Р Е Ш Е Н И Е № 136 гр. София, 19.03. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 129 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК. С определение № 68/10.02.2012 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, по настоящото дело е допусната до разглеждане молбата на К. И. Б. в частта й, с която на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се иска отмяна на решение № 175/01.02.2008 г. по гр. дело № 14298/2007 г. на Софийския районен съд (СРС) – в частта му, с която е отхвърлен предявеният от молителя срещу М. Б. Б., частичен иск с правно основание чл. 663, ал. 3 от ТЗ за сумата 200 лв. (част от цялата претенция в размер 250 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от злепоставянето му поради образуване на гр. дело № 830/2004 г. на Врачанския окръжен съд (ВОС), в която негова част това първоинстанционно решение на СРС е оставено в сила с необжалваемото и влязло в сила решение от 12.08.2011 г. по въззивно гр. дело № 1752/2010 г. на Софийския градски съд (СГС). В молбата и уточнението й от 25.10.2011 г. в десет пункта се сочат писмени доказателства, като се поддържа, че от тях се установяват множество посочени в молбите обстоятелства, повечето от които престъпни, които станали известни на молителя на 01.08.2011 г., когато той се запознал с н.о.х.д. № 2268/2011 г. на СРС, по което бил конституиран като частен обвинител. В молбата-уточнение от 25.10.2011 г. тези, сочени от молителя като нови обстоятелства, са изложени групирани в пет пункта, а именно: 1) Ответникът М. Б. – обвиняем по посоченото н.о.х.д. № 2268/2011 г. на СРС, умишлено, в кръга на службата си като синдик, сключил неизгодна сделка за сметка на молителя, в качеството му на [фирма] – продан на недвижим имот с пазарна цена 422 000 лв. към датата на проданта 27.04.2004 г. (650 000 лв. към месец април 2007 г.) и с това ощетил значително повереното му предприятие на молителя – престъпление по чл. 220, ал. 2 от НК, като присвоил значителна част от движимото имущество в имота – описано на 05.11.2003 г. като секвестируемо, без да е включено в масата на несъстоятелността, за което съставил документи с невярно съдържание на името на Е. Й. К.; било му заплащано (бил подкупен от страна на длъжностни лица на [фирма] и Д. Х. Н. – купувач на имота) за увреждащите молителя негови действия, като в условията на чл. 20 от НК той имал съучастници – подбудители - длъжностни лица на [фирма] – юрисконсулт Д. З. З., юрисконсулт В. Н. И. и Д. Х. Н., и помагачи – А. М. С. – управител на [фирма] и нотариус Е. И. Е.. 2) Съдия Б. С. постановил решение, с което открил производство по несъстоятелност срещу молителя и фирмата му на основание неистински документи, представени му от [фирма] и затова получил подкуп от банкерите. Преднамерено и с цел получаване на лична облага, С. организирал, ръководил и покровителствал проданта на цялото имущество на молителя и насочил изпълнението върху имущество на трети лица (процесния апартамент), като проданта на имуществото била извършена по реда на нотариалното производство, с цел избягване изискването на ТЗ за възлагане на имуществени права чрез обжалваемо определение. 3) Съдия С. разпростирал имунитета си и покровителствал ответника М. Б. - длъжностно лице – синдик, който на 27.04.2004 г. извършил престъпление по чл. 220, ал. 1 (респ. 2) от НК – проданта на единственото жилище на молителя с цялото му движимо имущество в него. С тези си действия С. и Б. изпълнили задачата, поставена им от банкерите, за което им било платено – да лишат молителя от жилището му и цялото му движимо имущество и да го съсипят. С предложение от 11.06.2004 г. на ответника Б. и с определение от 14.06.2004 г. процесният апартамент бил включен в масата на несъстоятелността, с цел лично облагодетелстване, а не за удовлетворяване кредиторите на молителя, които нямали основания за предявяване на дължимите от него вземания. 4) М. М. се сочи от молителя като основен виновник за настъпилите за последния вреди от виновното поведение на длъжностните лица на банката, при и по повод отпускането на кредитите, обслужването им, отнемането и проданта на цялото му недвижимо и движимо имущество – заложено, ипотекирано или присвоено и унищожено, включително подаване на сигнал с невярно съдържание до надлежен орган на властта, налагане на забрана за напускане на страната в продължение на 8 години и откриването на производството по несъстоятелност. Б. С. – съдията по несъстоятелността на фирмата на молителя, се самоубил на 20.01.2011 г., след като узнал за повдигнатото на 12.01.2011 г. обвинение срещу ответника Б. и няколко дни преди евентуално да му бъде наложено дисциплинарно наказание. Той съзнавал, че било извършено престъпление с разбиването на вилата на молителя, ипотекирана само за 15 000 щ.д., с описването на движими вещи, невключени в масата на несъстоятелността, и последващата им продажба, както и с предаването на вилата и движимите вещи в нея на [фирма], без да е направен опис на всички движими вещи, с което е дадена възможност за разграбването и унищожаването им, като за пазач на вилата бил назначен охранител на банката – Ю. С. Д., въпреки че на описа присъствала съсобственицата на имота Т. Ц. Б.. За всяка описана като секвестируема вещ, С. издавал постановление за възлагане на имуществени права, като противно на чл. 717з от ТЗ не го съобщавал на молителя и го оформял като влязло в сила. Нито една стотинка от проданта на движимите вещи не била използвала за удовлетворяване на кредиторите на молителя, като всичко било присвоено от ответника Б. и С.. В свое становище от 12.07.2006 г. по преписка № 8070/2006 г. С. излъгал, че в производството по несъстоятелността са извършени само две продажби – на вилата и на трактора. Той излъгал и че не са нарушени изискванията на чл. 717з от ТЗ, като изключвал приложението на нотариалното производство при продан на вещи от масата на несъстоятелността. Продажбите на недвижимия имот и трактора били извършени, въпреки че имало определения на СГС и на Врачанския ОС за спиране на проданта им, с които С. не се съобразил. В същото становище С. заявил, че получените от осребряване суми са внесени по специалната сметка на синдика и след одобрено от съда частично разпределение са преведени на кредиторите за удовлетворяване на приетите им вземания, като истината била, че сумите, с одобрението на съда, са преведени на [фирма] с управител Б. Н. Р., който бил задържан по обвинение за лихварство и незаконна банкова дейност, а в ограбения на 02.05.2011 г. трезор на фирмата били държани сейфове от магистрати, предвид което по-голямата част от сумите, получени от проданта на имуществото на молителя в производството по несъстоятелността – вилата и трактора, и преведени на [фирма], били постъпили в ръцете на С.. В дадените показания, като свидетел по д.п. № 49/2007 г. на ГД ”Б.”, последният потвърдил неистина или затаил истина, като заявил, че след изчерпване на регламентираните способи за продажба по ТЗ, а именно обявяване на два пъти на публична продан на имота, на които не се явили купувачи, съдът е дал разрешение на синдика процесният недвижим имот да бъде продаден чрез преговори с потенциални купувачи, съгласно практиката по пазарни цени. На търга, проведен на 22.01.2004 г. за продан на недвижимия имот, се явил като купувач Е. Й. К., който внесъл депозит, но следа като научил, че имотът е в съсобственост и има определение за спиране на проданта му, се отказал да закупи същия, като на 23.01.2004 г. депозитът му бил върнат с лихва. На търга присъствала и Д. З. З. – юрисконсулт на [фирма] и съставителка на сигнал с вх. № 8790/11.03.2004 г. по описа на СРП, присъствал и съпругът й - адв. З., като двамата се представили пред евентуалния купувач Е. К., като роднини на молителя. С. излъгал в показанията си, че сумата била разпределена на [фирма], като тя била разпределена и изпратена на [фирма]. Той действал по същия начин и при проданта на трактора – собственост на ищеца, като при наличие на определение на окръжен съд за спиране на проданта на движимата вещ, той предоставил възможност на ответника Б. да го продаде също чрез преговори с потенциален купувач и сключване на нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС. С. затаил факт, като затаил пред дознателя, че с окончателно определение от 14.06.2004 г. той включил в масата на несъстоятелността апартамент и гараж, принадлежащи на Т. Ц. Б. – признати за нейна индивидуална собственост, както и апартамент, водещ се на името на Д. И. Б. и апартамент, принадлежал на дъщерята на молителя – Д. К. Б., и продаден през 2003 г. на трето лице – Д. Д. (процесния апартамент). Намерението на С. било да присвои и сумите от проданта на имуществото на трети лица. Ответникът Б., в качеството си на синдик тогава, незабавно предприел постъпки за изваждане на публична продан на апартамента и гаража, принадлежащи изцяло на Т. Ц. Б., а за другите два имота били образувани дела №№ 829/2004 г. и 830/2004 г. пред Врачанския ОС – за обявяване нищожността на сделките. 5) По наказателното дело били предадени категорични доказателства, уличаващи ответника Б. (пълни извлечения от личната му сметка при О. – клон В. и особената сметка, разкрита от него в банка „П. - Б.”, клон В., на името на [фирма]), че му било заплащано от страна на длъжностни лица на [фирма] и от Д. Х. Н. – купувач на имота, за увреждащите молителя морално и емоционално, негови действия, като той не действал сам, а имал съучастници – посочените и по-горе подбудители и помагачи. Сочи се и че поради престъпно поведение на прокурори от различни инстанции, не била осъществена наказателната отговорност по отношение на Б. С.. Молителят е представил следните описани в молбата му писмени доказателства: обвинителен акт от 07.02.2001 г. по пр. пр. № 10572/2007 г. по описа на СРП; удостоверение от 21.03.2011 по н.о.х.д. № 2268/2011 г. по описа на СРС; извлечение за движението по сметката на [фирма] в [фирма] през периода 13.04.2004 г. – 31.12.2004 г.; препис-извлечение от акт № 47/21.01.2011 г. за смъртта на Б. Д. С.; писмено становище на последния от 12.07.2006 г. по пр. пр. № 8070/2006 г.; два броя мемориални ордери от 14.05.2004 г. и 04.05.2005 г. по сметката на [фирма]; протокол от 25.07.2007 г. за разпит на свидетеля Б. С. по д.п. № 49/2007 г. по описа на ГД „Б.”; протокол от 10.11.2008 г. за разпит на свидетеля Е. К. по д.п. № 49/2007 г. по описа на ГД „Б.”; протокол от 22.06.2010 г. за доброволно предаване по същото досъдебно производство; разпечатка от съобщение от 18.02.2011 г. за смъртта на М. А. М. – председател на управителния съвет и изпълнителен директор на [фирма]. Ответникът М. Б. Б. в отговора на молбата излага становище и съображения за нейната неоснователност. Молбата е процесуално допустима в допуснатата й до разглеждане част, но разгледана по същество, тя е неоснователна в тази част. Отмяната по реда на чл. 303 – чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя – в допуснатата до разглеждане част на молбата му – следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл – предвид изричното изискване на разпоредбата новите обстоятелства или писмени доказателства да са от решаващо значение за делото, не представляват основание за отмяна обстоятелствата и доказателствата, които дори и да са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, но които даже и да бяха били релевирани своевременно пред съда, не биха могли по никакъв начин да променят неговите решаващи изводи и крайния резултат, постановен с атакуваното решение. Именно такава хипотеза е налице и в случая. За да отхвърлят иска на молителя с правно основание чл. 663, ал. 3 от ТЗ, първоинстанционният и въззивният съд са приели, че отговорността по чл. 663, ал. 3 от ТЗ на синдика е особен деликт, чиито фактически състав включва следните елементи: причинена вреда на длъжника, възникнала като пряка и непосредствена последица от определено правомощие на синдика, упражнено неправомерно и виновно от него. И двете съдебни инстанции по съществото на спора са приели, след обсъждане на събраните по делото доказателства, на първо място, че молителят-ищец не е доказал по делото настъпването на твърдяните от него процесни неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне на молителя пред купувача Д. Г. Д. по сделката (договора за покупко-продажба на процесния апартамент № 14 в [населено място], бл. вх. „”, ет. обявяването на чиято нищожност е поискана от ответника Б., в качеството му на синдик в производството по несъстоятелността на молителя – едноличен търговец тогава) и злепоставяне пред семейството на купувача Д., пред [фирма] – посредник при сделката и пред нотариус В. В., изповядала сделката; накърняване на достойнството и унижаване на молителя, в резултат на което хроничните му заболявания диабет и високо кръвно налягане се изострили и задълбочили; опасността да бъде потърсена договорна неустойка от купувача се отразила неблагоприятно на психиката му, а представители на [фирма] и нотариус В. В. го уличили в морална нечистоплътност, нечестност и мошеничество. С оглед недоказването на така твърдяните от молителя-ищец процесни неимуществени вреди, СРС и СГС са приели в решенията си, че това е достатъчно основание за неоснователност и отхвърляне на претенцията му. Наред с това, инстанциите по същество са изложили и мотиви, че не са налице и останалите елементи от фактическия състав на отговорността за обезщетение по чл. 663, ал. 3 от ТЗ – противоправност на сочените от молителя-ищец действия на ответника Б. в качеството му на синдик, както и че те обективно не са могли да доведат до настъпване на процесните вреди. Видно от подробно изложените по-горе множество обстоятелства и писмените доказателства, сочени като нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК в молбата за отмяна, никое от тях не е от значение, а още по-малко – от съществено такова (както изрично изисква чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК) за установяване и доказване на процесните по делото неимуществени вреди, твърдяни от молителя, за които той е претендирал по делото обезщетението по чл. 663, ал. 3 от ТЗ. Част от обстоятелствата, описани в молбата за отмяна, и част от писмените доказателства, представени с нея, са тясно свързани с имуществени вреди за молителя, но не и с неимуществените такива, за които той е претендирал това обезщетение по чл. 663, ал. 3 от ТЗ от ответника Б.. Тъй като именно недоказването от молителя пред инстанциите по съществото на спора на тези процесни неимуществени вреди, е решаващият мотив на СРС и СГС, обусловил отхвърлянето на исковата му претенция по чл. 663, ал. 3 от ТЗ, то липсата на посочени и представени с молбата за отмяна, нови обстоятелства и писмени доказателства, които да са от съществено значение, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, за установяването и доказването именно на тези процесни вреди, е достатъчна за отхвърлянето на молбата за отмяна – в допуснатата й до разглеждане нейна част, като неоснователна. Наред с горното следва да се отбележи, че по-голямата част от описаните в молбата за отмяна обстоятелства, са твърдяни от молителя действия и бездействия (повечето сочени от него като престъпления), не на ответника Б., а на трети за правния спор по чл. 663, ал. 3 от ТЗ лица. Тези твърдяни от молителя деяния (престъпления) на трети за делото лица, освен че не се доказват с представените с молбата за отмяна писмени доказателства, не са и от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, и конкретно – не са от съществено значение за установяване противоправността на процесното по делото поведение на ответника Б. и на необходимата причинна връзка между него и твърдяните неимуществени вреди. От представените с молбата за отмяна, обвинителен акт от 07.02.2001 г. по пр. пр. № 10572/2007 г. по описа на СРП и удостоверение от 21.03.2011 по н.о.х.д. № 2268/2011 г. по описа на СРС, се установяват твърденията на молителя, че срещу ответника Б. е повдигнато и внесено в съда обвинение в това, че последният на 27.04.2004 г., като длъжностно лице – синдик на [фирма] (в несъстоятелност), съзнателно сключил неизгодна сделка, като продал на Д. Х. Н. недвижим имот в [населено място], в.з. С.-Д., втора част, ул. „” № (състоящ се от дворно място с построената в него вилна сграда), и от това произлязла значителна вреда за предприятието на молителя, което ответникът Б. представлявал, в размер 120 544 лв., – престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК. Освен, че по това обвинение няма влязла в сила присъда (а без такава то не може да бъде прието за доказано), това изтъквано от молителя обстоятелство, също няма никаква връзка, както с процесните по делото неимуществени вреди, така и със соченото от молителя-ищец по делото действие на ответника, като причина за настъпването им – инициирането на исковото производство по гр. дело № 830/2004 г. на ВОС за обявяване за нищожен на договора за покупко-продажба на апартамент № в [населено място], бл. вх. „”, ет. , сключен между молителя и съпругата му от една страна, и Д. Г. Д. от друга страна. Поради това и тези представени от молителя писмени доказателства (обвинителния акт и съдебното удостоверение) са без никакво значение за делото – предвид основанието на предявения по него иск на молителя по чл. 663, ал. 3 от ТЗ. По горните съображения, тъй като обективно не е налице заявеното от молителя по делото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата му за отмяна – в допуснатата й до разглеждане част, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Страните не са претендирали присъждане на разноските по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. – в допуснатата й до разглеждане част, с която на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се иска отмяна на решение № 175/01.02.2008 г. по гр. дело № 14298/2007 г. на Софийския районен съд – в частта му, с която е отхвърлен предявеният от молителя срещу М. Б. Б., частичен иск с правно основание чл. 663, ал. 3 от ТЗ за сумата 200 лв. (част от цялата претенция в размер 250 000 лв.), в която негова част това първоинстанционно решение е оставено в сила с влязлото в сила решение от 12.08.2011 г. по въззивно гр. дело № 1752/2010 г. на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.