О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                            № 462                                      София, 29.07.2009 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                                             Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 307 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3994/23.ІІІ.09 г. на „Г” О. - Б. , подадена чрез процесуалния му представител адв. К. И. от АК Б. , против въззивното определение № І* на Бургаския ОС, ГК, от 12.ІІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 87/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на д-вото срещу разпореждане № 1* на Бургаския РС, ГК, Х-ти с-в, от 17. ХІ.08 г. по ч. гр. д. № 5058/08 г. – за отхвърляне заявлението на този търговец за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „Б” ООД-гр. Ямбол за сума в размер на 60 000 лв., въз основа на запис на заповед от 22.ІV.2008 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението и до окончателното погасяване на задължението, а също и досежно отхвърляне на исканията за: постановяване на незабавно изпълнение на заповедта, за издаване на изп. лист и за присъждане съдебно-деловодните разноски. Оплакванията на търговеца-частен касатор са за неправилност на определението на Бургаския ОС едновременно и на трите основания, визирани от текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за уважаване на подаденото заявление за издаване заповед за изпълнение, вкл. с всички произтичащи от това законни последици. В изложението си чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „Г” О. - Б. обосновава наличието на приложното поле на касационното обжалване с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос дали предявяването на записа на заповед за плащане е задължително предварително условие, за да може да е налице подлежащо на изпълнение вземане в полза на ремитента. Цитира се т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки по ТР № 1 от 28. ХІІ.2005 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2004 г. Наред с това, според търговеца-частен касатор с обжалваното въззивно определение Бургаският ОС се е произнесъл и по все още неизясненият в съдебната практика процесуалноправен въпрос за това, следва ли нотариусът, щом като е констатирал, че на регистрирания адрес на управление на ответното д-во не се поддържа негова канцелария, да залепва уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК. Този въпрос бил релевантен за точното прилагане на процесуалния закон, но заедно с това и от значение за развитие на правото въобще, поради което представлявал самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване в процесния случай. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Бургаския ОС, частната касационна жалба на „Г” О. - Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „Г” ООД Б. въззивно определение при наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, се свеждат до следното: За да сподели решаващите правни изводи на първостепенния съд за отхвърляне на заявлението за издаване заповед за изпълнение, респ. за постановяване на незабавното й изпълнение, както и за издаване на изп. лист за сума в размер на 60 000 лв. на основанието по чл. 418, ал. 1, във вр. чл. 417, т. 9, предл. І-во ГПК, Бургаският ОС е приел, че „изискуемостта на изпълнението в случая била поставена в зависимост от предявяването на записа на заповед”, както и че заявителят следвало да представи доказателства, „че изискуемостта е настъпила”. Горният извод е в пряко противоречие с практиката на ВКС по официалното съдебно тълкуване на чл. 536 ТЗ, изразена в задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 от ТР № 1 от 28. ХІІ.05 г. на О. събрание на неговата търговска колегия по тълк. дело № 1/2004 г., където дословно е разяснено, че „за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, респ. за да се издаде изп. лист, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане”, а също и че „непредявяването на този менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б. „е” ГПК” /отм./. Същевременно в цитираното ТР на ОСТК на ВКС е последователно разграничена хипотезата, при която следва да се проверява предявяването на записа на заповед за плащане, но само когато издаването на изп. лист по него се претендира спрямо „джиранти и техни авалисти”, като в тази връзка изрично е посочено, че при наличие на клауза в записа на заповед „без протест”, каквато е и процесната, отказът на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да постави дата и да се подпише, „както и укриването на издателя”, са обстоятелства, които „могат да се удостоверят и с нотариална покана”. В последното впрочем се съдържа отговорът на релевираният от частния касатор процесуалноправен въпрос, поради което следва да се приеме, че той няма естеството на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: да е от значение за точното прилагане на процесуалния закон, както и за развитие на правото, щом задължителната практика на ВКС свързва невръчената нотариална покана - в хипотезата на запис на заповед с клаузата „без протест”, предявима срещу джиранти и техни авалисти – с надлежно удостовереното по този начин обстоятелство, че издателят на записа се укрива. Разгледана по същество частната касационна жалба на „Г” О. – Б. е основателна. Обжалваното въззивно определение на Бургаския ОС е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е незаконосъобразно. Не само е било игнорирано правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, това на чл. 278, ал. 2 ГПК, а също и задължителните в тази насока постановки по т. 4 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС по отношение представеният пред този въззивен съд констативен протокол на ямболския нотариус по чл. 593 ГПК, датиращ от 24. ХІ.2008 г., но и вследствие превратното интерпретиране съдържанието на процесния запис на заповед от 22.ІV.2008 г., съдържащ клаузите „без протест” и „платим на предявяване”, окръжният съд е достигнал до неправилния извод, че „изискуемостта на изпълнението е поставена в зависимост от предявяването на записа на заповед” - без да обсъди в мотивите на определението си обстоятелството, че в случая издаването на изп. лист се претендира пряко срещу издателя на записа на заповед, а не срещу джиранти или техни авалисти. С оглед изложеното обжалваното въззивно определение на Бургаския ОС ще следва да се отмени, както и потвърденото с него Р. № 1660А/17. ХІ.2008 г. на Бургаския районен съд, ГК, постановено по ч.гр.д. № 5058/08 г. На основание чл. 425 ГПК във вр. чл. 6 от Наредба № 6/20.ІІ.2008 г. на министъра на правосъдието, делото следва да бъде върнато на първостепенния съд за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение /по образец/, както и изпълнителен лист.   Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № І* на Бургаския окръжен съд, ГК, от з.з. на 12.ІІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 87/09 г. ОТМЕНЯ въззивното определение № І* на Бургаския ОС, ГК, от з.з. на 12.ІІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 87/09 г., КАКТО И потвърденото с него Р. № 1* на Бургаския районен съд, ГК, Х-ти с-в, от 17. ХІ.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 5058/08 г. В Р Ъ Щ А делото на Бургаския районен съд, ГК, който да издаде исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.   Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1     2                                   Диспозитив на определението на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 307 по описа за 2009 г.