Ключови фрази


9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 276

гр. София, 15.07.2020 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр. дело № 1689 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българска академия на науките, чрез юрисконсулт Г. А. срещу определение № 1860/28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 14394/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 196557/20.08.2019 г. по гр.дело № 75989/2017 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането на ответника Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българска академия на науките за присъждане на разноски по делото. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното определение и вместо него се постанови друго, с което в полза на жалбоподателя се присъдят направените разноски за първоинстанционното производство юрисконсултско възнаграждение и заплатен депозит за вещо лице.
В изложението е формулиран правният въпрос:дължи ли се възнаграждение по чл.78,ал.8, вр.чл.78,ал.4 ГПК в полза на юридическото лице-ответник в случаите, когато юрисконсултът е извършвал действия по осигуряване на правна защита по делото в изпълнение на указанията и в сроковете, дадени с определението на съда по чл.140 ГПК, преди това определение да бъде отменено и делото да бъде прекратено в закрито заседание, поради оттегляне на исковата молба от ищеца при условията на чл.232,изр.1 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е т.решение № 6/06.11.2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС , решение № 294/05.04.2017 г. по гр.дело № 918/2016 г на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК.
Срещу постановеното определение на Софийски градски съд от 28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 14394/2019 г., с което е потвърдено определение № 196557/20.08.2019 г. по гр.дело № 75989/2017 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането на ответника Д. В. Т. за присъждане на разноски по делото е подадена частна жалба от проф. Д. В. Т., чрез адв. А. М.. Поддържаните основания за неправилност на определението са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени определението и вместо това се уважи молбата на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за вещо лице.
В изложението са формулирани въпросите: 1. Дължат ли се разноски на ответника, когато е ангажирана адвокатска защита и същата е направена след получаване на препис от исковата молба, като е депозиран отговор и допълнителна молба преди подаване на молба от ищцовата страна, с което се иска оттегляне на иска. 2. Налице ли е липса на мотиви на въззивната инстанция при препращане директно към мотивите на първата инстанция, без да излага свои такива, като не се коментират изложените в жалбата обстоятелства? 3. Полагането на подписа на клиента върху отговор на искова молба или друга молба в производството може ли да доведе до извода, че са изготвени лично от него при условие, че същият няма юридическо образование, или може да се счете, че е изготвено от адвокат, като са приложени договор за правна помощ и защита, както и пълномощно с дата, предхождаща изготвянето на документите, които са решение в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Цитирани са определения на състави на ВКС, постановени по чл.288 ГПК и по чл.274,ал.3 ГПК.
Ответницата по частните жалби А. И. Г. не е изразила становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че всяка от частните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 275,ал.2 ГПК от легитимирана страна срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че производството по гр.дело № 75989/2017 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена от А. И. Г. срещу Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българска академия на науките и срещу проф.Д. В. Т., с което е поискано ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцата сумите: 8080 лв., представляваща обезщетение за причинени от допуснато неравноправно третиране по смисъла на чл.21 от ЗЗДискр.,вр.чл. 328,ал.1,т.10 КТ имуществени вреди, явявящи се разлика между дължимото брутно трудово възнаграждение и определената пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 23.10.2014 г. до 20.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2017 г. до окончателното изплащане, 2121.31 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди за периода от 01.11.2014 г. до 23.10.2017 г., 8080 лв. , представляваща обезщетение за причинени от допуснатото неравноправно третиране по смисъла на чл.21 ЗЗДискр, вр.чл.328,ал.1,т.10 КТ неимуществени вреди, вследствие претърпяно чувство на неудовлетвореност, лишаване от професионален смисъл и житейска перспектива, нервно-психически разстройства и заболявания вследствие неравноправно третиране, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2017 г. до окончателното изплащане и 1104. 23 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неимуществени вреди за периода от 20.06.2016 г. до 23.10.2017 г.
Посочил е, че в срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили отговори от ответниците. С определение от 27.06.2019 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание. С молба вх. № 5123872/19.07.2019 г. от адв.И. – преди провеждане на първото по делото открито съдебно заседание е заявено оттегляне на исковата молба. Приел е, че в изпълнение на дадените от съда указания по делото е постъпила молба с вх. № 5135417/14.08.2019 г. лично от ищцата, с която поддържа оттеглянето на исковата молба. Приел е също, че след депозиране на молбата за оттегляне на исковата молба по делото са постъпили писмени становища от ответниците, в които е изразено становище за недопустимост на производството. Посочено е, че с молбата на ответника проф.Т. е представил договор за правна защита и съдействие за заплатено на адв.А. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1015 лв., пълномощно и списък на разноските. Със становището на другия ответник – ИЯИЯЕ към БАН е представено пълномощно на юрк. Л. Н. с изх. № 691/17.06.2019 г., която също е поискала присъждане на разноски.
От правна страна съдът се е позовал на чл.78,ал.4 ГПК, според който ответникът има право на разноски и прекратяване на делото. Прието е, че за да възникне в полза на ответника правото му на разноски по чл.78,ал.4 ГПК е достатъчно той да е направил разходите, след като е получил препис от исковата молба с указанията по чл.131 ГПК и преди да е уведомен за прекратяване на производството. Формиран е извод, че в случая тези предпоставки не са налице. Възприети са мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК съдът е препратил към тях.
Въззивният съд е приел, че от подадения по делото писмен отговор от ИЯИЯЕ при БАН е установено, че същият е подписан лично от директора, че няма данни в изготвянето да е взел участие юрисконсулт, че не е представено пълномощно, както и не е поискано присъждане на разноски. Посочил е, че по делото е представено пълномощно на юрк.Н. изх. № 691/17.06.2019 г., депозирано към становище с вх. № 5126703/25.07.2019 г. – след датата на подаване на молба за прекратяване на производството, както и след депозиране на отговора по делото. Приел е, че подадения от ответника Д. В. Т. писмен отговор е същият и е с напълно идентично съдържание като този на първия ответник – ИЯИЯЕ при БАН, чиито директор е и е подписан лично от него. Прието е, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие с депозирана по делото молба-становище от 25.07.2019 г. – след депозиране на молба от ищцата за оттегляне на исковата молба, съответно узнаване, че производството по делото ще бъде прекратено. С оглед на посоченото е изведен извод, че претендираните от този ответник разноски за адвокатско възнаграждение са направени след узнаване, че производството по делото ще бъде прекратено.
При тези съображения е потвърдено първоинстанционното определение, с което са отхвърлени исканията на ответниците по делото за присъждане на разноски по делото.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос от жалбоподателя Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките/ИЯИЯЕ/.
С т.11 от т.решение № 6/2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
С решение № 294/05.04.2017 г. по гр.дело № 918/2016 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на юридически лица и еднолични търговци, в случаите, когато те са били защитавани в съдебното производство от юрисконсулт е регламентирана в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Самата разпоредба на чл. 78 от ГПК урежда отговорността на страните за направените в хода на съдебното производство разноски. Затова по отношение на възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се прилагат общо установените правила за разноските в съдебното производство, с изключение на изискването да бъдат представени доказателства за заплащането му. Възнаграждението по чл. 78, ал. 8 от ГПК се дължи от насрещната страна въпреки, че е не е реално извършено от страната, в чиято полза се присъжда. Възприета е практиката на ВКС, изразена в т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, според която претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, поради което това е срокът в който може да бъде заявена и претенцията по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Представянето на списък на разноските по чл. 80 от ГПК с включването в него на разноските, чието присъждане се иска не обуславя присъждането им в самото производство, а е относимо към възможността да се иска допълване или изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, който извод следна от т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС.
Правният въпрос е разрешен в отклонение от посочената практика на ВКС.
Съдът преценява, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос, формулиран от жалбоподателя проф. Д. В. Т..
С определение № 857/20.12.2012 г. по т.дело № 815/2015 г. на ВКС, I т.о. постановено по чл.274,ал.3 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване е прието, че разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, предоставя право на ответника да претендира направените от него разноски и в случай на прекратяване на делото. Неразглеждането на евентуалния иск, поради уважаване на главния иск, заличава с обратна сила последиците от предявяването му. Прекратяването на исковото производство има същото правно значение – отпадане с обратна сила последиците, които законът свързва с подаване на исковата молба в съда. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. В случаите, когато образуваното срещу нея производство е прекратено, законодателят й дава право да иска да бъде възмездена от ищеца, без да конкретизира основанието за прекратяване на производството. Евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено.
Правният въпрос е разрешен в противоречие с тази практика на ВКС.
Като взема предвид цитираната практика на ВКС съдът намира, че решаващите правни изводи в обжалваното определение за неоснователност на молбата на всеки от жалбоподателите за присъждане на разноски за първоинстанционното производство са неправилни.
Производството по гр.дело № 75989/2017 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена от А. И. Г. срещу Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българска академия на науките и срещу проф.Д. В. Т., с което е поискано ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцата сумите: 8080 лв., представляваща обезщетение за причинени от допуснато неравноправно третиране по смисъла на чл.21 от ЗЗДискр.,вр.чл. 328,ал.1,т.10 КТ имуществени вреди, явявящи се разлика между дължимото брутно трудово възнаграждение и определената пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 23.10.2014 г. до 20.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2017 г. до окончателното изплащане, 2121.31 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди за периода от 01.11.2014 г. до 2310.2017 г., 8080 лв., представляваща обезщетение за причинени от допуснатото неравноправно третиране по смисъла на чл.21 ЗЗДискр, вр.чл.328,ал.1,т.10 КТ неимуществени вреди, вследствие претърпяно чувство на неудовлетвореност, лишаване от професионален смисъл и житейска перспектива, нервно-психически разстройства и заболявания вследствие неравноправно третиране, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2017 г. до окончателното изплащане и 1104. 23 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неимуществени вреди за периода от 20.06.2016 г. до 23.10.2017 г.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника проф. Д. В. Т.. В отговора е мотивирано становище по предявените искове, както и искане за присъждане на направените разноски по делото.
По делото е постъпил също в срока по чл.131 ГПК и отговор от ответника Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика/ШЯШЯЕ/ към Българската академия на науките, чрез директора проф. Д. В. Т.. В същия отговор освен становище по предявените искове е заявено искане за присъждане на направените разноски по делото.
С определение от 27.06.2019 г. по гр.дело № 75989/2017 г., постановено по реда на чл.140 ГПК първоинстанционният съд се е произнесъл по доказателствените искания, направени от всяка от страните по делото, съставен е проект на доклад по делото и последното е насрочено в открито съдебно заседание на 22.10.2019 г.
Видно от приложените по първоинстанционното дело на л.280, 281 и 282 в полза на ответника ИЯИЯЕ към БАН са издадени три броя съдебни удостоверения. На последното от тях, приложено на л.282 е удостоверено с подписа на юрисконсулт на ИЯИЯЕ Л. Н., че същите са получени на 17.07.2019 г. Приложено е и пълномощно, от което се установява надлежно упълномощаване от ИЯИЯЕ към БАН на юрисконсулт Л. Н. да представлява ответника по делото – л.293.
С молба от 19.07.2019 г., подадена от ищцата, чрез адв.А. И. е заявено искане за прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на предявените искове или алтернативно отказ от тези искове.
С разпореждане от 23.07.2019 г. районният съд е указал на ищцата да представи пълномощно на адв. И., което до този момент не е представено, съответно за наличие на представителна власт на адв.пълномощника за оттегляне или отказ от исковете. По делото не са налице данни тази молба на ищцата да е събщавана на ответниците.
На 25.07.2019 г. по делото е постъпила молба-становище от ответника проф.Д. Т., чрез адв.А. М. относно постановеното определение от районния съд от 27.06.2019 г. по чл.140 ГПК и дадените с него указания. В молбата е заявено искане за присъждане на направените по делото разноски, конкретизирани като адвокатско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице. Към молбата е приложена вносна бележка за внесена сума 150 лв. депозит за вещо лице., адвокатско пълномощно от 04.02.2019 г., което не е подписано от адв. Ал. М., договор за правна защита и съдействие от 04.02.2019 г., от който е видно, че изплатеното адвокатско възнаграждение от ответника Д.Т. на адв.М. е 1015 лв. за процесуално представителство по делото. Приложен е и списък на разноските.
По делото е приложено и становище, постъпило в районния съд на 25.07.2019 г. от ответника ИЯИЯЕ, чрез юрисконсулт Л. Н. по постановеното определение от съда по чл.140 ГПК и съставения проект за доклад по делото. В същото становище е заявено искане за присъждане на направените разноски по делото в размер на заплатения депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Към молбата е приложено пълномощно на юрисконсулт Н., вносна бележка за внесен депозит за вещо лице 150 лв. и писмени доказателства.
На 14.08.2019 г. по делото е постъпила молба от ищцата А. Г., с която е направено искане производството по делото да се прекрати, поради оттегляне на исковата молба или алтернативно, поради отказ от предявените искове. В молбата е заявено възражение за прекомерност на разноските, претендирани от всеки от ответниците.
С определение от 20.08.2019 г. районният съд е отменил определението си от 27.06.2019 г., с което делото е насрочено в открито съдебно заседание на 22.10.2019 г., съответно е прекратил производството по делото, поради оттегляне на предявените искове и е оставил без уважение исканията на всеки от ответниците за присъждане на разноски по делото.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определението на районния съд в частта, с която е оставено без уважение искането на ответниците за присъждане на разноски по делото за първоинстанционното производство.
Като взема предвид изложените факти съдът преценява, че искането на всеки от ответниците за присъждане на разноски по делото е частично основателно.
Установено е, че всеки от ответниците още с отговора по исковата молба е заявил искане за присъждане на разноски по делото. Такова искане е отправено и с подадените становища от 25.07.2019 г. от всеки от ответниците относно постановеното определение от районния съд по чл.140 ГПК и съставения проект за доклад по делото.
Установено е също, че отговор по предявените искове е подаден от ответниците поотделно, като отговора на ИЯИЯЕ е подписан от директора на института, а отговора на ответника проф.Д. Т. е подписан лично от него. След постъпване на отговорите по исковата молба и преди молбата на ищцата, чрез адв.А. И., с която е заявено искане за прекратяване на производството по делото действия по процесуално представителство на ИЯИЯЕ са извършени от юрисконсулт Л. Н. – последната е получила издадени от районния съд съдебни удостоверения, като от приложеното по делото пълномощно се установява надлежно упълномощаване на Н. от ИЯИЯЕ.
След подаване на молбата от ищцата, чрез адвокат пълномощника А..И. на 19.07.2019 г. с искане за прекратяване на производството по делото, поради оттегляне или отказ от исковете по делото са постъпили писмени становища от всеки от ответниците – от ИЯИЯЕ, чрез юрисконсулт Л. Н., с приложено пълномощно и от проф. Д. Т., чрез адв.А. М. с приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. По делото не са налице данни молбата на ищцата за прекратяване на производството по делото, поради отказ или оттегляне на исковете да е била съобщена на ответниците. Неправилно въззивният съд е приел, че искането за присъждане на разноски по делото от всеки от ответниците е заявено след като са узнали за молбата на ищцата за прекратяване на производството по делото поради оттегляне или отказ от исковете.
Съгласно разпоредбите на чл.78,ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото.
В настоящият случай съдът намира, че всеки от ответниците е направил искане за присъждане на разноски по делото за първоинстанционното производство своевременно – с отговора по исковата молба. Установи се, че такива разноски са направени – процесуално представителство е осъществено на ответника ИЯИЯЕ, чрез юрисконсулт Л. Н., а за ответника проф.Д. Т. от адв. А. М. след получаване на препис от исковата молба и преди всеки от ответниците да е уведомен за прекратяване на производството, поради оттегляне на исковете. Молбата на всеки от ответниците за присъждане на разноски по делото е основателна – на първия ответник ИЯИЯЕ за сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, а на ответника проф. Д. Т. за сумата 734 лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът преценява, че в полза на всеки от ответниците не следва да се присъжда и по 150 лв. разноски за внесен депозит за вещо лице, тъй като не е възложена експертиза, съответно депозитът не е използван и подлежи на връщане.
Основателни са доводите на ответницата по касационната жалба за намаляване на разноските, претендирани от ответника Д. Т. за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на последното съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото на основание чл.78,ал.5 ГПК. Поради това съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до сумата 734 лв., като същото се съобрази с разпоредбите на чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната редакция на текста към момента на искането за присъждане на разноски.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да се отмени в частта с която е потвърдено определението от 20.08.2019 г. по гр.дело № 75989/2017 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането на ответника Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българска академия на науките за присъждане на разноски по делото за сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и в частта, с която е отхвърлено искането на Д. В. Т. за присъждане на разноски по делото за сумата 734 лв. адвокатско възнаграждение. Вместо отменената част в полза на ИЯИЯЕ следва да се присъди сумата 100 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство за юрисконсултско възнаграждение, а в полза на Д. Т. следва да се присъди сумата 734 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение. В останалата обжалвана част въззивното определение следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на определение № 1860/28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 14394/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 196557/20.08.2019 г. по гр.дело № 75989/2017 г. на Софийски районен съд.
Отменя определение № 1860/28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 14394/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено определение № 196557/20.08.2019 г. по гр.дело № 75989/2017 г. на Софийски районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Институт за Ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българска академия на науките за присъждане на разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и е оставено без уважение искането на Д. В. Т. за присъждане на разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на сумата 734 лв. адвокатско възнаграждение и вместо отменената част постановява
Осъжда А. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българска академия на науките, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 100 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство за юрисконсултско възнаграждение, а в полза на Д. В. Т., ЕГН [ЕГН] да заплати сумата 734 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение.
Потвърждава определение № 1860/28.01.20020 г. по ч.гр.дело № 14394/2019 г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: