Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
С. 16.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 854 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Н. И. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 23.02.2011г. по в.гр.д.№ 13173 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 18.10.2010г. по гр.д. № 23062/2010г. на Районен съд София, като са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
С определение № 1265 от 23.2011г. е допуснато касационно обжалване по въпроса - несъответствието между посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието и в заповедта за уволнение може ли да се счете за допусната техническа грешка или е основание за незаконосъобразност на издадената заповед,с оглед противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на така поставения въпрос с това в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 462 от 17.06.2010г.по гр.д.№ 789/09г.на ІІІ г.о.
В съдебно заседание страните не се явяват лично,но се представ-ляват.Процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и желае въззивния акт да бъде отменен,като – въпросът или бъде решен по същество с уважаване на предявените искове или алтернативно- делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. П.-ният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна и желае въззивния акт да бъде потвърден.
Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
По поставения въпрос в решение № 462 от 17.06.2010г.по гр.д.№ 789/09г.на ІІІ г.о. е прието,че при прекратяване на трудовото правоотно-шение с предизвестие,оправено от работодателя до работника или служителя, противоречието между основанието за прекратяване, визирано в предизвестието и това,което е посочено в заповедта за уволнение, обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение.
Настоящият съдебен състав не споделя този извод.Съгласно чл.335 ал.2 т.1 от КТ – в случаите,когато трудовият договор се прекратява с предизвестие коститутивното действие по прекратяване на съществу-ващото трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвес-тието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер.В случай като настоящия когато – в предизвестието като основание за прекратяване са посочени едни основания/по чл.328 ал.1 т.5 и т.11 от КТ/,а в заповедта – други /чл.328 ал.1 т.1 и т.11 от КТ/ - следва да се счете,че релевантните основания са тези,които са посочени в предизвестието.Това е така,защото предизвестието е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение.При положение,че страната го е получила и е запозната с него,за нея е налице яснота по отношение на прекратителното основание и съответно съдът при осъществяваната проверка за законност следва да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в предизвестието за уволнение.Обосновката на прекратителното основание е съобразно изложените фактически доводи. При несъответствие между изложените фактически доводи и дадената правна квалификация – определящо значение имат изложените фактически доводи/решение по чл.290 от ГПК по гр.д.№ 201/09г.на ІV г.о./.В случая – дадената правна квалификация на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието за уволнение е по чл.328 ал.1 т.5 и т.11 от КТ при изложени доводи за :”промяна на изискванията по длъжностна характеристика и въвеждане на ново квалификационно изискване за заемане на длъжността”системен администратор в И.”. Така изложените доводи сочат на основания по чл.328 ал.1 т.6 и т.11 от КТ. /Не става въпрос за липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата и в предизвестието липсващи качества не се сочат,а за липса на професионална квалификация за изпълняваната работа, поради въведена от работодателя промяна на изискванията за заеманата длъжност/.Само в рамките на изложените в предизвестието за уволнение факти и обстоятелства,дори те да са квалифицирани неправилно от работодателя,се преценява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение/Р-351 от 20.12.11г.по гр.д.№ 229/11г.на ІІІ г.о./
Независимо от така дадения отговор на поставения въпрос, подадената касационна жалба е основателна,тъй като в случая – при съпоставка на длъжностните характеристики за заеманата от ищеца длъжност/първоначална и променена/ - не се установява реална промяна на изискванията за заеманата длъжност - нито по смисъла на чл.328 ал.6,нито на чл.328 ал.1 т.11 от КТ. Съображенията са следните :
Ищецът е заемал длъжността „главен експерт - системен администратор” в „Обща администрация”към Инспектората на В.. Съгласно действащата към момента на постъпването му на работа длъжностна характеристика, утвърдена на 14.09.2009г.- раздел ІІ - изискванията за заемане на длъжността са били: „образование - висше, специалност – компютърни технологии,електроника”, професионална квалификация – информационни технологии и работа с компютърни системи”. Съгласно раздел ІІІ –необходимата компетентност за изпълнение на длъжността е включвала познаване на основни нормативни актове, които са изброени в т.1.1, т.1.2, т.1.3 и т.1.4.
Във впоследствие утвърдената длъжностна характеристика от 22.02.2010г. – посочените в раздел ІІ- изискванията за заемане на длъжността са били същите,като само към „специалност – компютърни технологии,електроника”,със запетая е допълнено”право”,а към „профе-сионална квалификация” – освен наличното „информационни технологии и работа с компютърни системи”,със запетая е допълнено :”юридическа квалификация и познания”.Другата промяна е в раздел ІІІ – където сред изброените основни нормативни актове,които следва да познава в т.1.2 освен наличния до този момент-Закон за личните данни са прибавени със запетая - „ГПК,НПК,АПК”.
При така описания начин на промяна на длъжностната характе-ристика /което е направено с добавяне,без замяна или ясно отграничаване чрез използване на съюзи/ – настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд,че се касае до „въвеждане на ново квалификационно изискване за заемане на длъжността”,което е -„юридическа професионална квалификация и притежаване на юридически познания”,а намира,че се касае до добавяне на възможност – длъжността ”системен администратор в И.”- да се заема от лице,притежаващо висше образование,което може да е тъй както със„ специалност – „компютърни технологии,електроника”, така и със специалност –”право”, като професионалната му квалификация може да е - както „информационни технологии и работа с компютърни системи”,така и ”юридическа квалификация и познания”.Тъй като не се касае до промяна на един вид специалност – в друга/ от „компютърни технологии,електроника”в”право”/ и от една квалификация в друга /от „информационни технологии и работа с компютърни системи”в ”юридическа квалификация и познания”/ - не може да се счете,че е осъществен състава на безвиновното основание по чл.328 ал.1 т.6 от КТ. Последното изисква работодателят да е променил изискванията за заемане на длъжността/било като образование,било като квалификация/,а случая не е такъв.Ищецът е притежавал необходимото образование и една от възможните две - съгласно длъжностната характеристика - квалификации и промяната не го е засегнала.В този смисъл не е налице и хипотезата на чл.328 ал1. т.11 от КТ,която се съотнася към тази по т.6 като по-общ към по-частен случай– която изисква работникът или служителят да не отговаря на променените изисквания за изпълнение на длъжността. Извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено.Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на въззивната – постановения въззивен акт следва да бъде отменен,а спора решен по същество с уважаване на предявените искове.
Незаконността на уволнението води до основателност на искането за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Основателен е иска по чл.225 ал.1 от КТ.Установено е- въз основа на направени въз основа на представен оригинал на трудовата книжка на ищеца констатации и от представена справка на НОИ,че след датата на уволнението ищецът не е работил по трудово правоотношение за периода до 31.12.10г.От представена служебна бележка с изх.№ 02-64 от 14.07.2010г.се установява,че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение възлиза на 1 209.60лв.
При тези данни заявената претенция в размер на 7 257.60лв./след прието изменение на иска/ е основателна.Посочената сума следва да бъде присъдена като обезщетение за оставането без работа за шестмесечения период от 6.04.10г. до 6.10.10г.
С оглед направеното искане,изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените от него по делото разноски,които са в размер на 1 500лв.за адвокатско възнаграждение по договор от 3.05.11г.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 23.02.2011г. по в.гр.д.№ 13173/10г. на Софийски градски съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на К. Н. И. ЕГН [ЕГН] от@@11@[жк]бл.214А вх.”Б”ет.12 ап.80 и ОТМЕНЯ заповед № 43 от 24.03.2010г.на главен инспектор на Инспекторат към В.,с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 и т.11 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. Н. И. ЕГН [ЕГН] на заеманата преди уволнението длъжност ”главен експерт- системен администратор”.
ОСЪЖДА Инспекторат към Висш съдебен съвет,представляван от главен инспектор К. да заплати на К. Н. И. ЕГН [ЕГН] от@@15@[жк]бл.214А вх.”Б”ет.12 ап.80 сумата от 7 256.60 лв./седем хиляди двеста петдесет и шест лева и шейсет стотинки/, представляваща обезщетение за оставането му без работа за период от 6.04.10г.до 6.10.10г.поради незаконното уволнение,ведно със законната лихва,считано от 19.05.10г.,както и сумата от 1 500лв./хиляда и петстотин лева/,направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.