Р Е Ш Е Н И Е № 157 гр.София, 04.06.2013г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми май две хиляди и тринадесети година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1013 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 27.04.3012г. по гр.д.№2235/2011г. на АС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. С определение от 14.02.2013г. Върховният касационен съд е допусенал касационно обжалване по процесуалния въпрос за задължението на съда да се произнася по предмета на спора, по който в се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят – [фирма]-София, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението на въззивният съд е неправилно и моли да бъде отмененено, като бъде уважен предявения от дружеството иск. Ответниците В. К. В. и С. Н. В., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържат, че жалбата е неоснователна и молят решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иск на [фирма]-София срещу В. К. и С. В. за сумата общо 87 000 лева, стойност на извършени СМР. Прието е за установено, че с н.акт №, том , дело №г. ответниците са учредили в полза на ищцовото дружество право на строеж върху парцел в кв. по плана на [населено място], местност „К.-Р.” с площ от 227 кв.м. за построяване на четириетажна жилищна сграда, като учредителите са си запазили правото на строеж върху три обекта от сградата - два апартамента и едно ателие, които ищецът е следвало да изгради и да им предаде в уговорен вид и степен на завършеност. Установено е, че поради неупражняването му в договорения срок правото на строеж учредено по-горе се е погасило в полза на ответниците /чл.67,ал.1 ЗС/ считано от 21.06.2004 год., а с влязло в сила на 07.07.2006г. решение на ВКС по гр.д. № 1000/2006 год., ІV г.о, на ответниците е призната собствеността и възстановено владението върху описания в нотариалния акт недвижим имот по иск с правно основание чл.108 ЗС. Прието е, че от заключението на техническата експертиза, се установява, че по уедрени показатели /поради липса на документация/ стойността на изграденото от ищеца е в размер на 65 000 лв., и 22 000 лв. за проектантски труд и съгласувателни процедури, а от заключението на допълнителна техническа експертиза, се установява несъответствия между изграденото и строителната документация, липсата на консервация на обекта и становище,че построеното не повишава стойността на имота, като в моментното си състояние постройката не е годна за работа по нея и за каквото и да е ползване. Изложени са съображения за това, че фактическият състав на чл.59, ал.1 ЗЗД предполага обедняване на едно лице, обогатяване на друго, при наличие на връзка между обедняването и обогатяването и липса на основание за имущественото разместване-кумулативни изисквания за основателност на претенцията. Прието е, че строителството е спряло през 1999г., като строителните работи поради това че са некачествени не са довели до увеличаване стойността на собствения на ответниците имот - въпросният строеж е в отклонение с проектната документация, не е бил консервиран при спирането му и оттогава около 10 години поради времето и метрологичните условия е започнал процес на саморазрушаване. Изложени са съображения за това, че ищецът не е доказал, че построеното от него до спирането на СМР е годно в някаква степен да бъде довършено в приемлив вид, за да може да се установи, че този строеж обогатява ответниците, като същото се отняся и за претенциите на ищеца за обедняване във връзка с разходи по проектиране на строежа и съгласувателни процедури във връзка с правото на строежи и осъществяването му-вещото лице е категорично, че тази документация не е актуална и от нея няма понастоящем никаква полза. При тези данни съдът е счел, че исковете с правно основание чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата от общо 87 000 лева, с която ответниците са се обогатили без основание, за сметка на обедняването на ищеца и с правно основание чл.86 ЗЗД, са неоснователни и ги е отхвърлил. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да се произнася по предмета на спора. В практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 20.12.2011г. по гр.д.№455/2011г., ІІІ г.о. на ВКС и от 25.07.2012г. по гр.д.№915/2010г., ІV г.о. на ВКС се приема, че въззивният съд, като съд по съществото на спора, следва да определи правната квалификация на иска въз основа на заявените фактически основания. Посочва се също така, че в решението си съдът разглежда спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а когато определи погрешна правна квалификация, решението му не е недопустимо, а е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. С оглед така дадения отговор на поставения въпрос настоящия състав намира, че в случая съдът неправилно е приел, че според фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, вярната правна квалификация на предявения иск е за неоснователно обогатяване, а не за изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор, имащ смесен характер - на такъв за учредяване право на строеж и на такъв за изработка. Не е взето предвид обстоятелството, че развалянето или прекратяването на договор за учредяване право на строеж върху имот, срещу задължението на приобретателя да обезщети собствениците на имоти с построявене на жилища/ с определена степен на завършеност/, следва да се разглежда катко основателна причина за отказ от договор за изработка по смисъла на чл. 268 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 268 ЗЗД предвижда специален случай на прекратяване на договор за изработка в хода на изпълнението му без вина на изпълнителя и урежда специфичните му последици. Поръчващият /възложителят/ има право да се откаже от договора за в бъдеще, ако са налице основателни причини за прекратяване на договорното правоотношение, но за да произведе присъщото му правно действие, е необходимо отказът от двустранния договор да бъде заявено изрично и ясно, изразено по категоричен начин и да бъде доведено до знанието на изпълнителя. Като материалноправна предпоставка за отказ от сделката основателните причини по смисъла на чл. 268 ЗЗД са обстоятелства извън правоотношението между поръчващия и изпълнителя, но които са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивират възложителя да преустанови договорната връзка, каквото в случая се явявява прекратяване договора за учредяване право на строеж поради погасяването му по давност, установено с влязло в сила решение. С оглед на посочената правна квалификация на предявения от дружеството срещу ответниците иск следва да се има предвид, че в хипотезата на чл. 268 ЗЗД се дължат направените разходи и възнаграждението за извършената работа, които в настоящия случай са част от уговореното между страните възнаграждение. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 08.12.2009г. по гр.д.№283/2009г., І т.о. на ВКС и решение от 20.02.2009г. по гр.д.№363/2008г., ІІт.о. на ВКС. В случая съдът, като е пренебрегнал уговореното от страните в договора - за степента на завършеност на обекта и за срока за изпълнение, не е определил размера на възнаграждението за изпълненото от жалбоподателя въз основа на заключение на експертиза, която да остойности СМР по уговорените с договора цени. Тъй като уговорената от страните с договора за изработка договорна стойност се дължи при пълно изпълнение от строителя на жалбоподателя ще се дължи възнаграждение, изразяващо се в съотношението между договорена стойност, отнасяща се за уговорената от страните степен на завършеност, и стойността на частично изградения обект (при недостигната уговорена степен на завършеност). Възнаграждението следва да се определи съгласно цената, уговорена с договора, но при съобразяване, че същата е за напълно завършен обект. С оглед изложените съображение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд с оглед точната правна квалификация на предявения иск и за изслушване заключение на съдебно-оценителна експертиза, която да даде отговор на поставената по-горе в мотивите задача. Предвид изложеното, съдът Р Е Ш И : О Т М Е Н Я решение от 27.04.3012г. по гр.д.№2235/2011г. на АС София. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: