Р Е Ш Е Н И Е № 390 София, 09.11.2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седемнадесети септември двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Жанина Начева при секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора К. Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 311/2010 год. Производството по чл. 346 т. 1 НПК е образувано по подадени в срок касационни жалби на подсъдимите П. К. П., И. А. М. и Б. И. П. против въззивно решение № 59 от 12.04.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 6/2010 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия П. П. се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения, че при индивидуализацията на наказанията за отделните престъпления не е преценена относителната тежест на обстоятелствата, които смекчават наказателното положение и това е довело до явната им несправеливост по размер и начин на изтърпяване, а разпоредбата на чл. 24 НК е приложена неоснователно. По същество се иска възивното решение да бъде изменено, като наказанията за отделните престъпления и общо определеното наказание бъдат намалени по размер, бъде отложено изтърпяването му и бъде отменено приложението на чл. 24 НК. С писмено становище защитникът му поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В жалбата на подсъдимия И. М. се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения, че при индивидуализацията на наказанията не са отчетени конкретното му участие в престъпната дейност и останалите обстоятелства, които смекчават наказателното положение и това е довело до налагане на явно несправедливо по размер и начин на изтърпяване наказание. По същество се иска да бъде намалено по размер и бъде отложено изтърпяването му. В съдебно заседание той и защитникът му не се явяват и не вземат становище по жалбата. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия Б. П. и защитникът му се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения, че наказанието му по размер очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелсва и на целите по чл. 36 НК, а без основание е отказано приложението на чл. 66 ал.1 НК. По същество се иска да бъде намалено по размер и бъде отложено изтърпяването му. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 125 от 24.09.2009 год. постановена по НОХ дело № 1829/2009 год. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия П. К. П. за виновен в това, че на 19.11.2007 год. в гр. Пловдив образувал и до 20.03.2008 год. ръководел огранизирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 243 НК, поради което и на основание чл. 321 ал.3т.1 във вр. с ал.1, чл.2 ал.1 НК и чл. 373 ал.2 НПК го е осъдил на четири години лишаване от свобода; в това, че за същия период подправил пет кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа, поради което и на основание чл. 243 ал.2 т.3 във вр. с ал.1, чл.2 ал.1 НК и чл. 373 ал.2 НПК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, в това, че за същия период от време придобил и пазил предмети, материали и оръдия /компютърни системи, преносими компютри, преносим колекционер на данни записани върху лента на карти с магнитен носител, универсален четец с USB интерфейс за управление и приложение на чип карти и компютърни програми/, за които е знаел, че са предназначени и са послужили за подправка на други знаци по чл.243 ал.2 т.3 НК- кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа, поради което и на основание чл. 246 ал.3 във вр. с ал.2 т.1 НК и чл. 373 ал.2 НПК го е осъдил на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по две години и шест месеца и в това, че на 20.03.2008 год. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество амфетамин на стойност 14.41лв, поради което и на основание чл. 354а ал.3 т.1 НК във вр. с чл. 373 ал.2 НПК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК му е определил общо наказание четири години лишаване от свобода, увеличил го е на основание чл. 24 НК с една година и е определил първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо ощежитие от открит тип. Съдът е признал подсъдимия И. А. М. за виновен в това, че в периода 19.11.2007 год.- 20.03.2008 год. в гр. Пловдив участвал в организирана престъпна група, организирана и ръководена от П. П., създадена с цел да върши престъпления по чл. 243 НК, поради което и на основание чл. 321 ал.3 т.2 във вр. с ал.2 и чл. 2 ал.1 НК и чл. 373 ал.2 НПК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода и в това, че за същия период придобил и пазил предмети и материали – компютърна система, пластмасови магнитни карти и компютърни програми, за които е знаел, че са предназначени за подправка на други знаци по чл. 243 ал.2 т.3НК, които не са ценни книжа, поради което и на основание чл. 246 ал.3 във вр. с чл.2 т.1 НК и чл. 373 НПК го е осъдил на наказание пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по две години. На основание чл. 23 ал.1 НК му е определил общо наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Съдът е признал подсъдимия Б. И. П. за виновен в това, че в периода 10.11.2007год. – 20.03.2008 год. участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 243 НК, поради което и на основание чл. 321 ал.3 т.2 във вр. с чл. 2 ал.1 НК и чл. 373 НПК го е осъдил на две години и единадесет месеца лишаване от свобода; в това, че за същия период придобил и пазил предмети и материали – компютърна система, две дебитни карти, документи и компютърни програми, за които е знаел, че са предназначени и са послужили за подправка на други знаци по чл. 243 ал.2 т.3 НК, които не са ценни книжа, поради което и на основание чл. 246 ал.3 във вр. с чл. 2 ал.1 НК и чл. 373 НПК го е осъдил на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по две години и в това, че на 10.11.2007 год. в гр. Пловдив си служил с подправена кредитна разплащателна карта, която не е ценна книга, като е знаел, че е подправена, поради което и на основание чл. 244 ар.1 във вр. с чл. 2 ал.1 НК и чл. 373 ал.2 НПК го е осъдил на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и заължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по две години и шест месеца. На основание чл. 23 ал.1 НК му е определил общо наказание от две години и единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С въззивно решение № 59 от. 12.04.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 6/2010 год. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. От тримата жалбоподатели се поддържат идентични оплаквания и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Оплакването на жалбоподателите за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1 т. 3 НПК, което се мотивира с неправилна преценка на обстоятелствата от значение за определяне на размерите и начин на изтърпяване на наказанията, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В този смисъл са изложените съображения, че макар и определени в рамките на закона, наказанията са индивидуализирани при недостатъчна преценка на обстоятелствата, които смекчават наказателното положение, основно на тези определящи личната обществена опасност на подсъдимите и това е довело до завишаването им по размер и неоснователен отказ са бъде отложено изтърпяването им, а за подсъдимия П. – и до неправилно приложение на чл. 24 НК. Абсолютно идентични доводи са поддържани от тримата в подкрепа на единственото им оплакване против правилността на присъдата пред въззивната инстанция. При цялостната служебна проверка на присъдата във връзка с релевираното оплакване, Пловдивският апелативен съд ги е обсъдил и мотивирано е приел, че наказанията са индивидуализирани в рамките на закона, под предвидените за престъпленията минимуми, в съответствие с процесуалния ред, по който делото е решено, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК и липсват основания за коригиране на присъдата. Тези съображения се споделят и от настоящата инстанция с изключение на частта, с която е прието, че законосъобразно е увеличено по реда на чл. 24 НК общо определеното на подсъдимия П. наказание. Не са превратно оценени данните за степента на обществена опасност на дейците, в това число и тези, на които основават искането си за намаляване по размер на санкциите за всяко едно от престъпленията и общо определените им за изтърпяване. Процесуалното им поведение в съдебната фаза на процеса с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието да не се събират доказателства за тях, е предопределило рамките, с които могат да бъдат индивидуализирани наказанията, а именно под превидените за престъпленията минимуми. То не може повторно да се преценява като смекчаващо наказателното положение, доколкото не е оказало решаващо значение за доказване авторството на деяниета и начина на извършването им при разследването в досъдебната фаза на процеса. Приложените материали от разследването не дават основание за възприемане на довода, че самопризнанията, които са направили в досъдебното производство за допринесли за по-бързото изясняване на делото. В тази фаза на процеса не са имали процесуално поведение, което в значителна степен да е улеснило разкриването на престъпната им дейност, защото по същество подсъдимият П. е дал обяснения единствено по обвинението по чл. 246 НК, като е признал, че е придобил и пазил предмети, материали и компютърни програми, за които е знаел, че са послужили за подправка на кредитни и разплащанелни карти, които преди това са открити при извършено претърстване в дома му, а подсъдимият М., разпитан пред съдия е оспорил своето участие в престъпленията. Признанията, които са направили в съдебната фаза на процеса, след като първоинстанционният съд е извършил немалка подготвителна дейност да осигури свидетелите и вещите лица за съдебното заседание, са мотивирани по-скоро от желание за смекчаване на наказателното положение и не може да се преценят само като израз на настъпили положителни промени в съзнанието им. Достатъчно наказателноправно значение като обстоятелство, което смекчава наказателното положение е отдадено на младата им възраст, която не им е попречила да участват съзнателно и целенасочено в добре организираната престъпна група. Наказанията са индивидуализирани при отчитане на конкретното им участие в престъпленията. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанията по начин на изтърпяване. Институтът на условното осъждане е приложим само при комулативното наличие на посочените в закона предпоставки, касаещи размера на наказанието, съдебното минало на дееца и възможността по този начин да бъдат постигнати целите по чл. 36 НК. Още първоинстанционният съд е преценил, че за тримата подсъдими е налице една от тези предпоставки, а именно чисто съдебно минало, а за под. М. и П. и втората от тях, но липсва третото изискване и това прави невъзможно приложението на чл. 66 НК. За да потвърди извода му, че наказанията следва да бъдат изтърпяни ефективно, въззивната инстанция самостоятелно е преценила фактите относно личната и генералната превенция в тяхната взаимна връзка, без да пренебрегне, който и да било от тях. Изложила е убединтелни съображения, че в конкретния случай поправително – превъзпитателното и възпиращо въздействие на наказанието, като цел на личната превенция, на които преимуществено е отдадено значение при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието, не могат да се постигнат без откъсването им от обществената и семейна среда. Действително тримата подсъдими са млади хора, с необременено съдебно минало, но за един продължителен период от време са извършили престъпна дейност, отличаваща се с висока степен на обществена опасност. Подсъдимият М. без основателни причини, не е упражнявал общественополезен труд, като си е набавял доходи по неправомерен начин. Посредством престъпна дейност си е набавял такива доходи и под. П., който е разкрит при опит да извърши плащане с подправена банкова карта. Неоснователно се поддържа от него, че използването на платежния документ е инцидентна проява в живота му, от която не са настъпили вредни последици, при признатите от него факти, изложени в обстоятелтвената част на обвинителния акт, че още преди инкриминирания период е използвал фалшиви кредитни карти при извършване на разплащания, че той показал на под. П. програми в интернет форуми, който разяснявали какво представлява и какво съдържа една кредитна карта, което провокирало интереса на последния да започне престъпната дейност. Тези данни за личността на подсъдимите, наред с високата степен на обществена опасност на престъпленията, засягащи сериозно нормалното функциониране на системата за електронно разплащане, мотиривано са приети като обстоятелства, които изключват възможността да им се въздейства в достатъчна степен поправително и възпиращо без изолирането в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Високата степен на обществена опасност на този вид престъпления, надхвърлящи териториалните граници на страната, които засягат и чужди граждани и институции, налага да им се противодейства, чрез налагане на такива по начин на изтърпяване наказания, които биха направили възможно постигането и на възпиращите целите на наказанието по отношение останалите членове на обществото. Основателно е оплакването на подсъдимия П. за допуснато нарушение на закона в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 24 НК. Наложените му наказания за три от престъпленията, включени в съвкупността са от един и същи вид и поначало няма пречка общо определеното за изтърпяване наказание да бъде увеличено по реда на чл. 24 НК, но в конретния случай тази разпоредба е приложена неправилно. Съдът може да увеличи общо определеното наказание само ако приеме, че определеното по реда на чл. 23 НК наказание е недостатъчно и с него не могат да бъдат постигнати целите на наказателната репресия. При решаването на този въпрос са от значение, броя на осъжданията, тежестта на престъпленията и наложените за тях наказания, както и данните за личността на подсъдимия. Приетият факт, че той е организирал престъпната група е отчетен при правната квалификация на деянието и отмерването на санкцията за престъплението по чл. 321 ал.3 т.1 НК, която е в значително по-висок размер от този на участниците в групата. Конкретната обществена опасност на това деяние не надвишава типичната за този вид престъпления с оглед и на отмерената санкция от четири години лишаване от свобода, която като най-тежка е определена за изтърпяване. Двете съдебни инстанции при прилагането на чл. 24 НК не са отчели факта, че престъпленията са извършени по едно и също време и без преди това да е имал прояви, налагащи да му се въздейства с целите на наказателната принуда, посредствот изтърпяване на наказание лишаване от свобода. В свидетелството му за съдимост е отразено едно осъждане през 2007 год. за престъпление от общ характер, извършено през 2005 год., за което е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. От тези данни не може да се направи извод, че е с трайно утвърдено престъпно поведение и не може да му се въздейства в достатъчна степен превъзпитателно и възпиращо с наказанието от четири години лишаване от свобода. Нарушението може да бъде коригирано чрез изменяване на въззивното решение в тази му част. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1т.1 и3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение. Р Е Ш И: Изменява въззивно решение № 59 от 12.04.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 6/2010 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 125 от 24.09.2009 год. по НОХ дело № 1829/2009год. на Пловдивския окръжен съд, като го отменява в частта, с която по реда на чл. 24 НК е увеличено с една година определеното за изтърпяване общо наказание от четири години лишаване от свобода на подсъдимия П. К. П.. Оставя в сила същото решение в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: