Р Е Ш Е Н
И Е
№ 563
София,
17.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Здравка
Първанова
при
участието на секретаря Теодора Иванова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 3486 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд,постановено на 04.03.2008г. по гр.д. №661/2007г.,с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е прието за установено по отношение на О. П. на основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./,че държавата е собственик на недвижим имот с площ от 62923 дка, представляващ земя и смесена гора,находяща се в м.”Територията на общината”; недвижим имот с площ от 18200 дка,представляващ земя и смесена гора,находящ се в м.”Т” и недвижим имот с площ от 3650 дка,представляващ земя и смесена гора в м.”Т”,всички описани с площ и граници съгласно лесоустройствения план на ДГСЕ-Пещерска от 28.09.1953г.,Дефинитивен стопански план на Пещерската общинска гора, утвърден с Указ №117/02.01.1932г. и представляващи земи и гори със смесено-издънков произход с обща площ от 84773 дка.
С определение №39/26.01.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху балталъци по реда на ЗВСГЗГФ с оглед разпоредбите на §5 ПЗР ЗВСГЗГФ в редакцията след изменението обн. ДВ.бр.13/2007г. и §6 ППЗВСГЗГФ.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като предявилото иска Д. лесничейство-П. не притежава активна процесуална легитимация за предявяване на установителен иск за право на собственост върху имот,за който се твърди че е държавна собственост. Поддържа също така,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /§5 ПЗР ЗВСГЗГФ и §6 ДР на ППЗВСГЗГФ/ - отменителни основания по смисъла на чл.281,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационна жалба Д. лесничейство-П. и конституираната като страна в производството Д. а. по г. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.97,ал.1 ГПК /отм./ от Д. лесничейство-П. против О. П. е предявен иск за установяване, че процесните недвижими имоти са държавна собственост и принадлежат към държавния горски фонд в района на Д. лесничейство П.
С обжалваното решение,постановено на 04.03.2008г. по гр.д. № 661/2007г. Пазарджишкият окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е уважил предявения от Д. лесничейство-П. установителен иск.
Прието е,че процесните гори са били предоставени от незапомнени времена на жителите на гр. П. като балталък преди включването им в държавния горски фонд,извършено по реда на ПМС от 21.06.1946г. Фактът на предоставяне на гората като балталък за ползуване на жителите на определено населено място не променя извода за принадлежността на правото на собственост на държавата –съгласно действувалата след Освобождението правна уредба балталъкът представлява гора,отстъпена от държавата на някой град или село за вечно ползуване,ведно с пасищата в нея,като правният режим на тези гори с оглед разпоредбите на Закона за г. от 1904г. и приетите през 1922г. и 1925г. закони се отличава от правния режим на частните общински гори-представляват особено право на ползуване,учредено без срок,което не променя принадлежността на правото на собственост,а именно макар и отстъпени за вечно ползуване на определено населено място,правото на собственост винаги е принадлежало на държавата.
Прието е,че по реда на ЗВСГЗГФ на възстановяване подлежи единствено правото на собственост,което е отнето съгласно някой от изчерпателно посочените в чл.2 от закона нормативни актове,докато балталъкът представлява право на ползуване и не подлежи на възстановяване по този ред,като §6 ППЗВСГЗГФ предвижда,че учредените в полза на общините вещни права на ползуване се считат прекратени,ако са били учредени преди 09.04.1946г.,а съгласно §5 ПЗР ЗВСГЗГФ не се възстановява вещното право на ползуване,вкл. балталъци. С оглед на това е прието,че правото на собственост върху процесните имоти винаги е принадлежало на държавата,чиято собственост са тези имоти и понастоящем,тъй като решенията на ПК от 2000г.,с които това право се възстановява на О. П. са издадени при липса на законовите предпоставки за това.
Обжалваното решение е валидно,но процесуално недопустимо като постановено при липса на процесуална дееспособност и представителна власт за Д. лесничейство-П. като процесуален субституент по отношение на претендираното материално право с оглед измененията в Закона за г. ,обн. ДВ.бр.13/2007г.
Разпоредбата на чл.15,ал.3 ГПК/отм./ предоставя възможност на лице, което не е носител на спорното материално право,да предяви иск за неговата защита,заемайки в определени случаи процесуалното положение на главна страна в процеса вместо лицето,което е носител на спорното право. Ако в хода на производството обаче бъде приета и влезе в сила правна норма,която изрично урежда процесуалното представителство по дела с предмет защита на права от вида на заявеното от субстиуента,както в настоящия случай,съдът,който съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1 ГПК /отм./ във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност и на законна представителна власт,следва да конституира в процеса лицето,което разполага с правомощието да предявява такива искове. В настоящия случай искът за установяване принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти към патримониума на държавата е предявен от Д. лесничейство-П. в качеството му на процесуален субституент и до влизането в сила на ЗИДЗГ/обн. ДВ.бр.13/2008г.,изм. бр.80/2009г./ лесничейството е разполагало с правомощието да води делото,макар да не е носител на спорното право, с оглед на обстоятелството,че съгласно чл.15в ЗГ упражнява действия по управление и стопанисване на недвижимите имоти-частна държавна собственост,намиращи се в горския фонд. Разпоредбата на чл.7,ал.6 ЗГ /нова,ДВ.бр.13/2007г./ обаче изрично предвижда,че по дела,които се отнасят до държавни гори,както и земи от държавния горски фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице.становено е изрично законово представителство,което съдът е следвало да съобрази и да конституира държавата като главна страна в процеса,доколкото занапред участието на държавното л. като процесуален субституент не би могло да обоснове обвързване на носителя на материалното право със силата на присъдено нещо на решението по спора. Неприлагането на чл.7,ал.6 ЗГ във вр. с чл.15,ал.3 ГПК/отм./ и чл.25 ГПК/отм./ е обусловило недопустимост на постановения от въззивния съд съдебен акт,поради което настоящият състав приема,че по реда на чл.293,ал.4 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за конституиране на държавата като главна страна в процеса и призоваването й чрез надлежно определения от Закона за г. представител.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 04.03.2008г. по гр.д. № 661/2007г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Председател:
Членове: