Ключови фрази
договор за банков кредит * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба * определяне на дължима държавна такса * стопанска непоносимост


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 778

гр. София, 08.11.2010 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 538 по описа за 2010г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. Д. от гр. София чрез процесуалния му представител адв. Н. Г. срещу определение № 916 от 03.06.2010г. по ч. гр. дело № 504/2010г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 7 състав, с което е потвърдено разпореждане от 13.01.2010г. по гр. дело № 9857/2009г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 10 състав, с което е върната исковата молба и приложенията към нея на ищеца Г. Д. Д..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушаване на разпоредбите на ГПК и необоснованост. Поддържа становище, че държавната такса е определена неправилно върху размера на отпуснатия кредит 180 000 лв. и че въззивният съд не е съобразил, че кредитът е погасяван в продължение на 5 години и главницата е намаляла. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – решеният от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос за определяне на държавната такса по иска с правно основание чл. 307 ТЗ е от значение за точното прилагане на закона. Частният жалбоподател моли определението на въззивния съд да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на ищеца Г. Д. Д., Софийски апелативен съд е приел, че предявеният иск по чл. 307 ТЗ за изменение на сключения между ищеца и ответника „У. Б.” АД, гр. София на 08.06.2005г. договор за банков кредит № 322/08.06.2005г., като лихвеният процент по него бъде фиксиран в размер 6%, без възможност за в бъдеще да бъде изменян, да бъде предоставен на ищеца гратисен период от шест месеца, в който да плаща само задължението за лихва, без да се дължи главницата, както и да бъде променен падежът на месечната вноска от 30-то на 10-то число на месеца, е оценяем и цената му следва да се определи от стойността на договора, т. е. от размера на дадената в заем сума 180 000 лв. Поради това въззивният съдебен състав е направил извод, че първоинстанционният съд правилно е определил държавната такса в размер 7 200 лв. и тъй като в предоставения едноседмичен срок останалата част от държавната такса в размер 7 170 лв. не е внесена, исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. При преценка за размера на дължимата държавна такса са изложени съображения, че цената на иска следва да се определи с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, т. е. с оглед стойността на договора, поради това, че искът за изменение на договора на основание чл. 307 ТЗ е такъв за съществуване на договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въз основа на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване релевантните за спора процесуалноправни въпроси могат да бъдат уточнени: оценяем ли е искът за изменение на договора за банков кредит в частта за размера на годишната лихва с правно основание чл. 307 ТЗ и на каква база следва да се определи размерът на дължимата държавна такса.
По посочените въпроси не е формирана съдебна практика и тъй като е възможно противоречивото им разрешаване от съдилищата, въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предявеният иск за изменение на договора за банков кредит в частта за размера на годишната лихва е оценяем, тъй като с договора за банков кредит се отпуска на заемателя парична сума, която е в определен размер, а заемателят дължи връщане на тази сума и заплащане на лихва по кредита, уговорена с банката, която също е в определен размер. Обстоятелството, че банката има право да променя размера на лихвата при определени условия, не може да обоснове извод за неоценяемост на иска, тъй като правният интерес на частния жалбоподател е да плати фиксирана лихва 6% годишно, която е в по-нисък размер от уговорения с анекс № 2/25.03.2008г. към договор за банков кредит № 332/08.06.2005г. годишен лихвен процент от 8.80%. Поради изложените съображения размерът на дължимата държавна такса по иска за изменение на договора за банков кредит в частта за годишния лихвен процент следва да се определи по чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.
Разпоредбата на чл. 307 ТЗ дава възможност на всяка страна по договора да поиска от съда да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Регламентираният в чл. 307 ТЗ иск е конститутивен и с него се цели изменение на правоотношението между страните, в конкретния случай частично изменение размера на дължимата лихва. Предявеният иск за изменение на договора за банков кредит в частта за размера на годишната лихва не може да се приравни на визираните в чл. 69, ал. 1 ГПК искове, в частност на исковете за съществуване, унищожаване или разваляне на договор по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и цената му не може да се определи върху стойността на договора. Правният интерес на ищеца не е нито съществуване на правоотношението по договора за банков кредит, тъй като това не се оспорва между страните, нито унищожаване или разваляне на договора за кредит, респективно в частта за годишния лихвен процент, а само изменение на някои от клаузите на договора. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че по отношение на цената на иска по чл. 307 ТЗ за изменение на договора за банков кредит в частта за размера на годишната лихва приложение намира разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ГПК.
При определяне цената на иска по чл. 307 ТЗ следва да се отчита каква част от договора се иска да бъде изменена. В конкретния случай цената на предявения иск представлява разликата между дължимата лихва, изчислена на база 8.80%, за периода от предявяване на иска до изтичане срока на договора за банков кредит, и дължимата лихва, изчислена на база искания фиксиран годишен лихвен процент 6% за същия период от време. Изчислена на тази база и предвид обстоятелството, че ищецът не е представил погасителен план – приложение № 2 и доказателства за размера на платената главница, първоначалната цена на иска следва да се определи в размер 104 160 лв. съгласно чл. 69, ал. 2 ГПК. Следователно размерът на дължимата държавна такса е 4 166,40 лв.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че определението на Софийски апелативен съд и разпореждането на Софийски градски съд са неправилни, поради което следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за предоставяне възможност на ищеца да внесе дължимата държавна такса 4 166,40 лв. и продължаване на съдопроизводствените действия. Тъй като цената на иска е определена приблизително, на основание чл. 70, ал. 3 ГПК при решаване на делото съдът ще следва да определи цената на иска, като изиска допълнителна такса или върне надвзетата.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 916 от 03.06.2010г. по ч. гр. дело № 504/2010г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 7 състав и разпореждане от 13.01.2010г. по гр. дело № 9857/2009г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 10 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: