Р Е Ш Е Н И Е № 421/2010 г. София, 14.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 928 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Л. В. Г. от гр.П. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 205 от 27. 04.2009 година, постановено по гр. възз. д. Nо 229/2009 година на П. окръжен съд, в частта по отхвърления иск по чл. 109 ЗС. Поддържа се, че обжалваното решение, е неправилно,незаконосъобразност, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 и 3 ГПК като е възприетата тезата , че въпросът съставлява ли строеж отчасти на сграда в чужд имот пречка за упражняване правото на собственост и пречене по см. на чл. 109 ЗС” е разрешаван противоречиво от съдилищата по ТР Nо 31/06.02.1985 година по гр.д. Nо 10/84 г. ОСГК , Решение Nо 1291/92 година на ВС- IV отд. по гр.д. Nо 1083/92 година, което налага и обобщаване с цел уеднаквяване на практиката. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация- адв.З., с който се взема становище по допустимостта на касационното обжалване, респ. по основателността на изложените доводи за неправилност на обжалваното въззивното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на подържаните с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение, окръжният съд , по жалба на Л. Г. и в правомощията на чл. 258 и сл. ГПК , е потвърдил решението на първата инстанция по отхвърления иск, заявен от жалбоподателката срещу И. Г. П. и В. Г. М. на основание чл. 109 ЗС, след като е препотвърден извода , че изградената постройка/ гараж/ на регулационна линия между двата съседни имота- УПИ VIII-1747, собственост на Л. Г. и УПИ IX- 1747 , собственост на В. М., при което бетонната плоча навлиза отчасти в чуждия имот и заема площ от 0.78 кв.м. / според възприета експертиза на вещо лице / има характера на търпим строеж, не е налице нарушение на СПН и „това навлизане в чуждия имот „ не ограничава правото на ищците да ползват имота си. По поставения въпрос съставлява ли отчасти строеж на сграда в чужд имот пречка за упражняване правото на собственост и е ли пречене по см. на чл. 109 ЗС в пълен обем от собственика на „засегнатия” имот , на основание чл. 291 ГПК, настоящият състав на ВКС, приема, в исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, която макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика т.е. препятства или ограничават възможността на собственика да се упражнява правото на собственост определена степен. В тази аспект , преценката на съда за конкретни действия при конкретна хипотеза по цитираните дела , не може да се счита за практика , която безусловно може да се сподели за правила или неправилна. Посочената практика по цитираните ТР Nо 31/06.02.1985 година по гр.д. Nо 10/84 г. ОСГК и Решение Nо 1291/92 година на ВС- IV отд. по гр.д. Nо 1083/92 година , постановено по спор за извършено на незаконно строителство на регулационната граница, квалифицирано от съда като нарушаване правото на собственост на съседа , последното защитено с иска по чл. 109 ЗС и други решения на съдилищата, постановени в смисъл, че „за успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е нарушен конкретна норма на закона , достатъчно е наличие на неоснователни действия, който да пречат на собственика да упражнява правото си на собственост” следва да се споделят като правилни и приложими в онези хипотези, когато безусловно е установено, че правото на собственост от гл.т. на ползване , владение, не може да се упражнява в определен обем. Ако въпреки извършването на определени действия/ бездействия , правомощията на собственика не се ограничават респ. засягат по начин да препятстват възможността да се упражнява правото на собственост, то може да направи извод , че не винаги всяко негативно , според собственика въздействие на собствеността, води до уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Разгледана по същество , в контекста на изложеното и при конкретно установените по делото данни , настоящият състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна . Страните по делото са съседи, собственици съответно Л. Г. на УПИ VIII-1747 в кв. 101 по плана на гр.П., заедно с построените сгради , а И. П. и В. М., на УПИ IX-1744 от кв. 101 и постройките, в т.ч. и на гараж, ограден на регулационната линия между двата имота, чиято бетонна плоча/ основа/ е отлята и навлиза с площ от 13 см. по протежение на общата граница от 2.64 м.,в имота на ответницата попада подпорната стена на избата под гаража. В исковата си молба , ищцата поддържа , че извършеният без съгласие на родителите и / нейни частни и универсални праводатели/ строеж на гаража и избеното помещение под него, нарушават упражняване правата и на собственик, тъй като препятстват възможността да построи ограда между двата имота , за което е получила разрешение за строеж Nо 108 / 17.09.2007 година. Съдебно техническата експертиза е установява , че само 13 см. от бетоновата основа на гаража на ответниците застъпват 13 см. от подпорния зид, собственост на Г. / прието със съдебно решение/.Стената на гаража е изцяло в имота на ответниците. Дадено е становище , че тези 13 см. от бетонната плоча/ основа/ не препятстват нито построяване на ограда, нито възможността да бъде построен / на калкан / гараж в съседния имота на ищцата, като 13 см. ще бъдат покрити именно от стената на този гараж, При установените данни по делото, ВКС приема , че не е допуснато нарушение по приложение на материалния закон. Фактите на навлизане в чуждия имот в минимална степен – обща площ ма навлизането от 0.78 кв.м./ т.е. под 1 кв.м./, без това навличане в чуждата да застрашава в някаква степен собствеността или да препятства упражняване на собственическите правомощия, без да ограничава възможността да се изгради ограда на имотната граница , правилно не са квалифицирани като действия, с които се пречи” пълноценното” упражняване правото на собственост .Правилно е прието, че процесният гараж има статут на узаконим/ търпим строеж/ , но дори и при недоказаност на тези обстоятелства, в рамките на заявените твърдения от страна на ищцата Л. Г. защо не може да упражнява правото си на собственост на дворното място, сам по себе си факта дали гаражът на съседите е законен или незаконен строеж , не може да обуслови правен извод , различен от постановения като краен резултат за неоснователност на иска по чл. 109 ЗС. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 205 от 27. 04.2009 година, постановено по гр. възз. д. Nо 229/2009 година на П. окръжен съд, по отхвърления иск по чл. 109 ЗС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: