Р Е Ш Е Н И Е                                                № 104                                                     София, 09 март 2009 година                                               В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 февруари две хиляди и девета година, в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                                     ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                  КАПКА КОСТОВА     при  участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело № 73/2009 година.     Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. А. А. срещу въззивна присъда № 342/ 17.10.2008год., по в.н.о.х.д. № 333/2008 год. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата, са касирани всички основания по смисъла на чл.348 НПК. Отправени са алтернативни искания за отмяна на въззивната присъда и упражняване правомощието по чл.354, ал.1,т.2,пр.последно НПК, респ.- връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият, редовно уведомен не се явява в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите направомощията по чл.347 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивния съдебен акт е отменена присъда № 710/17.06.08 год. по н.о.х.д. № 1751/06 год.на Районен съд-Петрич и вместо нея постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на А. за извършено престъпление по чл.280,ал.1 НК, във вр. с чл.18,ал.1 НК и при условията на чл.55,ал.1,т.1 и чл.58,б”а” НК-осъден на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.68,ал.1 НК, е активизирано наказание лишаване от свобода за срок от една година, наложено с присъда № 62/10.04.1997год., по н.о.х.д. №39/96год. С първоинстанционната присъда на Районен съд-Петрич е признат за невинен подсъдимия Г. А. А. и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.280,ал.1 НК. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Всички възражения, изтъкнати от защитата на подсъдимия пред Окръжния съд, са получили аргументиран отговор от въззивната инстанция. Събраният, по предвидения процесуален ред доказателствен материал, е подложен на съвкупен и задълбочен анализ. Вън от всякакво съмнение, в каквато посока са наведени доводи и пред касационната инстанция, е установен авторът на инкриминираното деяние и вината на дееца. Липсва заявеното в жалбата превратно и еднопосочно тълкуване на на свидетелските показания. Не може да бъде споделено виждането на защитата за порок в доказателствената дейност на въззивния съд. Тази инстанция е последна по установяване на фактите и касационната е лишена от възможността да приема нови фактически положения, като следи само за правилното приложение на закона. Не се установяват процесуални нарушения, свързани с реда по събиране, проверка и оценка на доказателствения материал. Окръжният съд е отхвърлил аргументирано доводите, относно извеждане на фактическите изводи само и единствено върху „тенденциозните” показания на свид. Белниколовски. Посоченият източник на информация, относно правнорелевантни обстоятелства, е разгледан през призмата на останалите-показанията на свид. Дзаков, Б. , Т. , Т. , Ж. , като са изложени в достатъчен обем съображения, за липсата на противоречивост по между им. Свид. Дзаков не е имал физическа възможност да възприеме подсъдимия от близко разстояние, в каквато насока неговият колега е бил облагодетелстван. Групата от свидетели, която е превеждана през държавната граница, както правилно е отбелазала въззивната инстанция, се е състояла от лица, които не са се познавали, събрани са от различни краийща на България, притеснени и уплашени от действията си, с тях е контактувал предимно другия водач/младо момче, според техните възприятия/, осъществените срещи в по-спокойна обстановка са с различни хора, които са ги придвижили до границата и на които те са предали исканите суми за оказаната им „услуга”, все обстоятелства, допринесли свидетелите да не могат да разпознаят подсъдимия, като втория им водач, с уговорката, че не са го огледали внимателно. За това, е неоснователен доводът на защитата по оспореното авторство, изграден на базата на тези доказателства, защото непосочването на А. , като лицето, което се е намирало на държавната граница в този момент, се дължи не на факта, че той е бил на друго място, а на обстоятелства, обсъдени подробно от Окръжния съд.   На базата на приетата фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. На инкриминираната дата и място, подсъдимият е направил опит да преведе през границата на страната с Г. група от осем български граждани,без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини-престъпление по чл.280, ал.1, във вр. с чл.18,ал.1 НК.   Определеното на подсъдимия наказание по вид и размер- лишаване от свобода - в законовия минимум за този вид наказание, е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите отговорността обстоятелства, с акцент върху продължителността на наказателното производство, надхвърлящо рамките на „разумния срок” по смисъла на чл.22 НПК и чл.6 от ЕКПЧ, като целите на специалната и генерална превенция се постигат по този начин. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.68,ал.1 НК, защото инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок по предходно осъждане. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,че жалбата на подсъдимия като неоснователна следва да се остави без уважение, а атакуваният съдебен акт-в сила, като правилен и законосъобразен.   Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 342/ 17.10.2008год., постановена по в.н.о.х.д. № 333/2008 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: