Р Е Ш Е Н И Е № 413 гр.София, 17.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора.......... като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5283 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на А. Х. К., представлявана от адв. К.Б., срещу влязлото в сила въззивно решение № 209/04.04.2014г., постановено по възз. гр. дело № 130/2014 г. на Пернишкия окръжен съд, с което молителката е осъдена да заплати на Б. М. Б. сумата 1 405.50 лв., представляваща половината от направени необходими разноски за ремонт на покрива на съсобствен между страните имот. В молбата се сочи, че са налице основания за отмяна на атакуваното решение по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, като страната се позовава на допуснати от съда процесуални нарушения, свързани с непопълването на делото с писмени доказателства, находящи се в трето лице – ТД НАП - София. В тази връзка се сочи, че обсъжданите от съда фактури, въз основа на които е формиран извода за размера, до който е основателен иска на Б.Б., са били предмет на проверка от НАП, инициирана по молба на К.. Тази проверка е била завършена към момента на разглеждането на делото във въззивната инстанция, но в нарушение на процесуалните правила, съдът не е уважил искането на страната за изискване и приобщаване на резултатите от данъчната проверка. С оглед изтъкнатото, молителката счита, че е налице основанието по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК и въззивното решение следва да се отмени. Ответната страна по молбата – Б. Б., в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на отмяната на поддържаното основание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини. Затова, тя не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци. Основанията за отмяна не могат да се прилагат разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на пресъдено нещо на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната, или на процесуално нарушение на съда. В случая, молителката не само не твърди, че са налице нови писмени доказателства, респ. нови обстоятелства, но и се позовава директно /и обосновава с това искането си за отмяна/ на процесуално нарушение на съда при допускането и събирането на доказателствата в хода на производството. Всъщност оплакването е за неправилност на въззивното решение, поради отказа да се допуснат доказателства, които според страната, имат значение за изхода на делото. В тази връзка, съдът в течение на процеса е обсъдил искането на страната за изискване и приобщаване на резултатите от данъчната проверка на процесните фактури, но го е счел за неоснователно. Изрично в мотивите и на първоинстанционното решение, и на въззивното е отбелязано, че твърдението на молителката за неистинност на оспорените фактури, основано на невключването им в дневника за продажбите от страна на трети лица-търговци, е ирелевантно обстоятелство за делото. Процесните фактури, като частни свидетелстващи документи, са проверени и преценени от съда в съвкупност с останалите доказателства по делото, включително и с назначаването на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. При това положение е очевидно, че в случая, поддържаното от страната искане за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, не касае нито нови /неизвестни/ доказателства, нито нови обстоятелства, които могат да се изведат от тях. Писмените доказателства са съществували през време на висящността на процеса, на тях страната се е позовала, значението им за делото е обсъдено от съда, като обосноваността на направения извод за ирелевантност на резултатите от данъчната проверка на счетоводството на ответната страна, не може да бъде преразглеждан, респ. пререшаван в рамките на извънинстанционното производство по отмяна. Следователно, не са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Ответникът по молбата е направил искане за присъждане на разноските за производството, което е основателно и доказано за сумата 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна с вх.№18062 от 02.07.2014г., подадена от А. Х. К. от [населено място], представлявана от адв. К.Б., срещу влязлото в сила въззивно решение № 209/04.04.2014г., постановено по възз. гр. дело № 130/2014 г. на Окръжен съд - Перник, на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК. ОСЪЖДА А. Х. К., на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Б. М. Б. от [населено място] направените за производството по отмяна разноски в размер на сумата 300 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.