5 Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр. София, 11 октомври 2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря........Марияна Петрова.............и в присъствието на прокурора.............Кирил ИВАНОВ..........изслуша докладваното от Председателя дело № 93 по описа за 2022 г. Производството е образувано по касационна жалба от адв. Д. К. – защитник на подсъдимия В. А. Б. срещу присъда № 17 от 20.12.2021г., постановена по внохд № 698/21г. на Пазарджишки окръжен съд. С присъда № 11 от 18.10.2021г. по нохд № 145/21г. по описа на районен съд [населено място] подсъдимият В. А. Б. е признат за виновен в това, че на 01.12.2020г. в [населено място], на [улица], е причинил на В. И. И., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясната очна ябълка, причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и травматични увреждания - кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци, причинили на пострадалия болка и страдание – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. На основание чл. 78а от НК подсъдимият Б. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - „глоба“ в размер на хиляда лева, като е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1, пр. 3, т. 12, пр. 1 от НК. Със същата присъда подсъдимият В. А. Б. е признат за невинен на същата дата и място да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият В. А. Б. е осъден да заплати на В. И. И. сумата от две хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от десет хиляди лева като неоснователен. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на разноските по делото. По жалба на частния обвинител и граждански ищец В. И. е образувано внохд № 698/21г. на Пазарджишки окръжен съд. С присъда №17 от 20.12.2021г. въззивният съд е : - отменил първоинстанционната присъда в частта относно оправдаването на подсъдимия Б. за престъплението по чл.325, ал.1 от НК; постановил нова, с която го признал за виновен по посочения текст от НК и му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода и обществено порицание; - изменил присъдата в частта относно освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода за същото престъпление; - на основание чл.23, ал.1 от НК определил на подсъдимия Б. общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, към което наказание на основание чл.23, ал.2 от НК присъединил наказанието обществено порицание; - потвърдил присъдата в останалата част. В подадената касационна жалба се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че подсъдимият е извършил едно деяние, за което е получил две наказания. Увеличението на наказанието за престъплението по чл.130, ал.1 от НК се сочи, че е в нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивната жалба на частния обвинител е била подадена само срещу оправдателната част на присъдата. Като противоречие в мотивите на въззивната присъда се изтъква обстоятелството, че подсъдимият е осъден за хулиганство, а същевременно е оправдан да е причинил телесната повреда по хулигански подбуди. Оспорват се изводите на въззивния съд, че е извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК предвид липсата на обективните и субективните признаци на престъплението. При условията на алтернативност се предлага оправдаване на подсъдимия за престъплението по чл.325, ал.1 от НК и отмяна на увеличението на наказанието за престъплението по чл.130, ал.1 от НК или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Подсъдимият Б. и защитникът му адв. К., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание на касационната инстанция. От адв. К. е депозирано допълнение към жалбата, прието от касационния съд на основание чл. 351, ал.4 от НПК. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Излага доводи, че липсват посочените касационни основания, а осъщественото от подсъдимия деяние е доказано от обективна и субективна страна. Предлага атакуваният съдебен акт да се остави в сила. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. Р. А. моли въззивната присъда да се остави в сила. Не намира да са налице посочените в жалбата процесуални нарушения, а по отношение на осъждането на подсъдимия за престъплението по чл.325, ал.1 от НК счита, че въззивният съд е съобразил задължителните указания в ППВС № 2/74г. Същото становище се поддържа и от частния обвинител и граждански ищец В. И.. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Описаното по - горе процесуално развитие на делото предопределя пределите на касационната проверка единствено до обвинението за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК. Съгласно чл.346, т.2 от НПК само новите присъди, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция подлежат на касационен контрол. В случая с новата присъда на окръжния съд е решен противоположно въпросът относно наказателната отговорност на подсъдимия Б. за престъплението по чл.325, ал.1 от НК. В частта относно престъплението по чл.130, ал.1 от НК окръжният съд е потвърдил извода на първата инстанция, че е налице извършено престъпление от подсъдимия по посочения текст от НК, като е отменено освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и е наложено наказание лишаване от свобода. В тази част новата въззивна присъда има характера на решение, което не подлежи на проверка от касационната инстанция. Следва да се отбележи от принципна гледна точка, че нормата на чл.78а, ал.7 от НК не може да бъде приложена при множество престъпления, което обстоятелство не е съобразено от касатора. В останалата й част жалбата е неоснователна. Фактическите обстоятелства, приети за установени по делото, са основани на събраните доказателства и не са спорни. Правната оценка на осъществените от подсъдимия действия като непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото е съответна на фактите. Употребените от подсъдимия ругатни и невъзпитано поведение на обществено място покриват приетите в ППВС № 2 от 29.06.1974г. критерии за непристойни действия. Предприетата от Б. саморазправа с частния обвинител И., изразена в издърпване на последния от автомобила му и нанасянето на удари с метална тръба и с ръка представляват от една страна брутална демонстрация против установения в обществото ред, а от друга изразяват във висока степен неуважение към личността. Изводите на окръжния съд, че хулиганските действия са осъществени при евентуален умисъл, се споделят и от настоящия касационен състав. Действията но подсъдимия, изразили се в причиняването на телесно увреждане по личен мотив могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, какъвто е и настоящият случай. Наред с това следва да се отбележи, че съгласно т.7 от ППВС № 2/74г., ако с деянието, сочещо на престъплението хулиганство са осъществени признаците на едно или няколко други престъпления при условията на идеална съвкупност, се прилага разпоредбата на чл.23 от НК. Съдът, след като определи наказание за всяко престъпление, налага най- тежкото от тях. С оглед дадените указания в посоченото постановление, доводите в жалбата, че на подсъдимия са наложени две наказания за едно и също деяние, не могат да бъдат споделени. В светлината на изложеното липсва противоречие във въззивната присъда относно оправдаването на подсъдимия да е причинил телесното увреждане по хулигански подбуди, а да е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Мотивът за нанасяне на телесното увреждане е личен съгласно приетите за установени факти, поради което двете инстанционни съдилища са приели, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност по чл.131, т.12 от НК. По отношение на престъплението по чл.130, ал.1 от НК подсъдимият е действал с пряк умисъл и по личен мотив, а по отношение на престъплението по чл.325, ал.1 от НК умисълът е евентуален. С оглед обстоятелството, че в цитираното ППВС № 2/74г. принципът на поглъщане е изоставен, то с осъждането на подсъдимия по двата престъпни състава и налагането на наказание за всеки от тях, законът е приложен правилно. На основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на частния обвинител И. следва да бъдат присъдени направените разноски пред касационната инстанция в размер на 700 лв., за които е направено съответно искане. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ без разглеждане подадената жалба срещу въззивна присъда № 17 от 20.12.2021г., постановена по внохд № 698/21г. на Пазарджишки окръжен съд в частта относно престъплението по чл.130, ал.1 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. ОСЪЖДА подсъдимия В. А. Б. да заплати в полза на частния обвинител В. И. И. сумата от 700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.