9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 234
София, 23.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина. Петрова
при участието на секретаря Елеонора Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 54 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място], [община] против Решение № 95 от 10.09.2015г. по в.т.д.№ 225/2015г. на Апелативен съд Б., с което след отмяна на решението по т.д.№ 456/2014г. на Бургаския ОС за отхвърляне като недопустим, поради липса на правен интерес, е прието за установено по предявения от К. Г. Л. иск, че вписаните обстоятелства по партидата на [фирма]: заличаване на К. Г. Л. като управител и вписване на Д. В. Й. като управител и смяната на седалището и адреса на управление на дружеството, са несъществуващи.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се правилността на извода на апелативния съд, че е налице правен интерес за ищеца от водене на делото. Отсъствието на активна легитимация се обосновава с твърдението, че със смяната на управителя не се накърняват интересите на ищеца и че именно действията на Л. като управител са наложили освобождаването му като законен представител, което изключва правния му интерес. Оспорва се и правилността на извода за вписване на несъществуващи обстоятелства. Посочва се, че ищецът е бил управител на дъщерното дружество, сменен законно от представляващия едноличния собственик на капитала - от управителя на [фирма]. Твърдението е, че са вписани валидно възникнали обстоятелства защото, както съгласно ТЗ, така и съгласно чл.6,ал.1 от устава на [фирма], едноличният собственик на капитала назначава и освобождава управителя на едноличното дружество, т.е. и съгласно закона и съгласно устава, представител на едноличния собственик на капитала в ответното дружество е управителят на едноличния собственик [фирма], който е подписал необходимите документи, които са приети от длъжностното лице по вписванията в ТР. Според касатора, именно едноличният собственик на капитала чрез управителя си има правомощията да извърши смяната на законния представител на ответното дъщерно дружество, на основание чл.6,ал.1 от учредителния акт, а и тези действия са извършени в интерес на дружеството.
В писмен отговор ищецът Л. оспорва основателността на жалбата.
С определение № 586 от 27.06.2016г. настоящият състав допусна касационното обжалване на основание т.1, предложение последно от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК за преценка допустимостта на въззивното решение, с което искът на управителя на ЕООД срещу същото дружество по чл.365,т.3 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР за установяване на порочност на вписването в Търговския регистър за освобождаването му като управител, е счетен за допустим.
В откритото съдебно заседание представителите на страните поддържат становищата си.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо т.о., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът е обосновал правния си интерес от провеждането на иска за обявяване на вписаното обстоятелство за несъществуващо с накърняване на правата му поради освобождаването му като управител на [фирма] и избора за управител на Д. В. Й.. Позовал се е и на качеството си на съдружник в [фирма] -едноличен собственик на капитала на ответното дружеството, в което притежава 168 дяла. Порочното вписване е обосновано с отсъствие на право на управителя на едноличния собственик на капитала /управителя на [фирма]/ да вземе решение за смяна на управителя на дъщерното дружество / на управителя на [фирма]/, като е поддържал, че компетентността е на Общото събрание на съдружниците на [фирма] и произтича от разпоредбата на чл.147,ал.2 и чл.137,ал.1, т.1 и 5 ТЗ, от липса на изрично упълномощаване за това на управителя на дружеството - едноличен собственик на капитала. В допълнителната искова молба, при оспорване на легитимацията му в отговора по чл. 367 ГПК, е посочил, че правен интерес от исковата защита е налице винаги, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно по разумната субективна преценка на носителя на застрашеното право. Отново се е основал на качеството си на съдружник в дружеството - едноличен собственик на капитала и на съществуващ предварителен договор за придобиване на дялове от капитала на едноличното дружество /съгласно т.4.3 от Протокола на ОСС на [фирма] от 06.02.2014г., след учредяването на [фирма] - вписано в ТР през м.май 2014г., „Б. Т. Т.“ се е задължил да продаде всички дялове от [фирма] на К. Л. срещу посочена цена и възможност за прихващането й с дължима от дружеството на съдружника сума/ и на интереса си да придобие дружеството във вида, в който е преди вписването на оспорените обстоятелства. Позовал се е и на отсъствие на друга възможност за защита - отсъствие на решение на ОС на [фирма] за приемане на решение относно заявените за вписване обстоятелства по партидата на едноличното дружество с ограничена отговорност, което да може да атакува по реда на чл.74 ТЗ.
Първоинстанционният съд е приел иска за недопустим по съображения за липса на правен интерес за ищеца. Посочил е, че вписването не се отразява в правната му сфера като съдружник в [фирма], че такъв би могъл да бъде обоснован, ако ищецът е кредитор на това дружество, което качество е прието за спорно с оглед обективираното в протокола от ОС от 06.02.2014г., тълкувано като имащо характер на предварителен договор.
