О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 78 гр. София, 20.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА С участието на прокурора от ВКП АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.524/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК. С определение №616/22.06.22 г., постановено по Н.А.Х.Д.943/22 г., РС-Стара Загора е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и РС-Сливен, изпращайки делото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44,ал.1 НПК. Прокурорът от ВКП счита, че местно компетентен да разгледа делото е РС-Стара Загора. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по делото и като взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: С наказателно постановление №19/16.08.21 г., постановено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите, [населено място] на основание чл. 135,ал.1,т.1 вр.чл.48,ал.1 от Закона за управление на отпадъците, на „Т. 3” Е., [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл.22,ал.4 от Наредба №1 от 04.06.14 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри /Наредбата/. Постановлението е атакувано с жалба на санкционираното дружество пред РС-Сливен, както впрочем е указано в самото него. По този повод е образувано Н.А.Х.Д.1187/21 г. С разпореждане от 01.10.21 г. съдията-докладчик го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. С протоколно определение №1108/23.11.21 г. съдът служебно е констатирал, че делото не е подсъдно на РС-Сливен, прекратил е съдебното производство и е изпратил делото на РС-Стара Загора по компетентност. Посочено е, че административното нарушение се изразява в бездействие от страна на жалбоподателя, състоящо се в неподаване в срок на информация до РИОСВ – Стара Загора съгласно чл.22,ал.4 от цитираната Наредба. С разпореждане №1202/13.04.22 г. по Н.А.Х.Д. 943/22 г. по описа на РС-Стара Загора съдията-докладчик е приел, че делото му е подсъдно и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. С протоколно определение №864/25.05.22 г. съдът обаче е посочил, че компетентен да разгледа жалбата е РС-Сливен, тъй като в наказателното постановление на административно-наказващия орган изрично било посочено, че нарушението е извършено в гр. Сливен. С определение №616/22.06.22 г.е прекратено производството по делото и е повдигнат настоящият спор за подсъдност. Преди да се произнесе по същността на процедурата, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че ВКС многократно е имал повод да посочи, че проверката за компетентност на съда по правилата за подсъдност на делото следва да бъде направена най-напред в стадия „подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ на основание чл. 247 б НПК, приложим съгласно чл.84 ЗАНН. В случая съдиите-докладчици от двете районни съдилища първоначално са приели, че делото им е подсъдно и след като са насрочили същото с призоваване на страните в съдебно заседание, служебно вече съдът е счел, че не е компетентен да се произнесе по правилата за местна подсъдност, без отправени претенции на страните в тази насока. Казаното има дисциплинираща функция и въпреки него ВКС следва да се произнесе по същината на процедурата. И така, известно е,че на основание чл.59,ал.1 ЗАНН оправомощен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чийто район е извършено нарушението. Съгласно чл.22,ал.4 от Наредбата: „В случаите, за които не се изисква нотификация за превози на отпадъци за или внос в Република България по Регламент (ЕО) № 1013/2006, се изпраща по електронна поща до РИОСВ по местоназначение на отпадъците не по-късно от един ден от деня на натоварване копие на попълнен формуляр…“ Видно от приетата в обжалваното наказателно постановление фактология, нарушението се изразява в бездействие на задълженото юридическо лице, което не е подало в срок формуляр по електронна поща до РИОСВ по местоназначение на отпадъците. В НП и АУАН не е посочено, че нарушението е извършено в гр. Сливен, както изтъква РС-Стара Загора, а е отбелязано, че като съоръжение по оползотворяване на отпадъците е посочена площадка на санкционираното дружество в гр. Сливен. РС-Сливен също е констатирал, че отпадъците фактически са предназначени за депо на територията на гр. Сливен, но правилно е отбелязал, че вмененото на санкционираното дружество задължение е да се изпрати информация по електронна поща до РИОСВ – Стара Загора, който е компетентният административен орган. Константната практика на Върховния касационен съд поставя извън съмнение въпроса относно местната подсъдност на наказателни дела от административен характер в случай на административно нарушение, извършено чрез бездействие. Последното се счита за осъществено там, където се е дължало съответното правнорелевантно действие. В настоящия случай дружеството-жалбоподател е било задължено да изпрати по електронна поща попълнен формуляр до РИОСВ по местоназначение на отпадъците. Съгласно чл.1,ал.2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите и приложението към него това е РИОСВ–Стара Загора. Поради казаното делото следва да бъде изпратено за разглеждане на РС-Стара Загора. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното Н.А.Х.Д. 943/22 г. по описа на РС-Стара Загора, за разглеждане от същия съд. Определението е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на РС-Сливен за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/