо правния спор. Така въведеното от законодателя изискване за тъждество означава, както идентитет на страните по двете дела, така и идентитет в предмета на предявените искове / основание и петитум/, което в случая не е налице. Съществуващото между посочените от молителя дела различие в предмета на предявените от Е. К. Д. Б. , упражняващ търговска дейност с фирма „КК” искове / тяхното основание и петитум / изключва основателността на искана на осн. чл.303, ал.1,т.4 ГПК отмяна. По първото дело № 433/2002 год. на Варненския районен съд ищецът, настоящ молител, на осн. чл.233, ал.1 ЗЗД, е претендирал предаване държането на отдадения от него, по силата на сключен срочен наемен договор на ответното ТД недвижим имот, представляващ производствен обект, находящ се в гр. В.. С решението си от 15.04.2002 год., влязло в сила на 29.08 2002 год., /приложено към молбата / Варненският районен съд е уважил предявения иск, като е осъдил ”К” ООД, гр. В. да предаде на Е. К. Д. Б. държането върху този недвижим имот, приемайки, че сключеният между страните на 05.12.2001 год. договор за наем е преустановил своето действие с изтичане на уговорения срок – 31. 01.2002 год. и изричното противопоставяне на наемодателя за неговото мълчаливо продължаване. С последващото дело, по което е постановено решението, предмет на исканата отмяна ищецът, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД е претендирал обезщетение за причинените му от неизпълнение договорното задължение на наемателя- ответното ТД да предаде отдадения под наем имот, след прекратяване на наемния договор, вреди, изразяващи се в заплатени неустойки на трети лица по сключени с тях договори за изработка. Решаващата инстанция, чийто съдебен акт е потвърден от ВКС с решение № 59 от 18.02.2008 год. по гр.д. № 574/2007 год., е счела за неоснователна исковата претенция на Е. Б. , както поради недоказаност на претърпените имуществени вреди, така и поради отсъствие на изискуемата се причинно-следствена връзка между поведението на длъжника – наемател и претендираните от Е. вреди, елемент от фактическия състав на чл.82 ЗЗД. Изложени са в тази вр. съображения, че само по себе си неизпълнението на задължението на наемателя за предаване държането на наетата вещ след прекратяване на наемния договор с изтичане на договорения между съконтрахентите срок не е достатъчно, за да се уважи иска за заплащане на обезщетение по чл.82 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД. Поради това обстоятелството, че за исковия период ответното ТД е ползвало имота въз основа на валидно възникнало ново наемно правоотношение със собственика на имота „Т” ЕООД, гр. В., според съда, изключва наличието на виновно поведение на наемателя, упражняващ фактическата власт върху вещта от името и за сметка на собственика и, което да е причинило твърдяните от наемодателя неблагоприятни за последния имуществени последици. Същевременно искът по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД е счетен за неоснователен и поради липсата на доказателства за настъпила за ищеца вреда. Направеното от „К” ООД оспорване формалната доказателствена сила на представените 2бр. договори за изработка, е поставило, съобразно разпореденото от чл.154, ал.3 ГПК / отм./, в тежест на Е. Б. да докаже в процеса, както автентичността им на частни документи, неподписани от ответната страна, така и пряката връзка между визираните с тях задължения за ищеца и недвижимия имот, предмет на договора за наем, което по делото е прието, че не е изпълнено. Следователно гореизложеното по спорния предмет в посочените дела обосновава правен извод за отсъствие на твърдяното от молителя обективно тъждество на същите, обуславящо противоречивост на постановените по тях решения по см. на чл.303, ал.1 т.4 ГПК, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна. Нещо повече, дори и да е налице противоречие в съобразителната част на постановените съдебни актове, каквото в случая отсъства, но на което молителят се позовава, то доколкото мотивите не формират сила на пресъдено нещо, същото е правно ирелевантно за разглежданото основание за отмяна. Водим от тези съображения настоящият съдебен състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ без уважение като неоснователна молбата на Е. К. Д. Б. от гр. В., упражняващ търговска дейност под фирма „КК”, със седалище гр. В. за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, І-во отделение, търговска колегия № 59 от 18.02.2008 год., по т.д. № 574/2007 год. и оставеното с него в сила въззивно решение № 119 от 12.06.2007 год. по в.гр.д. № 142/ 2007 год. на Варненския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: