Р Е Ш Е Н И Е № 65 София, 27 май 2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 104/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалби на частните обвинители С. Щ. Я., А. Щ. Я. и Д. Щ. К., чрез повереника им адв.Р. М., и на адвокати Й. Д. и С. Л., защитници на подс.А. Т. С. срещу въззивно решение № 260043 от 16.11.2020г., постановено по внохд № 452/20г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Оплакванията на касаторите са следните: - в жалбата на частните обвинители се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Прави се искане за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода; - в жалбите на защитниците на подсъдимия се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, като искането им е за замяната му с наказание пробация или за намаляване на размера му. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на всички касационни жалби. Твърди, че въззивната инстанция е изпълнила в пълен обем задълженията си по проверка на първоинстанционната присъда. Счита, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което се поддържа от всички касатори. Намира за правилни и аргументирани изводите на апелативния съд за неприлагането на чл.55 от НК, като изцяло споделя изложените в решението съображения. Относно наложеното наказание лишаване от свобода изразява становище за неговата справедливост и съответност на целите по чл.36 от НК. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Повереникът на частните обвинители поддържа касационната им жалба и моли за уважаването й. Изразява становище, че в случая са налице множество отегчаващи вината обстоятелства, които съдът е игнорирал и които обуславят определяне на наказанието при превес на отегчаващи обстоятелства. Аргументира се със съображенията, изложени в жалбата. Моли за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото на апелативната инстанция за ново разглеждане, с указания за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода. Адвокат Й. Д., защитник на подсъдимия поддържа изцяло касационната си жалба, в която са развити подробни съображения. Твърди, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДП, като излага аргументи в подкрепа на тази си теза, както и прави искане за оправдаване на подзащитния му. Алтернативно моли да бъдат прецизирани изводите на въззивния съд относно наличните смекчаващи обстоятелства, като се приеме, че са налице многобройни такива и се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Също така счита, че са преекспонирани двете отегчаващи обстоятелства - предходното осъждане на подс.С. и предходните нарушения на правилата за движение, за които е бил санкциониран по административен ред. Моли за уважаване на касационната жалба, като на доверителя му бъде определено наказание пробация. Представя писмени бележки. Защитникът на подсъдимия - адвокат Д. М., изцяло поддържа касационните жалби, по аргументи изложени от адв.Д.. Солидаризира се със становището му, че е допуснато нарушение на материалния закон, като обосновава теза за изпълнени от подсъдимия задължения по чл.40 от ЗДвП, към момента на извършване на маневрата. Прави искане касационната инстанция да се произнесе по въпроса дали подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното му престъпление. Относно оплакването за явна несправедливост на наказанието, защитникът излага доводи в подкрепа на твърдението, че са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК, като съдът не е изпълнил задължението си да обсъди разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. Позовава се на наличния комплекс от многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства, като подробно анализира значението им за индивидуализацията на наказанието. Пледира за уважаване на касационните жалби на защитниците. Подсъдимият А. С. изцяло се присъединява към становището на защитниците си и моли за налагане на наказание пробация. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 40 от 15.06.2020г., постановена по нохд №646/20г., Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия А. Т. С. за виновен в това, че на 25.08.2019г. в [населено място], при управлението на МПС – товарен автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. И. Я., като деецът след деянието е направил всички зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.“Б“, вр. чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл.57 от ЗИНЗС е определил първоначален “общ” режим на изтърпяване. На основание чл.68, ал.2 от НК подсъдимият е бил освободен изцяло от изтърпяване на наложеното му по нохд № 7284/17г. наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК, съдът е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Съдът се е произнесъл по приложението на чл.59 от НК, веществените доказателства и разноските. С въззивно решение № 260043 от 16.11.2020г., постановено по внохд № 452/20г., Апелативен съд – Пловдив е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационните жалби на частните обвинители и защитниците на подсъдимия са допустими, но неоснователни. Във връзка с пределите на касационната проверка е необходимо да се посочи, че в жалбата на частните обвинители се релевират всички касационни основания, но съдържанието й сочи на оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс.С. наказание и по-точно досежно наказанието лишаване от свобода. Във връзка с последното са и оплакванията на защитниците на подсъдимия в двете касационни жалби. В хода на съдебните предния адв.Д. прави искане/поддържано от адв.М./ за оправдаване на подсъдимия с доводи за нарушения на материалния закон. Твърди, че доверителят му не е нарушил правилата на ЗДвП и по-точно на инкриминираната норма на чл.40, ал.2. Тези доводи и искането на защитника са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и не могат да бъдат предмет на касационна проверка, тъй като оплакването за нарушение на материалния закон се прави за първи път в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, след изтичане на законоустановения срок за обжалване на първоинстанционната присъда. С оглед на горното, настоящият състав намира, че възраженията на тримата касатори следва да бъдат разгледани съвместно доколкото са насочени към една и съща проблематика, а именно справедливостта на наказанието лишаване от свобода, независимо от противоположни на отправените искания. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанията подлежат на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. В настоящия случай решаващите инстанции са индивидуализирали наказанието лишаване от свобода при предпоставките на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК. Въззивната инстанция е възприела изцяло за правилни отчетените от първата инстанция смекчаващи обстоятелства и частично отегчаващите такива. Апелативният съд е отчел следните смекчаващи вината обстоятелства: направените от подсъдимия самопризнания и съдействие на органите на досъдебното производство, младата му възраст, много добрите характеристични данни, трудовата му и обществена ангажираност, семейното му положение. Също така е ценил съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата А. Я.. Не може да бъде възприето за основателно оплакването в жалбата на частните обвинители за липсата на съпричиняване. Сочи се, че пострадалата се е движела по пътното платно, за да заобиколи процесния автомобил, тъй като той е бил паркиран, заемайки значителна част от тротоара. Тези твърдения са само едно предположение и не са доказателствено обезпечени. Също така сред данните от фактическото обвинение, не са инкриминирани такива, които да обусловят подобни изводи. Ето защо, е недопустимо горното твърдение да бъда обсъждано по същество. Невярно е и заявеното, че контролираната инстанция е приела “внезапно” появяване на пострадалата Я. на пътното платно. По отношение на отегчаващите обстоятелства е необходимо да се посочи, че правилно въззивният съд е ценил обремененото съдебно минало на подс.С., но само досежно предходното му осъждане в изпитателния срок на което е извършил настоящото деяние, като е изключил ценените от първата инстанция още три осъждания, предвид настъпилата по отношение на тях реабилитация. Извън факта на предходното осъждане на подсъдимия по нохд № 7248/17г. по описа на РС - Пловдив, не подлежат на коментар доводите на защитата, касаещи данни за вида и предмета на престъплението, за което подсъдимият е бил признат за виновен. Единствено следва да се посочи, че този състав споделя изцяло изводите на решаващите инстанции за освобождаване на основание чл.68, ал.2 от НК на С. от изтърпяване на наложеното му наказание от пет месеца лишаване от свобода. На следващо място, контролираната инстанция вярно е оценила данните за санкционирането на подсъдимия по административен ред, за извършени нарушения на ЗДвП. Твърденията на повереника на частното обвинение, че като отегчаващи обстоятелства е следвало да се отчетат допуснати от подсъдимия нарушения и на други правила за движение по пътищата, извън инкриминираното му по чл.40 от ЗДвП, а именно тези по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и общата норма на чл.5 от ЗДвП, е неоснователно. Това е така, тъй като признатите по делото фактически положения, не сочат на нарушение на чл.16 от ЗДвП. Освен това в принципен аспект е необходимо да се посочи, че е недопустимо при правилно ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимото лице за нарушение на специалния текст на ЗДвП, общата разпоредба от същия закон да се цени като отегчаващо обстоятелство, тъй като съотношението им е относимо към елемент от състава на престъплението. Неоснователно е и оплакването на защитата за невярна оценка на предходните наказания на подсъдимия по административен ред за нарушения на ЗДП. Безспорно е, че при преценката на тези санкционирания от значение е не само техния брой, но и сериозността на нарушенията, степента на обществената им опасност и други. В случая става въпрос за две нарушения на правилата за движение по пътищата, като едното е за управление на МПС с превишена скорост, а другото за неносене на определени, изискуеми се документи, които нарушения по относителна тежест и значение не могат да обосноват извод за завишена опасност на подсъдимия като участник в движението, но не могат да бъдат пренебрегнати и изключени от кръга на отегчаващите обстоятелства. По-нататък неоснователни са твърденията на частното обвинение за неотчетена висока обществена опасност на деянието и дееца. Данните по делото касаещи обществената опасност на конкретното деяние, не сочат на завишена степен на обществена опасност в рамките на законоустановената. Не е завишена и степента на обществена опасност на дееца, като подс.С. не може да бъде охарактеризиран като рисков водач. Неоснователно е твърдението в жалбата на частните обвинители, че предходните осъждания на подсъдимия по отношение на които е настъпила реабилитация, следва да се ценят сред данните, значими за определяне степента на обществена опасност на дееца. Това е така, тъй като реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Неоснователни са твърденията на частните обвинители за неотчетени от контролирания съд отегчаващи обстоятелства, които да налагат утежняване положението на подсъдимото лице, изискващо отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, както и, че наказанието следва да се определи при превес на отегчаващи обстоятелства. В тази връзка е необходимо да бъде посочено принципното разбиране на настоящия състав за това, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Правилни са изводите на апелативната инстанция за това, че констатираните смекчаващи обстоятелства не покриват критериите на чл.55 от НК, тъй като не са многобройни и сред тях не е налице изключително такова. Също така не е налице и втората кумулативна предпоставка, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на горното, настоящият състав на касационната инстанция не намира, че определеното на подсъдимия наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, редуцирано с една трета на една година(редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, не подлежи на преценка от страна на съдилищата, а е императивно установена) не разкрива признаците на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Атакуваното въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260043 от 16.11.2020г., постановено по внохд № 452/20г., по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: