4 Р Е Ш Е Н И Е № 551/12 София, 06.03.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 203 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 969 от 07.08.2012 година е допуснато касационно обжалване на решение № 540 от 18.11.2011 година по гр.д. № 948/2011 година на Пловдивски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Т. И. П. от [населено място], [община] против П., [населено място] за сумата 20000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос следва ли съдът да изложи мотиви за причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди, съобразени при определяне размера на обезщетението по ЗОДОВ. Съгласно т.11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т.д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Съгласно т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС, при съобразяване нормата на чл. 269 ГПК от 2008 г., когато въззивният съд отменя първоинстанционното решение поради допуснати пороци на съдебният акт и постановява решение по съществото на гражданскоправния спор, той трябва да изготви собствени мотиви, отразяващи както проверяващата му дейност, така и собствените му изводи по съществото на спора. Когато въззивният съд констатира, че размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение е занижен, тъй като не са съобразени всички претърпени вреди, той следва да изложи собствени мотиви за причинната връзка между тези вреди и незаконното обвинение. В обжалваното въззивно решение на Пловдивски апелативен съд е прието за установено, че на 06.07.2004 г., срещу ищеца е било образувано наказателно досъдебно производство, по което е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал.3 вр. с ал.1 НК. С влязла на 05.06.2007 г. присъда по н.о.х.д. № 2624/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, ищецът е бил признат за невинен по така повдигнатото обвинение. Вследствие на незаконно предприетото наказателно преследване, ищецът е претърпял сериозни душевни страдания - стрес, тревога и притеснения поради предвиждащото се по обвинението тежко наказание. Бил е злепоставен в обществото чрез средствата за масова информация, което е довело до изолация в социалния му кръг, а предприетите ограничителни мерки „забрана за напускане пределите на страната” са се отразили неблагоприятно върху търговските му контакти зад граница. Наказателното преследване е рефлектирало тежко върху работата му на търговец; върху финансовото му положение – поради невъзможността му да продължава търговската си дейност е изпаднал в тежко материално затруднение; настъпил е провал и в семейните му отношения и последвал развод – обстоятелства, довели до влошаване на здравословното му състояние Прието е, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева е занижено; че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответствува обезщетение в размер на 20000 лева, които въззивният съд е присъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ. В касационната жалба против решението на Пловдивски апелативен съд, подадена от П. се поддържа, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е несправедливо завишен, определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като съобразените от въззивния съд вреди, обусловили завишения му размер не се явяват пряка, непосредствена последица от увреждането. Ответникът по касационната жалба Т. И. П. я оспорва като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за основателни касационните оплаквания, касаещи размера на присъденото обезщетение. Правилно, в съответствие с доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че проведеното наказателно преследване се е отразило тежко върху психиката на ищеца, преживял в период, продължил около три години стрес, обида и притеснения за бъдещето си, за търговската си дейност и престижа си в обществото. Правилни са и изводите, че наложената ограничителна мярка се е отразила върху търговската му дейност и финансова стабилност. Неправилен, формиран без да са изложени мотиви от кои доказателства следва, е изводът, че предприетото незаконно наказателно преследване е довело до срив в семейните отношения на ищеца и последвал развод. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е споделял за разногласия със съпругата си, която е проявявала неверие в невинността му, но така събраните косвени доказателства не обосновават извод, че настъпилото разстройство в брачните отношения на ищеца е пряка и непосредствена последица от предявеното му обвинение. Твърденията за провал в брачните отношения поради незаконното наказателно преследване не са доказани, а с оглед характера на предявеното срещу ищеца обвинение (за обсебване поради несвоевременно връщане на вещ, получена по договор за лизинг, развален поради неплащане в срок на три лизингови вноски) и при липса на доказателства за причините за развода, изводът за пряка причинна връзка между обвинението и раздялата между съпрузите, чиито отношения по принцип следва да са изградени на основата на взаимно доверие и взаимопомощ, се явява необоснован. Предвид изложеното, определеното от въззивния съд обезщетение е завишено по размер. Претърпените от ищеца неимуществени вреди, ценени и с оглед продължителността на наказателното преследване и тежестта на повдигнатото незаконно обвинение следва да бъдат обезвъзмездени с обезщетение в размер на 15000 лева, поради което въззивното решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК в частта му, с която предявеният иск е уважен над размер от 15000 лева и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът се отхвърли за разликата между 15000 и 20000 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 540 от 18.11.2011 година по гр.д. № 948/2011 година на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Т. И. П. от [населено място], [община] против П., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен над размер от 15000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. И. П. от [населено място], [община] против Прокуратурата на Република България, [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата 5000 лева или за разликата между 15000 лева и 20000 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: