6 Решение на Върховен касационен съд Стр. Р Е Ш Е Н И Е № 249 София, 23.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1828 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 57/13.02.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, Търговско отделение, І състав по т.д. № 1405/2014 г. /погрешно посочено в жалбата от [фирма] от 14.01.2015 г./ в частта, в която след отмяна на уважително решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по претенции на [фирма] против [фирма] за разликата над 278976.67 лв. до 283110.67 лв. с ДДС, представляваща цена за достъп на обект Ф. „Изток І“ и за разликата над размера от 264217.62 лв. до 268132.91 лв., представляваща цена за достъп до електропреносната и електроразпределителна мрежа за обект Ф. „Запад ІІ“, както и в частта за присъдените разноски и са отхвърлени така предявените искове за отменените размери. В касационтата жалба, която се поддържа в о.с.з., касаторът релевира оплаквания за неправилност и необоснованост, свързани с характера на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, последиците му за страните след отмяната му по административен ред, както и липсата на искане за приспадане на първоначално начислените цени за достъп до размера на определените такива по-късно. Касаторът иска отмяна на решението на П. в отменително-отхвърлителната му част и постановяване на друго, уважаващо предявените от него искове в цялост със законните последици по подробно изложени съображения. Ответникът - [фирма] не взима становище по касационната жалба. С определение № 625/06.07.2016 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на П. в отменително-отхвърлителната му част на основание чл.280 ал.1 по т.1 и т.3 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос: „В случай на отмяна от Върховен административен съд на индивидуален административен акт /Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР/, с който са били определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, може ли въззивната инстанция служебно, без ответникът да навежда доводи в тази насока и без да е направил възражение за прихващане, да приеме, че окончателни цени за достъп, съответно компенсаторни мерки, определени с последващ индивидуален административен акт /Решение Ц-6/13.03.2014 г. и Решение КМ-1/13.03.2014 г./, са приложими за ищеца /и то за минал период/?“ Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на решението на П. в останалата му – потвърдителна част по касационна жалба на [фирма]. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното: Пред ПОС са предявени искове по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД от [фирма] като производител на електроенергия от възобновяем източник – слънце, добивана в две фотоволтаични електроцентрали /Ф./ „Изток І“ и „Запад ІІ“, двете находящи се в землището на [населено място] камък, общ. Харманли срещу [фирма] за връщане на суми, платени от ищеца на ответника по издадени фактури за достъп до електроразпределителната мрежа на Ф. „Изток І“ – 283110.67 лв. с ДДС и на Ф. „Запад ІІ“ - 268132.92 лв. с ДДС. Ищецът счита, че платената цена за достъп за периода от 01.06.2013 г. до 01.10.2013 г. по издадените и приложени 10 броя данъчни фактури е недължимо платена, поради отменителното решение на ВАС /решение на петчленен състав № 12582/01.10.2013 г. по адм.д. № 7228/2013 г./ и претендира връщането й. Исковете са изцяло уважени от ПОС, чието решение е изменено от П. - за първата претенция уважителното решение е отменено за разликата над 278976.67 лв. до 283110.67 лв. с ДДС /за „Изток І“/ и за втората претенция - над 264217.62 лв. до 268132.91 лв. с ДДС /за „Запад ІІ“/, както и в частта за разноските и е постановено решение, отхвърлящо претенциите за отменените размери - за разликите съответно от 4134 лв. за „Изток І“ и от 3915.29 лв. за „Запад ІІ“. Именно в отменително-отхвърлителната част решението на П. е допуснато до касация с определение № 625/06.07.2016 г. по обуславящия въпрос, посочен по-горе. Според П. ищецът дължи заплащане на цена на достъп, макар и не в размерите по отмененото от ВАС решение на ДКЕВР, тъй като ищецът е имал достъп по смисъла на § 1 т.15 от ДР на ЗЕ и е упражнявал признатото от закона право за използване на преносната и разпределителните мрежи за пренос на произведената от неговите електрически централи електроенергия. Дължимата от ищеца цена П. е определил съобразно последващото решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР за приета окончателна цена на достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи и решение от същата дата № КМ-1 пак на ДКЕВР, с което са посочени компенсаторни мерки от регулатора, по които следва да се решават въпросите относно разликите между отменените временни цени и окончателно определените с решение № Ц-6/13.03.2014 г. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване: С решение № 58/16.08.2016 г. по т.д. № 332/2015 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че отмяната по реда на АПК с влязло в сила съдебно решение на индивидуален административен акт /решение на ДКЕВР, сега КЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото решение и заплатени от производителите на електроенергия от възобновяеми източници, на операторите на електроразпределителни мрежи, временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. Към настоящия момент са постановени и други решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК по аналогични казуси, представляващи задължителна и непротиворечива съдебна практика: р. № 28/28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г. на ІІ ТО, р. № 104/27.06.2016 г. по т.д. № 1610/2015 г. на ІІ ТО, р. № 126/16.08.2016 г. по т.д. № 1592/2015 г. на І ТО, р. № 131/01.11.2016 г. по т.д. № 1320/2015 г. на І ТО и др., в които е прието, че конститутивното действие на влязлото в сила съдебно решение, отменящо по реда на АПК решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп има обратна сила – към момента на издаване на индивидуалния административен акт. В цитираната съдебна практика е прието още, че с отмяната на този акт отпада и основанието за заплатените преди отмяната му суми по договора. Отмяната предпоставя задължение за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. Все с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика /р. № 225/28.05.2011 г. по т.д. № 631/2010 г. на ІІ ТО и р. № 43/28.07.2016 г. по т.д. № 3549/2014 г. на ІІ ТО/ е прието, че съдът не може да извърши прехващане с насрещно вземане на ответника към ищеца, без ответникът да е предявил за вземането си насрещен иск или да е противопоставил възражение за прихващане, респ. да се е позовал на настъпило извънсъдебно прихващане по чл.103 ал.1 ЗЗД. По основателността на касационната жалба: Жалбата е основателна. По делото е безспорно установено, че ищецът и настоящ касатор е заплатил цена за достъп до електропреносни и електроразпределителни мрежи предварително: за Ф. „Изток І“ – 283110.67 лв. с ДДС и за Ф. „Запад ІІ“ - 268132.92 лв. с ДДС, предмет на предявените искове по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. П. е приел, съобразявайки отмененото решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, че ищецът дължи цена за достъп, но в по-малък размер, определена съобразно последващото решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР за приета окончателна цена на достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи и решение от същата дата № КМ-1 пак на ДКЕВР, с което са посочени компенсаторни мерки от регулатора, по които следва да се решават въпросите относно разликите между отменените временни цени и окончателно определените с решение № Ц-6/13.03.2014 г. Този си извод П. е постановил, без ответникът [фирма] да е предявил насрещен иск или да е противопоставил възражение за прихващане, респ. да се е позовал на настъпило извънсъдебно прихващане по чл.103 ал.1 ЗЗД, както се посочи в разрешенията на цитираната съдебна практика на ВКС по-горе, които настоящият състав на ВКС изцяло споделя. Следва да се посочи още, че междувременно с решение на ВАС № 12344/15.11.2016 г. по адм.д. № 595/2016 г. е и отменено решение № КМ-1/13.03.2014 г., на което се е позовал П., в частите му по т.1.2 и т.2. Ето защо решението на ВАС в отменително-отхвърлителната му част е неправилно, следва да се отмени в същата част на основание чл.293 ал.1 ГПК и с оглед липсата на необходимост от събиране на нови доказателства следва да се постанови друго, уважаващо в цялост предявените претенции на касатора по чл.55 ал.1 предл.3-то ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и настоящ касатор още сумата 4134 лв. за фотоволтаична електроцентрала „Изток І“ за периода м. юни 2013 г. до м. октомври 2013 г. и сумата 3915.29 лв. за фотоволтаична електроцентрала „Запад ІІ“ за периода м. юни 2013 г. до м. октомври 2013 г., представляващи цена за достъп до електропреносните и електроразпределителни мрежи със законните последици. На основание чл.78 ал.1 ГПК и с оглед частичната отмяна на решението на П., включително в частта за разноските, [фирма] следва да заплати на касатора [фирма] разноски пред ПОС в размер на 860. 60 лв. и пред ВКС в размер на 15441.96 лв., както са поискани, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, на който се е позовал пълномощника на касатора в о.с.з. и приложените фактура и извлечение от банкова сметка /т.1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или общо 16302.56 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 57/13.02.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І състав по т.д. № 1405/2014 г. в отменително-отхвърлителната му част по предявените претенции на [фирма] против [фирма], представляващи цена за достъп до електропреносната и електроразпределителни мрежи за обекти фотоволтаични електроцентрали „Изток І“ и „Запад ІІ“, както и в частта, в която [фирма] е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 903.19 лв. за двете инстанции и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] още и сумите от 4134 лв. /четири хиляди сто тридесет и четири лева/ за фотоволтаична електроцентрала „Изток І“ и 3915.29 лв. /три хиляди деветстотин и петнадесет лева и 29 ст./ за фотоволтаична електроцентрала „Запад ІІ“ за периода м. юни 2013 г. до м. октомври 2013 г., представляващи цена за достъп до електропреносните и електроразпределителни мрежи със законната лихва върху главниците, считано от 17.04.2014 г. до окончателното плащане, както и 16302.56 лв. /шестнадесет хиляди триста и два лева и 56 ст./ разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.