Р Е Ш Е Н И Е № 580 гр. София, 28.01.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на шестнадесети декември двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2097/2013 год. Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения П. К. П. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 1635 от 25.04.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 523/2012 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 3113 ог 29-10-2912 год. по НОХ дело № 148/2012 год. на Санданския районен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържат всички основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 от НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с разглеждане на делото в отклонение с правилата за подсъдност по чл. 36 от НК и за допуснати нарушения при оценката да доказателствата, довели до осъждане му за деяние, което е несъставомерно като престъпление по възведеното обвинение. По същество се иска съдебните актове да бъдат отменени и да бъде оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно. Върховият касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 3113 от 29.10.2012 год. постановена по НОХ дело № 148/2012 год. Санданският районен съд е признал подсъдимия П. К. П. за виновен в това, че на 19.05.2009 год. в гр. С. като длъжностно лице, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Н. М. М., че ще му заплати договорената съгласно договор за покупко-продажба № 76/19.05.2009 год. техника на обща стойност 83 443.00 евро с авансово плащане на 20% при сключване на договора и останалите 80% в едномесечен срок и поддържал заблуждението му до 25.05.2009 год. в [населено място] и с това причинил имотна вреда в размер на 83 440.00 евро на [фирма] [населено място], представлявано и управлявано от Н. М. М., представляваща стойността на предадената по договора техника, като вредата е в големи размери и деянието е извършено повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 210 ал.1т.3,4 и 5 във вр. с чл. 209 ал.1 пр.1 и 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. С въззивно решение № 1635 от 25.04.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 523/2012 год. Благоевградският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348ал.1т.1 от НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници, довели до осъждането му за деяние, което е несъставомерно като престъпление, защото се касае до търговски спор между две дружества и липсва обективен елемент от състава на престъплението, а именно причинена имотна вреда. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда за вземане на решението си вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и за внимателна проверка на всички събрани доказателства. Такива нарушения по чл. 14, чл. 107 и чл. 339 ал.2 от НПК, довели до неправилно приложение на материалния закон, по делото не са допуснати. В условията на непосредственост и като е създал равни условия за състезателност на страните, Санданският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е събрал всички доказателства, необходими за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Събирането на доказателствата е станало с активното участие на подсъдимия и защитника му, които не са били ограничени в правото си да поставят въпроси на свидетелите. Всички събрани по надлежния ред доказателствени материали, подробно изброени в диспозитива на присъдата, в това число обясненията на подсъдимия, показанията на рапитаните свидетели и многобройните писмени доказателства е оценил с еднаква задълбоченост и в логическата им връзка, без да пренебрегва който и да било от тях и да извращава съдържащите се в него фактически данни, посочил е какви обстоятелства приема за установени от тях относно авторството на деянието и правната му квалификация. Благоевградският окръжен съд, който е сезиран с жалба на подсъдимия, изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за изясняване на обстоятелствата по делото. При самостоятелната им въззивна проверка не е констатирал логически грешки или превратна оценка да доказателствата от контролирания съд и като е преценил, че правилата за формиране на волята му са спазени, не е имал основание да промени изводите му и да приеме тезата на подсъдимия за недоказаност на обвинението и като последица от нея искането за оправдаване. Като е приел, че решаваният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 305 ал.3 изр.2 от НПК и не е нарушил правилата за формиране на волята си, не е имал основание да приеме тезата на подсъдимия за осъждането му в отклонение с чл. 303 ал.2 от НПК Възприетите от съдилищата фактически обстоятелства, че още преди сключване на писмения договор за покупко продажба на стоителните машини подсъдимият не е имал реално намерение да изпълни задължението си и да ги заплати, но е възбудил заблуждение в противното у пострадалия, като демонстрирал добри финансови позиции на ръководеното от него дружество и е продължил измамливите си действия след получаване на машините твърдейки, че е заплатил първата вноска по договора, не са направени в отсъствие на доказателства и при избирателно кредитиране само на доказателствата подкрепящи тезата на обвинението, както се поддържа от осъдения. Доводът на осъдения, че още първоинстанционният съд без основание е отхвърлил обясненията му, че е имал намерение и възможност да изпълни поетото задължение и от там е направил незаконосъобразен извод за наличието на умисъл от субективна страна, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход, е неоснователен. Извод за умисъла на дееца се прави не от изявленията му след деянието, в това число и от последващото възстановяване със или без негово съдействие на причинената имотна вреда, а от действията, в които се е обективирало. Действително подсъдимият е поддържал и продължава да твърди, че е сключил граждански договор с пострадалия, като в момента на материализиране на волеизявлението си е действал със съзнание корестно да изпълни поетото задължение, че фирмата била в добро финансово състояние, но икономическата обстановка в страната му попречила да реализира намерението си, а по късно след разкриване на деянието пострадалият бил удовлетворен двукратно, като от една страна машините били иззети от органите на полицията и му били върнати, а от друга страна му била заплатена тяхната равностойност. Тези обяснения, които са доказателствено средство по смисъла на НПК много внимателно са анализирани и съпоставени с останалите източници на доказателства, в това число не само с показанията на пострадалия, но и с многобройните писмени доказателства и мотивирано не са възприети. Изводът на съдилищата за тяхната недостоверност не е произволен, като са изложени убедителни съображения, поради които е прието, че в значителната им част не излага пред съда правдиво фактите, а именно че ръководеното от него дружество, включително и към момента на прехвърлянето му на безимотното лице е било в добро финансово състояние и обезпечено с действащи договори и касова наличност, че пострадалият не го е посещавал в офиса му и не си е търсил продадените машини. Тези обяснения са и вътрешно противоречиви, доколкото от една страна се твърди, че икономическото положение в страната и некоректното поведение на държавата като платец са попречили да изпълни задължението си, а от друга страна, че когато през месец юни 2010 год. продал фирмата на напълно непознатия му до този момент безимотния и слабограмотен гражданин в [населено място] имало касова наличност над пет милиона лева/протокол за разпит от20.06.2012 год./. Ако е имал действително намерение да изпълни задължението си по договора и при изричната клауза това да стане в определен тридесет дневен срок, който не е обвързан с получаване на някакви дължими му парични средства нищо не е пречело да погаси задължението си. При приетите фактически обстоятелства, признати отчасти и от подсъдимия, който не е оспорил сключването на договора с управляващия и представляващ [фирма] [населено място] и предоставянето на машините е направен законосъобразен извод, че не се касае до облигационни отношения между страните, които могат да бъдат и са уредени по граждански ред, а до престъпно деяние “измама” по смисъла на НК. Подсъдимият е извършил редица действия, с които е въвел в заблуждение пострадалия относно действителното си намерение и го е мотивирал да извърши акта на имуществено разпореждане Двете съдебни инстанции са изложили достатъчно и убедителни съображения, въз основа на кои доказателствени материали приемат, че деянието е съставомерно като измама извършена повторно в немаловажен случай от длъжностно лице в кръга на неговата длъжност и причинената от нея вреда е в големи размери. Изпълнителното деяние е довършено с извършване на акта на имуществено разпореждане, когато имуществото е преминало в патримониума на осъдения и с това е причинена имуществена вреда за пострадалия. Точен е изводът на съдилищата, последващото възстановяване на вредата няма значение за съставомерността на деянието, поради което и този довот на осъдения е неоснователен. Налице са приетите по делото три квалифициращи обстоятелства по чл. 210 ал.1 от НК, в това число и квалификацията па по т.4 “извършена повторно в немаловажен случай”. В тази връзка точно са преценени данните за предходното му осъждане с присъда, влязла в сила на 22.03.2007 год. за същото престъпление и е изтълкувана волята на законодателя в разпоредбите на чл. 28-30 от НК. Мотивирано въззивната инстанция е отхвърлила довода, че се касае до облигационнии отношения между два търговски субекта, които са могли да бъдат и са уредени по граждански ред. Законосъобразен е изводът, че договорните отношения могат да бъдат използвани за създаване на невярна представа в пострадалия и да го мотивират да извърши акта на имуществено разпореждане. Гражданските договори се сключват със съзнание че всяка от договарящите страни ще изпълни поетите задължения. При тях всеки от съконтрахентите дължи определено поведение и действителното му намерение да поеме задължение се установява от действията, в които се е обективирало. В конкретния случай предмет на сделката е продажба на определено