Сезирана с жалба на ищеца, въззивната инстанция е посочила безспорните факти - извършване на оспореното вписване при подадено заявление от новия управител Д. Й. с приложено към него решение на едноличния собственик на капитала в лицето на неговия управител. Мотивирала се е, че искът по чл.29,ал.1 ЗТР е отрицателен установителен иск, при който наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта му и за нея съдът е длъжен да следи служебно; че за да е налице правен интерес от предявяването на иска по чл.29 ЗТР, е необходимо вписаните обстоятелства да накърняват в някакъв аспект субективни материални права на ищеца. Изложила е конкретни съображения, че за ищеца такъв правен интерес е обоснован както със статута му на съдружник в [фирма], който е едноличен собственик на капитала на [фирма], така и с качеството му на лице, което е било управител на едноличното дружество, целящо да установи незаконосъобразната промяна и възстановяване на предходното положение. Посочила е, че при уважаване на иска, ще се възстанови заемането от ищеца управленско качество и ще бъде преодоляна създадената с атакуваното вписване незаконосъобразна смяна в управлението на дружеството с оглед представителството пред трети лица. Мотивирана е основателността на довода на ищеца за отсъствие на възможност за атакуване по реда на чл.74 ТЗ на решението за вписаните промени, тъй като смяната на управителя не е извършена по надлежния ред. Счетено е, че този ред е чрез решение на ОСС на принципала. Въззивната инстанция е приела за основателен довода на ищеца по съществото на спора - че решението за смяна на управителя е взето от некомпетентен орган, в нарушение на разпоредбата на чл.137 ТЗ. Изложила е, че ответникът неправилно е тълкувал клаузата на чл.6,ал.1 от учредителния акт относно компетентността на едноличния собственик на капитала. При анализа на устройствените актове на двете дружества е счела, че съгласно учредителния акт на едноличното дружество, управителят се назначава и освобождава от едноличния собственик на капитала по предвидения от закона начин; че той е установен в дружествения договор на едноличния собственик като пълномощие на общото събрание на ООД-то и по отношение на дъщерните еднолични дружества. При отсъствие на спор, че решение за смяна на управителя от едноличния собственик на капитала не е вземано по посочения ред, апелативният съд е приел, че няма валидно изразена воля, вписано е неосъществено - несъществуващо обстоятелство под формата на неистинско удостоверяване по смисъла на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС.
Произнасянето по въпроса за допустимостта на иска е в хипотезата на предявен такъв по чл.365,т.3 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР от управител на еднолично дружеството с ограничена отговорност, който е съдружник в дружеството с ограничена отговорност - собственик на капитала на едноличното дружество.
Разпоредбата на чл.29,ал.1 ЗТР урежда активната легитимация по исковете по чл.365,т.3 ГПК за защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър, аналогично на разпоредбата на чл.431,ал.2 и ал.3 от отменения процесуален закон, действала до предоставянето на търговската регистрация в компетентност на административния орган, като овластява, извън прокурора, всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните /извършени при отсъствие на законовите предпоставки/ вписвания. Непротиворечива е съдебната практика, че активно легитимирано да проведе установителните искове чл.365,т.3 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР, е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Заинтересовано е лице, което не е било страна в охранителното производство, т.е. трето за регистърното производство, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Съответствието на информацията в търговския регистър с действителното правно положение не е достатъчно да обоснове активната легитимация за провеждане на иска, поради което, наличието й следва да бъде обосновано в обстоятелствената част на исковата молба с твърдение за конкретни накърнени права и доказано. Съществуването на правния интерес следва да бъде налице в хода на процеса до приключването на спора с окончателен съдебен акт.
Лице, което не е съдружник няма регламентирано от ТЗ „право“ да бъде управител. Право на участие в управлението на дружеството по смисъла на чл.123 ТЗ, принадлежи на съдружниците, но не и на управителя, който не е съдружник. Правата на управителя, който не е член на дружеството произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. В този смисъл, активната легитимация на управителя, който не е съдружник да оспорва като порочно вписването на избора на друго лице за нов управител, не би могла да бъде обоснована с „нарушаване“ на гарантирано от закона „право“ и правен статут, които да бъдат нарушени от вписването, съответно да бъдат защитени чрез оспорване на вписването, а и свободната преценка на ОСС да освободи управителя, оттегляйки овластяването му, дадения мандат по всяко време, и да избере нов управител, е законодателно уредена в чл.141,ал.4 ТЗ, без да е обвързана с основания за освобождаване. /Решение № 247 от 11.01.2013г. по т.д.№ 46/2012г. на ІІ т.о. на ВКС/. Поради това в конкретната хипотеза, статутът на К. Л. на съдружник в дружеството с ограничена отговорност „Б. Т. Т.“, което е едноличен собственик на капитала на дружество, за чийто управител е бил избран той - [фирма], не обосновава сам по себе си активната му легитимация по иска.
Такава легитимация би била налице ако правото на съдружника в дружеството-принципал на управление и на дъщерното дружеството, произтича от дружествения договор. В този случай е приложимо разрешението, дадено в решението по т.д.№ 1087/2012г. на І т.о. на ВКС - съдружникът освен общите си права, произтичащи от членството в дружеството, има и правата да избира и да бъде избиран и в управлението на дъщерните дружества. В такава хипотеза, съдружникът би могъл да предяви иск по чл.71 ТЗ срещу дружеството с ограничена отговорност за защита на нарушени членствени права, обективно съединен с иск срещу едноличното дружество за прогласяване за несъществуващо обстоятелството за вписване на нов управител поради отсъствие на решение, каквото устройственият акт изисква.
Дружественият договор на [фирма] не предвижда и не урежда право на съдружниците на участие в управлението на дъщерното дружество. Неоснователна е тезата, с която ищецът защитава правния си интерес: че решението за освобождаването му като управител и избора на новия е следвало да бъде взето не от управителя на едноличния собственик на капитала, а от общото събрание на съдружниците на едноличния собственик на капитала /търговското дружество „Б. Т. Т.“/, в което ищецът е съдружник. Такъв извод не следва от тълкуването на разпоредбата на чл.29, нова т.8 на дружествения договор „общото събрание взима решения за учредяване на нови дружества, за разпореждане с дяловете на същите, както и за всички действия, за които е необходимо изразяване на воля от страна на дружеството”. Неправилно е даденото от апелативния съд тълкуване на дружествения договор и на учредителния акт. Не е съобразено и обстоятелството, че самият учредителен акт на дъщерното дружество е приет от управителя на „Б. Т. Т.”. При анализа на разпоредбите на устройствените актове въззивният съд не е провел разграничението между правомощието на едноличния собственик на капитала - юридическо лице да решава въпросите от компетентността на общото събрание и лицето, което упражнява правата на юридическото лице - едноличен собственик на капитала в дъщерното дружество. Уредбата в тях не е различна от правилото на чл.147,ал.1, изр. второ ТЗ - ако собственикът на едноличното ООД е юридическо лице, неговият ръководител /или определено от него лице/ управлява дружеството, а съгласно разпоредбата на чл.65,ал.3 ТЗ под ръководител на юридическото лице, законът има предвид органния представител. Следователно, органният представител на търговското дружество - едноличен собственик на капитала /в случая управителят на дружеството с ограничена отговорност/ е лицето, което упражнява и правата на собственика в дъщерното ЕООД. В същия смисъл е тълкуването, дадено в Решение № 67 по т.д.№ 341/2011г. на Второ т.о. на ВКС и Решение № 38 по т.д.№ 1071/2011г. на Първо т.о. на ВКС. Следователно, правният интерес за ищеца не би могъл да бъде изведен от тезата, че липсва, а е било необходимо, приемането на решение на съдружниците на „Б. Т. Т.“ за промяната на управителя, което ищецът да може да атакува по реда на чл.74 ТЗ, от което /наред с основанието за вписване на несъществуващо обстоятелство/ е изведен и правният му интерес от иск по чл.29,ал.1 ЗТР поради отсъствие на друг път за защита.
Чл.8 ЗТР изрично урежда правното действие на заличаването, каквото действие имаше и преди приемането на ЗТР /изрично разяснено в мотивите по т.3 на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при действието на ЗТР, с отчитане на спецификата от извършване на регистрацията от административния орган/ - то преустановява занапред правните последици на вписването. Заличаването, предвидено в чл.30,ал.1 ЗТР, като императивна последица от уважаването на иска по чл.29,ал.1 ЗТР, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, в следствие на уважаване на иска, заличаване. Ако са извършени последващи вписвания, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие. Именно поради това активната легитимация на ищеца по иска по чл.365,т.3 ГПК във вр. с чл.29,ал.1 ЗТР е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. В този смисъл е и даденото разрешение по т.д. № 3010/2014г. на І т.о. на ВКС - целта на установителния иск е да се постигне заличаване в регистъра на вписаното несъществуващо обстоятелство; задължителна предпоставка за допустимостта на иска на третото лице, е наличието на правен интерес. Ако той не е налице, заличаването не води до благоприятни за третото лице правни последици.
Постигането на такава положителна последица е неосъществимо при иск за установяване на порок на вписването на избор на нов управител в ООД/ЕООД, когато в ТР са вписани и последващи промени относно законния представител /т.е. освободен е и този, чието вписване се оспорва/. В тази хипотеза оспорваното вписване вече е прекратило своето действие и то е заличено като е вписано решението за избор на последващ управител; вписването на избрания след освобождаването на ищеца управител не е актуално, той е вече заличен от ТР по силата на чл.141,ал.4 ТЗ, поради което, дори да бъде обявено това вписване за несъществуващо обстоятелство, заличаването /повторното заличаване/ по никакъв начин няма да промени правното положение на ищеца в качеството му на предходен управител. Съгласно актуалното вписване в регистъра, дружеството има вписан нов законен представител, по отношение статута на който, заличаването на предходния няма правен ефект и не е обусловено от него. В конкретния случай ищецът оспорва вписването в ТР от 15.09.2014г. на Д. В. Й. за управител на [фирма]. На 28.10.2014г. в ТР за управител е вписан С. Н.. С влязло в сила на 24.11.2015г. определение, производството по предявения от К. Л. иск по чл.29,ал.1 ЗТР с който се иска да бъде признато за установено, че вписването на С. Н. за управител на [фирма] е несъществуващо обстоятелство, е прекратено /т.д.№ 529/2014г. на ОС Бургас, определението по което е влязло в сила с постановяване на определение по ч.т.д.№ 2198/2015г. на І т.о. на ВКС/. Следователно, дори при положителен за ищеца резултат по настоящото дело, той не би бил „възстановен“ в качеството си на управител. Правната последица по чл.30,ал.1 ЗТР не би могла да бъде приложена, от което произтича недопустимостта, поради отсъствие на правен интерес, на предявения иск.
Въз основа на изложеното, настоящият състав приема за неправилни изводите на апелативния съд, че вписаните обстоятелства накърняват в някакъв аспект субективни материални права на ищеца, че правният интерес може да бъде обоснован както със статута на Д. Й. на съдружник в [фирма], който е едноличен собственик на капитала на [фирма], така и с качеството му на лице, което е било управител на едноличното дружество, целящо да установи незаконосъобразната промяна и възстановяване на предходното положение. Незаконосъобразен е и изводът, че с уважаването на иска би се възстановило заемането от ищеца управленско качество и ще бъде „преодоляна“ създадената с атакуваното вписване незаконосъобразна смяна в управлението на дружеството с оглед представителството пред трети лица. Както се посочи, овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време, и в хипотезата в която управителят не е съдружник, с позоваването на „липса на друг път за защита“, правният интерес не може да бъде обоснован. Твърдяното качество на кредитор не е установено, поради което и с аргумента за интереса за придобиване на дружеството във вида, в който е преди вписването на оспорените обстоятелства, не може да бъде обоснована легитимацията на Л. на ищец по иска по чл.365,т.3 ГПК във вр. с чл.29,ал.1 ЗТР.
С оглед на изложеното, предявеният иск е недопустим поради недоказана легитимация на ищеца, с оглед заявените твърдения за наличие на правен интерес, да установява порочност на вписването в Търговския регистър по реда по чл.365,т.3 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР на оттегляне на овластяването му като управител /освобождаването му като управител/ и избор на нов управител на едноличното дружество с ограничена отговорност. По отношение на иска в частта за установяване несъществуващо вписване относно смяната на седалището и адреса на управление на дружеството, ищецът не е изложил никакви самостоятелни фактически твърдения, с които да обоснове правния си интерес, поради което и по отношение на тази част от претенцията, са важими изложените по-горе съображения.
С касационната жалба се претендира присъждането на разноски, за които списък за ВКС не е представен. Разноските за първата и въззивната инстанция съгласно приложенията по чл.80 ГПК са по 1 000лв. за адвокатско възнаграждение. Пред настоящата инстанция доказателства за платен адвокатски хонорар не са представени. Следва да се присъди доказаната сума за внесена държавна такса -55лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
Обезсилва Решение № 95 от 10.09.2015г. по в.т.д.№ 225/2015г. на Апелативен съд Б. и отмененото с него решение по т.д.№ 456/2014г. на Бургаския ОС.
Прекратява производството по иска, предявен К. Г. Л. по реда по чл.365,т.3 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР, за установяване, че вписаните обстоятелства по партидата на [фирма], общ.Царево, [населено място]: заличаване на К. Г. Л. като управител и вписване на Д. В. Й. като управител и смяната на седалището и адреса на управление на дружеството, са несъществуващи.
Осъжда К. Г. Л. да заплати на [фирма], общ. Царево, [населено място] сумата 2 055лв. разноски за трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|