Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 45   София, 22.04. 2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на тринадесети април през две хиляди и девета година в състав:                                                Председател:  Любка Илиева                                                            Членове:  Таня Райковска                                                                                                                                                                   Дария Проданова   при секретаря       Наталия Такева,       като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова                   т.д.N 483 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на "Оптикс"А. срещу решението от 02.07.2008 год. по т.д. № 436/2007 год. на Пловдивския апелативен съд. С него е обезсилено решението от 06.04.2007 год. по т.д. № 13/2006 год. на Пазарджишкия окръжен съд в частта с която е отхвърлен предявеният от "Оптикс"А. срещу "Ектрон"А. иск с правно основание чл.79 вр.чл.99 ал.1 ЗЗД за сумата 56700 лв. вземане и е прекратено производството по този иск, като недопустимо. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта с която са присъдени разноски. Касационно обжалване на решението е допуснато, поради наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Същественият процесуалноправен въпрос касае допустимостта на иск за вземане, което е било предмет на възражение за прихващане в друго съдебно производство – приложимостта на чл.221 ал.2 ГПК (отм.) и чл.298 ал.4 ГПК. Касаторът "Оптикс"А. счита, че въззивното решение е неправилно ... Ответникът по касация "Ектрон"А. , чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно, процесуалният закон е приложен правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Като взе предвид доводите на страните и извърши по реда на чл.290 ал.2 ГПК проверка за законосъобразността на обжалвания въззивен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. Твърдението на "Оптикс"А. е, че ответникът "Ектрон"А. (правоприемник на "Оптикоелектрон"ЕАД) е неизправна страна по сключен на 27.09.1999 год. договор за цесия. Претендирана е стойността на цедираното вземане – 56700 лв., както и обезщетение за забава в размер на 300 лв. Първоинстанционният съд е приел, че цедираното вземане не е било парично, не е било заявено в 6-месечни срок по § 6а ЗППДОбП (отм.), като освен това искът е погасен с изтичането на 5-годишна погасителна давност. За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд се е позовал на това, че същото вземане е било заявено за прихващане в друго съдебно производство, което е приключило с влязло в сила решение. Т.е. самостоятелното му предявяване в друго съдебно производство е преклудирано. Становището на настоящата съдебна инстанция, че при постановяване на въззивното решение е Пловдивският апелативен съд е допуснал неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния закон произтича от следното: Видно от приложеното гр.д. № 1319/2001 год., решението по него е постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД между същите страни. Ищец по делото е "Оптикоелектрон"ЕА. (сега "Ектрон"АД), като претендираната сума по главницата е 56700 лв., а обезщетението за забава – 3387.20 лв. Ответникът по това дело "Оптикс"А. е направил възражение за извънсъдебно прихващане със вземането си от 56700 лв. по договора за цесия от 27.09.1999 год. Съдилищата са приели, че задължението по цесията е непарично и затова не може да бъде прихванато с паричното задължение за плащане по търговската продажба. Осъдителното решение по спора е влязло в сила с изчерпване на касационния контрол – Р. № 107/23.02.2005 год. по т.д. № 470/2004 год. на ВКС-ТК, І т.о. Поради това, на 15.02.2006 год. вземането по договора за цесия е предявено в настоящето самостоятелно производство. Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд се е произнесъл по същество. Апелативният съд е приел, че отношение на това вземане се простират обективните предели на СПН – чл.221 ал.2 ГПК (отм.), създадени в предходното производство поради което е приложил чл.224 ГПК (отм.). Разбирането му е неправилно. Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС, сочеща, че когато възражението за прихващане е отхвърлено, не поради неговата неоснователност, а поради неизискуемост или некомпенсируемост на насрещното вземане – сила на пресъдено нещо не се формира. В случаите, когато приеме, че насрещното вземане е некомпенсируемо, съдът не се произнася по неговото съществуване, основателност и пр. Т.е. липсва произнасяне по същество по него. Тезата на въззивния съд е и в противоречие не само с константната съдебна практика, а и с правната доктрина по отношение прилагането на чл.221 ал.2 ГПК (отм.) В. П. "Възражението за прихващане в съдебния исков процес", определящ обективните предели на силата на пресъдено нещо. Мотивите на решението с което съдът се е произнесъл по възражението за прихващане, формират СПН по отношение на него, само ако съдът е установил неговото съществуване или несъществуване. Т.е. ако има "разрешение" по него, според терминологията на закона. Ако съдът не е разгледал възражението по същество (наличие на компенсационно правоотношение и валидно извършване на компенсационно волеизявление), приемайки, че компенсируемост липсва, то той не е дал "разрешение" по него и СПН не е създадена. Като е приел, че искът е недопустим, поради формирана СПН и не се е произнесъл по неговата основателност, въззивният съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде касирано. Настоящият състав счита, че след касиране на решението, делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ПАС от стадия на устните състезания, който да се произнесе по съществото на спора т.е. по основателността на заявените претенции. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 02.07.2008 год. по т.д. № 436/2007 год. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане по съществото на спора. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.