машинно оборудване, като продавача е поел задължение да го предаде в мястото на доставката, уговорено между страните, а купувача да го заплати на две вноски, втората от които в тридесетдневен срок от доставката. Подсъдимият съзнателно е сключил този договор с посочените в него клаузи, като за да увери продавача в коректността си е подписал и запис на заповед, гарантирайки с личното си имущество, каквото на негово име не е имало, но продавача не е знаел този факт, неговото изпълнение. Преди подписването на приемо-предавателния протокол за получаването на машините, на място определено от него, е уверил продавача, че същия ден е превел по банков път първата вноска по договора, като дори му показал несъществуващо платежно нареждане, като не му дал възможност да се запознае с него и не му предоставил копие. Когато пострадалият разбрал, че такъв превод не е извършен е продължил с измамливите си действия, определяйки срокове за плащане, а след това укривайки се от него. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр- с чл. 348 ал.1т.2 от НПК е неоснователно. Досъдебното производство и производството пред двете решаващи съдебни инстанции са проведени по предвидения в процесуалния закон ред, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от кетегорията на посочените в чл. 348 ал.3 от НПК, довели до ограничаване на правата му. Въззивният състав му е осигурил справедлив процес, като е насрочил делото в открито съдебно заседание, за което своевременно го е призовал. В първото съдебно заседание е отложил разглеждането му поради служебна ангажираност на защитника. В следващото съдебно заседание му е предоставил достатъчно време да изрази, лично и чрез защитника си отношението си към постановената присъда, изслушал е оплакванията му против нейната правилност и е изготвил въззивното решение по начин осигуряващ му възможност да узнае защо е осъден правилно с присъдата и защо приема за неоснователни възраженията против нейната правилност. При проверката на правилността на присъдата съдът не е изпълнил формално задълженията си по чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, а изцяло, задълбочено и самостоятелно е анализирал наличната доказателствена съвкупност. Въпросът с подсъдността на делото не е решен от съдилищата в отклонение с изискванията по глава четвърта, раздел втори от НПК. Още преди даване ход на делото в Санданския районен съд защитникът на подсъдимия е възразил, че деянието е извършено в района на друг съд и като се е позовал на разпоредбата на чл. 36 от НК е поискал прекратяване на съдебното производство и изпращането на делото на този съд за разглеждане. След изслушване становището на представителя на обвинението, съдебният състав мотивирано е приел, че липсват основания за уважаването му. Изложените съображения, че изпълнителното деяние е довършено с акта на имуществено разпореждане в [населено място], обл. Благоевград, което е в района на Санданския районен съд са направени при анализ на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Отхвърлянето на това искане като неоснователно, не е довело до ограничаване правата на подсъдимия и до постановяване на делото от незаконен състав, в какъвто смисъл да доводите в писмената защита на осъдения. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 от НПК е неоснователно. В жалбата бланкетно се твърди, че присъдата е явно несправедлива без да се излага нито едно конкретно съображения за допуснати нарушения по чл. 348 ал.5 т.1 и 2 от НПК. Проверката за правилността на влязлия в сила съдебен акт в тази част следва да се извърши относно наличието на нарушения, за които съдът следи служебно. По делото основания за служебна намеса не са налице. При решаване на въпроса по чл. 301 ал.1 т.3 от НПК първоинстанционният съд не се е отклонил от задължението си да прецени относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 от НК, а въззивният състав не е имал основание да коригира извода му. Наказанието от две години лишаване от свобода е индивидуализирано в рамките на закона по приетата квалификация, в размер надвишаващ само с една година минимума, предвиден в особената част на НК, като е приет значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Съответно е на извършеното деяние и е достатъчно за постигане целите по чл. 36 от НК. С приложение на института на условното осъждане не е налице явна несправедливост на наказанието и по начин на изтърпяване. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на непроверяваното по касационен ред влязло в сила въззивно решение те са допуснати поддържаните от осъдения съществени нарушения по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 от НПК и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения П. К. П. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 523/2012 тод. по описа на Благоевградския окръжен съд и за отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 1635 от 25.04.2013 год., с което е потвърдена присъда № 3113 от 29.10.2012 год. по НОХ дело № 148/2012 год. на Санданския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: