О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 434

гр. София, 29.06.2020г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2336 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. А. Р. У. и К. Р. У. срещу решение № 1501/20.06.2019 г. по в. гр. д. № 5298/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 3531/19.07.2018 г. на Окръжен съд Благоевград за отхвърляне на предявените от жалбоподателите срещу „ГБ – Британия Сейнт Дейвис“ ЕООД и „УниКредит Булбанк“ АД в условия на евентуалност искове за установяване нищожност на договор за учредяване на ипотека върху апартамент С 35 с идентификатор 02646.151.63.1.65 и площ 32, 64 кв. м., находящ се на втори етаж в сградата на Сейнт Дейвис, разположена в УПИ 151 063, местност „Шипоцко“ в землището на [населено място], с площ 5 267 кв. м. поради невъзможен предмет, поради противоречие с императивна норма на закона, поради липса на съгласие, както и иск за установяване несъществуване на ипотечно право върху апартамента поради плащане от страна на жалбоподателите на продажната му цена.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС, както и, че същото следва да бъде допуснато до касация с цел развитие на правото. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда :

1. „От кой момент възниква ипотечно право върху сградата, когато се учредява ипотека върху поземлен имот и върху бъдеща сграда, която предстои да се построи в имота : от момента на сключването на ипотечния договор, когато сградата все още не съществува, или от момента на възникването на сградата, установяван по реда на ЗУТ и съгласно указанията в ТР № 1/04.05.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС?“

2. „Възниква ли ипотечно право върху сграда, когато е учредена ипотека върху правото да се построи бъдеща сграда, но при възникването на имота собственикът на новопостроения обект е различен от собственика на терена, сключил договора за ипотека?“

3. „Съществува ли идентитет между предмета на договор за учредяване от собственик на терен на ипотека върху бъдеща сграда, която той предвижда да построи в имота си и да стане неин собственик по приращение, и предмета на договор за учредяване на ипотека от суперфициар върху придобито право на строеж да построи сграда?“

4. „Налице ли е нарушение на чл.170 ЗЗД за неопределеност на размера на сумата, за която се учредява ипотеката, респ. възниква ли ипотечно право върху обект, включен в обема на ипотекирана сграда заедно с други такива, когато в ипотечния акт не е посочена частта от общото задължение, за което е учредена ипотеката, която обезпечава този обект?“

5. „Общо дадено или изрично дадено следва да бъде съгласието на купувач по предварителен договор, което се приеме за валидно и пораждащо правен ефект, че продавачът по предварителния договор може да ипотекира имота, предмет на предварителния договор, в полза на банка и на кое от тези два вида съгласие следва да се даде приоритет и валидност?“

6. „Общо дадено или изрично дадено следва да бъде съгласието на лице недлъжник да встъпи в чужд дълг?“

7. „Налице ли е нарушение на принципа на добрите нрави, когато банка в общи условия на договор за кредит и в самия договор за кредит поставя задължително условие за отпускане на кредит и усвояване на същия подписването на допълнителни анекси към вече подписани предварителни договори с една единствена цел – ограничението да не се ипотекира правото /предмет на предварителния договор/ да отпадне и в същност да може да се ипотекира с цел обезпечаване на чужд дълг и задължение?“

8. „Изрично указани и посочени от банката фактически действия, които следва да се извършат от кредитополучател /продавач по предварителен договор/ по отношение на трето лице /купувач по предварителен договор/, с което трето лице кредитополучателят има сключен предварителен договор с цел даване на съгласие за ипотечна тежест следва ли да се приема като наличие на специалния деликтен състав на отговорност за вреди, посочен в чл. 21, ал. 2 ЗЗД?“

9. „Как новирането /новацията/ на договорна ипотека, за която не е дадено съгласие от собственика на имота към момента на новирането и същият не е участвал в процедурата по новирането оказва влияние и какво е то, ако оказва върху правните отношения между собственика на имота и лицето, чийто чужд дълг и задължение обезпечава имота?“

Първият и вторият въпроси са обосновани с произнасяне на въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 111/2014 г. по гр. д. № 4005/2013 г. на III ГО, решение № 39/2014 г. по гр. д. № 5059/2013 г. на I ГО, решение № 385/2015 г. по гр. д. № 1069/2014 г. на IV ГО, решение № 143/2014 г. по гр. д. № 646/2014 г на II ГО, решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на II ТО, решение № 142/2014 г. по гр. д. № 396/2014 г. на I ГО, решение № 1/2015 г. по гр. д. № 3424/2014 г. на III ГО, решение № 39/2014 г. по гр. д. № 5059/2013 г. на I ГО, решение № 111/2014 г. по гр. д. № 4005/2013 г. на III ГО, решение № 385/2015 г. гр. д. № 1069/2014 г. на IV ГО и решение № 113/2014 г. по гр. д. № 4514/2013 г. на III ГО. По останалите въпроси е релевирано основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – точно прилагане на закона и развитие на правото.

