Р Е Ш Е Н И Е № 325 гр. София, 14 октомври 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 929/ 2015 година Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура /АП/- София и жалба на подсъдимия М. П., подадена чрез неговия защитник, срещу присъда №6 от 11.03.2015г. на Софийски апелативен съд /АС/, по внохд №782/2014г. С въззивния акт е отменена присъда №17 от 22.04.2014г., обявена по нохд №158/2013г., по описа на Окръжен съд/ОС/ - Враца в наказателно-осъдителната част, в частта по приложението на чл.23 от НК и за присъдените разноски спрямо Б. А. А.. Подсъдимото лице е признато за невиновно в това на 21.11.2012г. на ГКПП - Фериботи - В., при излизане от Република България, с лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е 290 ТД" с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на К. К. Ц., в условията на съучастие в качеството на съизвършител с М. И. П., без надлежно разрешително да е пренесло през границата на страната, укрити в специално изработен тайник в гърне на изпускателната система за обработените газове на двигателя на автомобила - 5 810.09 грама /пет хиляди осемстотин и десет грама и 09 милиграма/ високорисково наркотично вещество- амфетамин, опакован в четири пакета, със съдържание на активен компонент амфетамин 8,6%, на обща стойност 174 302,70лв. /сто седемдесет и четири хиляди триста и два лева и 70ст./; и за извършено на 21.11.2012г., от [населено място] до ГКПП- Фериботи - В., в съучастие с М. И. П., престъпление чрез държане на инкриминирания предмет, без надлежно разрешение и с цел разпространение, като на основание чл.304 от НПК е оправдано по повдигнатите обвинения по чл.242, ал.2, вр.чл.20, ал.2 и по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3, вр.ал.1, изр.1, пр.4, вр.чл.20, ал.2 от НК. С атакуваната присъда е изменен първоинстанционният съдебен акт, с който М. И. П. е признат за виновен за осъществени в реална съвкупност престъпления по чл.242, ал.2, вр.чл.20, ал.2 и по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 и 4, т.4, вр.ал.1, изр.1, пр.4, вр.чл.29, ал.1,б.”а”, вр.чл.20, ал.2 от НК, чрез пренасяне през границата на страната, без надлежно разрешително на 5 810.09 грама /пет хиляди осемстотин и десет грама и 09 милиграма/ високорисково наркотично вещество - амфетамин, опакован в четири пакета, със съдържание на активен компонент амфетамин 8,6%, на обща стойност 174 302,70лв. /сто седемдесет и четири хиляди триста и два лева и 70ст./, на 21.11.2012г. на ГКПП - Фериботи - В., при излизане от Република България, с лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е 290 ТД" с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на К. К. Ц., в условията на съучастие с Б. А. А.; и чрез държане на инкриминирания предмет, сочещ на особено големи размери, без надлежно разрешение и с цел разпространение, на същата дата, от [населено място] до ГКПП - Фериботи – В., в съучастие с Б. А. А. и при опасен рецидив, с произтичащите от това санкционни последици, лимитирани съгласно изискванията на чл.23 от НК - ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим в затвор и 100 000 лева ГЛОБА, като подсъдимият е оправдан за съизвършителство с Б. А. А. по чл.20, ал.2 от НК. В депозирания протест се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и несъблюдаване на материалния закон, с приетата от въззивния съд несъставомерност на поведението на подсъдимия А. по чл.354а, ал.2 от НК и чл.242, ал.2 от НК, предпоставило неговото оправдаване по предявените обвинения. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК се излагат съображения за съществуващи пороци в доказателствения анализ, изразяващи се в кредитиране на обясненията на Б. А. и на приятелката му В., в игнориране на заявеното от свидетелите М. Д. и К. Ц., и в незачитане на приобщените веществени доказателства /2бр. листа, озаглавени „фенилоцетна киселина от етилбензен” и съдържащи описание за начина на нейното получаване - оборудване, технология, химически вещества/, довели до неясноти за крайната точка на пътуването /Австрия или Швеция/ и до неправилни изводи за незнание на подсъдимото лице досежно наркотичните вещества и за негови несъзнателни действия на инкриминираната дата, мотивиращи липса на субективната страна на престъпленията по чл.354а и чл.242 от НК. Предявява се искане за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.т.2 и 3, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, чрез отмяна на присъда №6 от 11.03.2015г. на Софийски АС в оправдателната й част, и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция по отношение на Б. А.. Недоволство от постановения от АС-София акт обективира и жалбата на упълномощения от подсъдимия П. адвокат. Очертават се бланкетни и лишени от конкретика доводи за недоказаност на обвинителната теза с изискуемата се безспорност и категоричност, като се акцентира на обстоятелствата, че не е установено владението на процесния автомобил от М. П. и възможността му да постави инкриминирания наркотик в изходната инсталация, и на факта, че намирането на отделни съставки, необходими за изготвянето на метамфетамин в дома на подсъдимото лице е недостатъчно за ангажиране на наказателната му отговорност за престъпни деяния по чл.354а, ал.2 и чл.242, ал.2 от НК. Декларира се и прекомерна завишеност на наказанието. Алтернативно се предлага правоприлагане на чл.354, ал.1, т.т.2 -4 от НПК, чрез оправдаване на подсъдимия М. П. за инкриминираната престъпна дейност, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция или изменение на атакувания съдебен акт в санкционната част, с определяне на наказание под минималния размер, предвиден в особените наказателни норми. В съдебно заседание на 06.10.2015 година представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимият П. и договорният му защитник се явяват пред настоящата инстанция, и пледират за уважаване на жалбата. Подсъдимият А. участва лично и с упълномощен адвокат в касационната процедура, като в хода на съдебните прения страните молят за упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.1 от НПК. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. При инстанционния контрол Върховният касационен съд не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила. Въззивният състав, по реда на чл.313-чл.340 от НПК е проверил изцяло присъдата на първостепенния съд, като след проведено съдебно следствие, последвано от прецизно и всеобхватно обсъждане на доказателствения материал по делото, формирал своето вътрешно убеждение по фактите и обективирал правните си изводи за недоказаност на повдигнатите срещу подсъдимия А. обвинения. Предложената от въззивната инстанция подробна аргументация обуславя несъстоятелност на доводите на прокурора за грубо незачитане на процесуалните предписания при очертаване на фактическите положения за несъпричастност на Б. А. към инкриминираната дейност, обективирано в кредит на доверие към твърденията на подсъдимото лице и неговата приятелка В., и в пренебрежително отношение към основни обвинителни доказателства, инкорпорирани чрез свидетелските показания на М. Д. и К. Ц., и веществените доказателства по делото. Обективна е интерпретацията на обясненията на подсъдимия А., депозирани в хода на проведеното разследване, чиято истинност, собствена логичност и вътрешна убедителност е изследвана с юридически усет и професионална прецизност от Софийски АС. Визираният доказателствен източник е ценен при съотнасяне с волеизявленията на подсъдимия М. Попмихайлов, и чрез реализирана проверка със съдържимите се в изслушаните свидетелски показания данни, относими към основния факт в наказателния процес. Твърдяното от Б. А. по отношение на обстоятелството, че не е разполагал с фактическа власт върху лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е 290 ТД" с ДК [рег.номер на МПС] , в който са открити инкриминираните наркотични вещества на 21.11.2012г. се подкрепя безусловно от М. В.. В съдебно заседание на 07.03.2014г. жената, с която подсъдимият живеел на съпружески начала към инкриминираната дата и понастоящем са разделени, коректно и добросъвестно разказва, че по същото време А. е ползвал кола – СААБ, като тя не го е виждала да управлява процесното моторно превозно средство, с което заедно с П. са предприели пътуването зад граница на 21.11.2012г.Заявеното намира убедителна доказателствена опора и в свидетелските показания на В. Б. /съсед на М. П./ и на неговия родственик Р. Г., които работели в обслужващия подсъдимия П. автомобилен сервиз. Разпитани на 12.12.2013г. и на 28.03.2014г., те са категорични, че М. П. „напоследък карал светлосив мерцедес-комби” и преди „задържането му управлявал този автомобил”, като ремонтните дейности по моторно превозно средство са осъществявани единствено по негова поръчка, което опровергава обясненията на подсъдимото лице, в частта, че около 10.11.2011г. по молба на А. предал в негово владение процесния автомобил „Мерцедес", модел „Е 290 ТД" с ДК [рег.номер на МПС] и косвено потвърждава твърденията на последния. Промяна в заключението за доказателствената сила на обясненията на подсъдимия А. не предпоставят и установените, чрез показанията на М. Д.и К. Ц. факти. В съдебно заседание на 14.04.2014г. приятелката на М. П. словно лаконично и непоследователно разказва за намерението им да живеят в чужбина, по повод на което организирали екскурзия до Австрия, като уточнява, че на 21.11.2012г. П. тръгнал с Б. А. и М. В., които заминавайки за Швеция го взели от тях с неизвестна за нея „кола”, а тя трябвало да пътува на друга дата, с предварително закупени автобусни билети. На относимост към разискваните обстоятелства за лицето, ползвало инкриминирания автомобил с укрития инкриминиран наркотик и на непосредственост на впечатленията в тази връзка, не сочи и заявеното на 07.02.2014г. от свидетеля Ц., който очертава фактология за закупуването на л.а.„Мерцедес", модел Е 290 ТД от подсъдимия П. през 2011г., без формално оформяне на сделката, при което превозното средство му било предадено. Компетентна е и предложената от въззивния съд мотивация в атакуваната присъда относно процесуалната и доказателствена стойност на приложените по делото веществени доказателства - 2/два/ броя от 6-те листа, с формат А-4, озаглавени „фенилоцетна киселина от етилбензен” и отразяващи описание за начина на нейното получаване - оборудване, технология, химически вещества. Правилно контролираната инстанция е отчела липсата на годен доказателствен способ, установяващ стриктно и точно съдържанието на намерените в дома на майката на подсъдимия Б. А. листа. С протокол от 22.11.2012г. /л.28 от папка №1 на досъдебното производство/ процесните предмети са иззети без изискуемата се от процесуалния кодекс индивидуализация по материализиран в тях текст, като не е извършен и последващ оглед на веществените доказателства. За пълнота на изложението убедителни са и аргументите на Софийски АС, че дори при приета установеност на съдържанието на коментираните 2 броя листа (така както е посочено на л.259-л.260 в мотивите към присъдата, по нохд №158/2014г. на Видински ОС), то е налице разминаване в наименованията на веществата- докато в листовете се говори за фенилоцетна киселина, то в приобщената по делото експертиза се пояснява, че прекурсор е фениацетонова киселина Значим е и фактът, че акцентираното от прокурора в касационния протест обстоятелство, очертаващо открити листове с подобно съдържание в дома на З. А. не обосновава недвусмислено извод, че подсъдимият А. е знаел и участвал в синтеза и укриването на укрития в автомобила на П. амфетамин. Причините за намирането на тези предмети биха могли да са различни, авторът на съдържанието им може да е друг, доколкото в рамките на разследването не са събрани обективни находки за налично отношение на подсъдимия А. към тяхното снабдяване, като не е изключена и възможността същите да са му предоставени от трето лице . Задълбоченото обсъждане на визираната доказателствена съвкупност, относима към повдигнатите срещу Б. А. обвинения е обосновало формулираното от въззивния съд заключение, за отсъствие на доказателства, обезпечаващи с изискуемата се безспорност и несъмненост, че подсъдимият е предприел пътуването за чужбина със знание за укрития в л.а.„Мерцедес", модел „Е 290 ТД" с ДК [рег.номер на МПС] наркотик и съзнавайки преследваната цел-пренасяне на инкриминирания амфетамин през границата на страната. Видно от заявеното от подсъдимия А. и кореспондиращите му свидетелски показания на К. Ц., М. В., В. Б. и Р. Г., той обективно не е разполагал с възможност да организира укриването на наркотика в автомобила, закупен от П. и ползван от същото лице. В корелация с установеното трябва да се посочи, че инкриминираното наркотично вещество е било скрито на място /в изпускателната система на моторното превозно средство/, че то не е могло да бъде забелязано от намиращ се в автомобила човек и откриването му е било възможно единствено и само след демонтаж на гърнето на леката кола. В допълнение следва да бъде отбелязано и това, че укриването на амфетамина по избрания таен начин не е възпрятствало движението на процесния автомобил и Б. А. (като водач на превозното средство) не би могъл реално да заподозре неговото съществуване. Действително депозираните от Б. А. обяснения, в частта с която установяват, че крайната дестинация на пътуването е била Австрия, са в противоречие с останалата доказателствена съвкупност, доказваща, че с В. са имали резервация за хотел в Швеция, поради което и те не са кредитирани досежно визирания факт. Това обстоятелство не обосновава обаче съпричастност на подсъдимото лице към инкриминираните престъпни посегателства. По делото липсва информация за къде е било предназначено превозваното и укривано наркотично вещество, а съждението, базирано на фактическите данни, че М. П., за който е съществувала забрана да посещава Швеция, поради осъждането му на територията на таза държава за престъпления с наркотични вещества, е направил резервация в шведски хотел и от същия е водена мобилна кореспонденция чрез текстови съобщения на шведски език, индициращи на вероятност за налична уговорка за последващото транспортиране на наркотика до Швеция от А., очертава предположение за задружна умишлена престъпна дейност. В контекста на изложеното, сочените от представителя на обвинителната власт косвени фактически данни, установяващи предхождащо престъпленията познанство между Б. А. и М. П.; организиране на съвместно пътуване за чужбина на 21.11.2012г., с притежаваното и ползвано от последния моторно превозно средство, в който са намерени процесните наркотични вещества; и откритите в дома на родителя на подсъдимото лице 2/два/ броя от 6-те листа, с формат А-4, озаглавени „фенилоцетна киселина от етилбензен”, не удовлетворяват предявените от закона императивни изисквания, предпоставящи процесуалната възможност да послужат като основа за постановяване на осъдителна присъда. Визираните улики, свързани с основния факт, подлежащ на доказване в настоящото наказателно дело, при обвинения по чл.354а, ал.2 и чл.242, ал.2 от НК- съзнателно упражняване на фактическа власт върху наркотични вещества /5 810.09 грама амфетамин/, без надлежно разрешително и квалифицирана контрабанда с инкриминирания предмет, чрез пренасяне през границата на страната, не образуват единна доказателствена верига и не са от такова естество, че интерпретирани във взаимовръзка с доказателствената маса да съставляват хармонично цяло, даващо основание за изясняване на релевантните обстоятелства, и да се направи единствено възможния извод за участието на подсъдимия Б. А. в престъпленията Аргументираната позиция формира вътрешното убеждение на настоящия състав, че контролираната инстанция не е допуснала претендираните в протеста нарушения на чл.чл.13 и 14 от НПК. Осъществени са следващите се процесуални действия за разкриване на истината в наказателното производство, реализиран е обективен и всестранен анализ на инкорпорираните доказателства при очертаване на значимата за обвиненията конкретика, поради което липсват основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, предпоставящи отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от АС-София. Правилно е приложен и материалният закон. В съответствие с приетите фактически положения е заключението на съда за доказателствена необезпеченост на съпричастността на Б. А. към инкриминираните престъпни деяния по чл.242, ал.2, вр.чл.20, ал.2 и по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3, вр.ал.1, изр.1, пр.4, вр.чл.20, ал.2 от НК, мотивирало оправдаване на подсъдимото лице. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени в обсега на причинно-следствения процес на престъплението и неговото авторство бъдат напълно изяснени и установени с изискуемия се доказателствен интензитет, съдът може да обяви осъдителен съдебен акт. Присъдата не може да почива на несигурност, на предположения и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него. Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК. /Р196/91г. по н.д.№202/91г. на ВК, Р624/93г. по н.д.№579/92г. на 1 н.о. на ВС, Р228/95г. по н.д.№231/95г. на ВК на ВС на РБ/ НЕОСНОВАТЕЛНА е и жалбата на подсъдимия П. Доказателствените материали, приобщени по делото чрез обясненията на Б. А. и М. П.; чрез свидетелските показания В. Р., П. М., М. В., К. Ц., В. Б., А. Д., Р. Г. и М. Д.; чрез протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2012г., ведно с фотоалбум към него; протокол за претърсване и изземване от 22.11.2012г. в л.а. „Мерцедес", ведно с фотоалбум към него; протокол за претърсване и изземване от 22.11.2012г. в масивна триетажна къща /жилище на подсъдимия П./; протокол за оглед на веществени доказателства от 22.11.2012г. с фотоалбум към него; протокол за вземане на представителни проби от 22.11.2012г.; протокол № 27/22.11.2012г., за химическо изследване с наркотест "NIC"; справка за пътуване на лице -български гражданин /л.210 - 213 и 216, т.П от ДП/; справка за пътуване на превозно средство /л.215, т.Н от ДП/; справка в централна база КАТ за собственост на л.а. „Мерцедес", модел „Е 290 ТД" с ДК [рег.номер на МПС] ; чрез съдебните техническа, стоковедческа и физико-химическа експертизи; и чрез веществените доказателства; обосновават убедително повдигнатите срещу М. П. обвинения за съпричастност към престъпленията по чл.242, ал.2 и чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 и 4, т.4, вр.ал.1, изр.1, пр.4, вр.чл.29 от НК. Изведената въз основа на тези доказателствени източници фактология очертава необходимата за наказателния процес съвкупност от обстоятелства, предпоставяща сигурен правен извод, че подсъдимото лице е автор на инкриминираните престъпни деяния. Участието на подсъдимия П. в престъпните посегателства по чл.354а, ал.2 и чл.242, ал.2 от НК се установява несъмнено от съдържимите се в цитираните гласни и писмени доказателствени средства данни, доказващи релевантните за обвиненията факти. Безспорно е, че автомобилът, в който е укрито и държано инкриминираното високорисково наркотично вещество е притежаван и ползван М. П.; че в дома му са открити амониев формиат, мравчена и солна киселина, които могат да се използват при синтез на амфетамин, и коноп; че подсъдимият е осъждан на територията на Кралство Швеция за контрабанда на наркотик; като именно той е инициирал хотелските резервации в Швеция и провеждал sms-комуникация с лице на шведски език, преди отпътуването. Комплексната преценка на визираните обстоятелства обуславят наличие на време, възможност, опит и познания, позволяващи осъществяване на посегателствата, за които е обвинен, субсумиращи се от обективната и субективна съставомерност на нормите в чл.242, ал.2 и чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 и 4, т.4, вр.ал.1, изр.1, пр.4, вр.чл.29 от НК. По справедливост са отмерени санкциите на подсъдимия П. за извършените престъпления, и при съблюдаване изискванията на чл.23 от НК, му е наложено общо най-тежко наказание- ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор и 100 000 /сто хиляди/ лева ГЛОБА. Лимитираните санкционни последици, са съответни на обществената значимост на засегнатите обекти на посегателство; на конкретната тежест на осъществените при условията на реална съвкупност и с трансграничен елемент престъпни деяния; на вида, количеството, качествените параметри и стойностни измерения на инкриминирания наркотик- 5 810.09 грама амфетамин, със съдържание на активен компонент амфетамин 8,6%, оценен за 174 302,70 лева. Отдадено е нужното внимание и на личната опасност на М. П., с задълбочен коментар на данните за предходното му осъждане, консумиращ квалифициращия признак по чл.354а ал.2, изр.2, пр.4, т.4 от НК /опасен рецидив/, за напредналата възраст и за влошеното здравословно състояние, последните от които предпоставили проявената снизходителност от решаващия орган, чрез определяне на наказания под средния размер, предвиден в закона. Мотивиран от изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №6 от 11.03.2015г. на Софийски апелативен съд, постановена по внохд №782/2014г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.