8 Р Е Ш Е Н И Е № 11 София, 20 януари, 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2847/2011 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. М. А. от гр.В., чрез неговия защитник – адвокат С. Р., против въззивна присъда на Варненския окръжен съд, постановена по внохд № 486/2011 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е за отмяната му и оправдаване на касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура, е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 67/29.09.2011 г., Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил присъда № 57/ 09.02.2011 г., постановена по нохд № 7272/2009 г., на Районен съд гр.Варна, 22-ри наказателен състав, като вместо нея е признал подс. А. М. А., за виновен в извършено на неустановена дата през лятото на 2 005 г., в гр.В, престъпление по чл. 206, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години. По реда на чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК е групирал това наказание с определеното по нохд № 1000/2006 г., налагайки най-тежкото от три години лишаване от свобода, което по реда на чл. 66, ал. 1 НК отложил за изпитателен срок от пет години, присъединявайки и наложеното наказание „глоба” от 3 000 лв. Уважил е предявения граждански иск за сумата от 3 284 лв., заедно със законната лихва и е присъдил държавна такса и разноски. По довода за нарушение на закона: Посоченото немотивирано касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно Възраженията по този довод лаконично се свеждат до твърденията, за неправилна преценка на доказателствата и от там за съставомерността на деянието. При приетите за установени фактически положения от въззивният съд, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подс. А. А., е осъществил състава на посоченото престъпление, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните по делото безпротиворечиви данни от гласните доказателствени средства – показанията на св. П., Я., Ж., А., на които основателно е дадена пълна вяра, от приложените писмени доказателства, от експертното заключение. Установените данни от тях, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на това престъпление, от подсъдимия. При така установените факти и обстоятелства от предходния съд, относими към предмета на доказване, тези изводи са законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, касаещи съставомерността на деянието, са били обсъдени от въззивният съд в мотивите. Същият задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства, защо не ги възприема. Правилно и законосъобразно, с оглед данните по делото е било прието, че изискуемото се от закона действие по противозаконно своене и разпореждане в свой интерес, е било извършено от подс. А.. Това негово действие е неправомерно, тъй като не почива на правно основание и именно то говори за наличието на субективната страна на деянието по чл. 206, ал. 1 НК. По своята същност, лаконичните възражения се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда, във връзка с приeтата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. Изводите за виновността на подсъдимия, в осъществяване от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, са подкрепени от показанията разпитаните свидетели, посочени по – горе експертното заключение и приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното убеждение на този съд, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно постановяването на осъдителна присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт на доказване в процеса, законосъобразно е прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т.е., да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока, въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 НПК и след анализ на гласните доказателствени средства е изложил убедителни съображения, на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновност на подсъдимия А.. Касационната проверка, за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. А., е извършил престъплението по чл. 206, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаването му. Ето защо, настоящата инстанция счита касационната жалба в тази си част за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: От съдържанието на жалбата, може да се направи извод, за твърдяно неспазване правилата за оценка на доказателства от въззивния съд и нарушения по чл. 313 и 314 НПК. Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Съдебният акт на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанцията не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. А., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства, експертното заключение, чрез които е установил точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно е била осъден за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е, касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. Била е проверена изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, обезпечена процесуална равнопоставеност между страните, осигурена възможност за устно отношение по направени доводи. В мотивите си въззивният съд е направил разбор на събраните доказателства и точно е посочил на кои от тях се дава вяра и на кои не и защо. Правилно е дал пълна вяра на показанията на св. Я., като подкрепени от данните от другите гласни доказателствени средства и не е кредитирал обясненията на подс. А.. Твърдението в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като подсъдимият неправилно в протоколите пред въззивната инстанция е посочен като жалбоподател е неоснователно. Посоченото е вярно, но не представлява такова нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед на всичко изложено, жалбата и в тази си част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: В жалбата не са изложени конкретни съображения по този касационен довод. Това твърдение – за явна несправедливост на наложеното наказание, при приетата от въззивният съд квалификация за извършеното деяние, е неоснователно. Правилно е било определено при условията на чл. 54 НК. Подложени са били на внимателна преценка всички смекчаващи вината обстоятелства, включително и големия период от време на наказателното производство. Именно за това, второинстанционният съд е наложил посоченото по вид и размер наказание, и начин ва изтърпяване. И според настоящият състав на касационния съд, определеното наказание, е напълно справедливо, с оглед на данните за извършеното деяние и личността на дееца. Спазени са били точно принципите, относно неговата индивидуализация. Няма никакво законно основание за по-нататъшно намаляване, тъй като няма да бъдат постигнати целите на наказателната репресия по чл. 36 НК. Точно са били приложени и разпоредбите на чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК. Законосъобразно е бил уважен и предявеният граждански иск с оглед направените по - горе изводи за съставомерност на деянието, поради което искането в жалбата за неговото отхвърляне се явява неоснователно. Имайки в пред вид всичко изложено и този касационен довод се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, а въззивната присъда – оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 67/29.09.2011 г., постановена по внохд 486/2011 г., на Варненския окръжен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: