Ключови фрази
Разваляне на договор * договор за гледане и издръжка * разваляне на договор * разваляне поради неизпълнение

РЕШЕНИЕ № 88

София, 16. април 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 528 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 07.10.2011 г. по гр.д. № 926/2008, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 11.01.2008 г. по гр.д. № 9766/2005, с което е уважен предявеният иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правното значение на предоставените издръжка и грижи преди сключването на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за минали и бъдещи издръжка и грижи при развалянето му поради неизпълнение.
По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че договорите за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу издръжка и гледане са подчинени на различен режим според времето на изпълнение на задължението за издръжка и грижи. Когато прехвърлянето е извършено срещу вече предоставените издръжка и грижи, договорът е възмезден, но не е алеаторен – двете насрещни престации са определени. Такъв договор не подлежи на разваляне поради неизпълнение, тъй като за никоя от страните не възниква никакво задължение. Ако в действителност издръжка и грижи не са били предоставяни, договорът е привиден и прикрива други правоотношения между страните: възмездни, ако срещу прехвърлянето в действителност е предоставено нещо друго; или безвъзмездни, ако в действителност срещу прехвърлянето не е предоставено нищо (такъв договор накърнява права на наследниците със запазена част).
Когато прехвърлянето е извършено срещу бъдещи издръжка и грижи, договорът е възмезден и е алеаторен – не е известен обемът на бъдещите издръжка и грижи (тъй като не е известно каква ще бъде нуждата), а когато уговореният срок е смъртта на прехвърлителя (или бенефициера), не е известна и продължителността на времето, през което те ще трябва да се предоставят. Такъв договор подлежи на разваляне поради неизпълнение по причина, за която приобретателят отговаря. Договорът се разваля изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част. Такъв договор не може да бъде развален нито за част от даденото, нито занапред (за това което страните биха си дължали в бъдеще).
Когато прехвърлителят е доволен от получените издръжка и грижи и желае да продължи да ги получава и за в бъдеще, той може да прехвърли собствеността върху имот по два различни начина: 1) една част от имота да прехвърли срещу вече положените грижи, а другата част – срещу дължимите в бъдеще или 2) да прехвърли целия имот срещу миналите и бъдещите грижи, без да се посочват части. В първия случай договорите са два: единият кумутативен и неподлежащ на разваляне поради неизпълнение, а другият – алеаторен и подлежащ на разваляне при неизпълнение. Във втория случай, когато страните не са се съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и каква част – срещу бъдещите издръжка и грижи, договорът е единен, тъй като не може да се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без да си осигури такива и за в бъдеще. Прехвърлянето срещу минали грижи в този случай прави прехвърлянето с основание, дори когато на страните е била известна предстоящата в съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя. При развалянето на такъв договор е неприложима разпоредбата на чл. 88 ЗЗД, която се отнася за договорите с продължително или периодично изпълнение, тъй като тази разпоредба визира договорите, при които и двете престации се разменят продължително време или периодично. Недопустимо е съдът да определя, каква част от имота страните са се съгласили да прехвърлят срещу миналите и каква част – срещу бъдещите грижи, както и да предполага, че нещо би било прехвърлено и без задължението за бъдещи грижи. Договорът е единен и подлежи на разваляне изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част. Отношенията между страните във връзка с даденото по разваления договор ще се уредят съгласно чл. 55 ЗЗД, тъй като всеки дължи да върне даденото на отпаднало основание или неговата равностойност, ако полученото не налице в неговия патримониум или връщането му е невъзможно по други причини. Когато предметите на задълженията за връщане се окажат еднородни (пари), насрещните вземания могат да се прихванат.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че имотът е прехвърлен общо срещу предоставените минали и срещу бъдещи издръжка и грижи. Приобретателката не е изпълнявала задължението си да полага непосредствени грижи за прехвърлителя в последните девет месеца от живота му, когато нуждата му е била най-остра предвид тежкото му раково заболяване, през което време за него са се грижили сестрите му. Длъжницата отговаря за неизпълнението, макар предвид нейни заболявания тя самата да се е нуждаела от грижи, а пречките, които са й създавали сестрите на прехвърлителя е могло да бъдат преодолени чрез трансформираните на натуралното задължение в парично.
Правилно въззивният съд е приел, че приобретателката не е полагала дължимите грижи нито е предоставяла средства за издръжката на прехвърлителя през времето от месец април 2003 до смъртта му през месец януари 2004 г. Също правилно съдът е приел, че кредиторът не е изпаднал в забава, а ако трети лица са пречели на изпълнението, натуралното задължение е било възможно да се трансформира в парично. Без значение е обстоятелството, че приобретателката не е имала възможност да изпълнява задълженията си лично, а изпълнението чрез трето лице не е доказано.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касацията И. Л. К. не претендира разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд от 07.10.2011 г. по гр.д. № 926/2008.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.