От касаторите е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като спорът бъде решен по същество. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „УниКредит Булбанк“ АД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи относно липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касация.

От ответника по касация „ГБ - Британия Сейнт Дейвис“ ЕООД не е ангажиран отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

От Т. А. Р. У. и К. Р. У. срещу „ГБ – Британия Сейнт Дейвис“ ЕООД и „УниКредит Булбанк“ АД е подадена искова молба, в която се твърди, че по силата на нотариален акт № 181, том IV, рег. № 3307, дело № 729/2007 г. те са придобили право на строеж върху апартамент С 35 с площ 32, 64 кв. м., находящ се на втори етаж в сградата на Сейнт Дейвис, разположена в УПИ 151 063, местност „Шипоцко“ в землището на [населено място], с площ 5 267 кв. м. Продавач по нотариалния акт е „ГБ – Британия Сейнт Дейвис“ ЕООД, което дружество в предходен момент е учредило в полза на „УниКредит Булбанк“ АД договорна ипотека върху правото на строеж за същия апартамент и терена, в който ще бъде построена бъдещата сграда, обективирана в нотариален акт № 93, том IV, рег. № 3057, дело № 651/2007 г. Изложени са твърдения, че ипотеката е учредена върху имот, който към момента на изграждането си не принадлежи на длъжника по договора за кредит - „ГБ – Британия Сейнт Дейвис“ ЕООД, поради което ипотеката не е произвела своето вещно – правно действие. Заявена е теза, че правото на строеж може да се учреди само по отношение на трето лице, различно от собственика на терена, а в случая при сключване на договора за ипотека по отношение правото на строеж върху терена не е било налице това обстоятелство. Наведени са и фактически твърдения, че в полза на „УниКредит Булбанк“ АД е образувано производство за принудително изпълнение по отношение на описания апартамент С 35 /изп. дело № 20147960400478 по описа на ЧСИ рег. № 796 на КЧСИ/. В исковата молба е посочено и, че в договора за ипотека липсва индивидуализация каква част от общото задължение обезпечава апартамент С 35, както и че точно този имот служи за обезпечение на кредитното задължение, което „ГБ - Британия Сейнт Дейвис“ ЕООД има към „УниКредит Булбанк“ АД. С оглед фактическите твърдения от ищците са формулирани петитуми за установяване нищожност на договора за ипотека в частта, касаеща апартамент С 35, при условия на евентуалност. След неколкократно обездвижване на исковата молба от първоинстанционния съд е прието, че е сезиран с главен иск по чл. 26, ал. 2, предл. I ЗЗД, вр. с чл. 170 ЗЗД - установяване нищожност на договора за ипотека поради невъзможен предмет – неопределеност и неизвестност на частта от вземането, за чието обезпечаване е сключен договора, евентуално иск по чл. 26, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. с чл. 167 ЗЗД – установяване на нищожност поради противоречие със закона, евентуално иск по чл. 26, ал. 2, пр. III ЗЗД - установяване на нищожност поради липса на съгласие на „собствениците“ за учредяване на ипотеката, както и иск за установяване несъществуване на ипотечното право поради погасяване на задължението, което ищците са имали към „ГБ - Британия Сейнт Дейвис“ ЕООД по нотариален акт № 181, том IV, рег. № 3307, дело № 729/2007 г.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт за отхвърляне на предявените от Т. А. Р. У. и К. Р. У. срещу „ГБ – Британия Сейнт Дейвис“ ЕООД и „УниКредит Булбанк“ АД искове. В мотивите на акта е стигнал до извод, че съобразно нормативните изисквания, регламентирани в чл. 170 ЗЗД и чл. 167, ал. 2 ЗЗД, в оспорения ипотечен акт са обективирани всички съществени уговорки относно страните по него, правопораждащият юридически факт, имотите, предмет на обезпечението. По аргумент на по – силното основание съдът е приел, че титулярът на правото на собственост може да учреди ипотека както върху собствения си имот, така и върху само едно от вещните си правомощия, включено в правото му на собственост - правото на строеж. Обосновал е този си извод с разпоредбата на чл. 111 ЗС. Посочил е, че с вписване на ипотечния акт собственикът изяснява на всички трети лица, че обективните предели на учредената върху земята ипотека ще се разпрострат и върху построените впоследствие сгради в строителния обем и разпределение по одобрения инвестиционен проект и, ако преди построяване на сградата бъде учредено на трето лице суперфициарно право, то ще узнае, че придобитото от него право на строеж е обременено с ипотека. Към момента на сключване на договора за ипотека носител на сложното субективно право на собственост, в което се включва и ограниченото вещно право на строеж за процесното жилище, е бил ипотекарният длъжник, поради което, като надлежен носител на това вещно правомощие, той е учредил ипотечното право съобразно нормативното правило на чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Именно поради това, ипотечното право следва обремененото с ипотека суперфициарно право, съответно построеното в резултат на упражняването му, независимо в чия собственост се намира то. В решението съдът се е позовал на касационна съдебна практика – решение № 142/2014 г. по гр. д. № 396/2014 г. на I ГО. Като е приел за установено, че задължението на „ГБ – Британия Сейнт Дейвис“ ЕООД към „УниКредит Булбанк“ АД не е погасено в цялост, съответно ипотеката не е заличена, включително по отношение на процесния апартамент – въззивният съд е преценил за неоснователен и установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване на ипотечното право в полза на „УниКредит Булбанк“ АД.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материално - правен или процесуално - правен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.

В настоящия случай са налице данни въззивното решение да е вероятно недопустимо. Този порок е налице, когато не са изпълнени изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск, когато то е ненадлежно упражнено, когато съдът е бил десезиран, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или при нередовна искова молба и т. н.

В съдебните решения, цитирани от касаторите с цел обосноваване допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, еднозначно се приема, че когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, тя разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота, ако при сключване на договора за ипотека е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите обекти на собственост, съгласно одобрен към сключването му инвестиционен проект. Касае се за договор с модалитет /сключен под условие, че новата вещ бъде създадена и правото на собственост върху нея принадлежи лицето, учредило ипотеката/. В тази хипотеза ипотечното право възниква към момента на създаване на вещта/построяване на сградата и от този момент кредиторът има правото да иска удовлетворяване на претенцията си чрез насочване на принудително изпълнение върху построеното. Съдебната практика приема, че вещта /построената в терена сграда/ възниква, когато е завършен грубият строеж с подписването на акт обр.14.

Ищците – касатори в настоящото производство – са основали доводите си за нищожност на договора за ипотека, сключен между „ГБ – Британия Сейнт Дейвис“ ЕООД и „УниКредит Булбанк“ АД, с обстоятелството, че към момента на подписването му правото на строеж върху терена не е принадлежало на „ГБ – Британия Сейнт Дейвис“ ЕООД, както и, че в договора за ипотека липсва индивидуализация каква част от общото задължение обезпечава апартамент С 35, както и яснота, че точно този имот служи за обезпечение на кредитното задължение, което „ГБ - Британия Сейнт Дейвис“ ЕООД има към „УниКредит Булбанк“ АД. Независимо, че тези си твърдения ищците са обвързали с петитуми за установяване нищожност на ипотечния договор, то съдът е бил длъжен да извърши необходимите процесуални действия, за да субсумира фактите под адекватната правна норма съответно да даде действително поисканата правна защита. За настоящата инстанция са налице съмнения, че въззивният съд е разгледал непредявени искове, а не действително предявения такъв – за установяване по отношение на ответниците, че в полза на „УниКредит Булбанк“ АД не е възникнало ипотечно право върху апартамент С 35 поради несбъдване на условието след изграждането му правото на собственост върху него да принадлежи на ипотекарния длъжник. При квалификация на претенциите от въззивния съд не е съобразено и разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3/2014 г. по тълк. дело № 3/2014 г. на ОСГК и посоченото в мотивите му, че невъзможен предмет на сделката е налице тогава, когато към момента на постигане на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, т. е., че той не съществува в реалната действителност и не може да възникне, или за неговото възникване съществува непреодолима правна пречка. Не е отчетено и обстоятелството, че липсва правна възможност с едни и същи фактически твърдения, макар вариативно изложени, да бъде обосновано приложението на различни законови разпоредби, регламентиращи пороци на сделка.

По отношение на заявената от ищците претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване липса на ипотечно право в полза на банката по отношение на апартамент С 35 поради погасяването му, тъй като те са изплатили дължимите по нотариален акт № 181, том IV, рег. № 3307, дело № 729/26.10.2007 г. суми изцяло, следва да се допусне касационен контрол поради вероятност да е разгледан иск при нередовно предявена искова молба, евентуално при липса на интерес от предявяването му.

При констатирана вероятност въззивното решение да е недопустимо – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. II ГПК, то безпредметен се явява анализът дали са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1501/20.06.2019 г. по в. гр. д. № 5298/2018 г. на Апелативен съд София.

УКАЗВА на Т. А. Р. У. и К. Р. У. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 328, 48 лв. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение до касаторите с препис от определението.

След представяне на вносен документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.