4 Р Е Ш Е Н И Е № 103 София, 30.06. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 7301/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 174/26.03.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 3324 от 12.05.2014 г. по в. гр. д. № 13384/2012 г. на Софийския градски съд по касационна жалба на С. Н. В.. Ответниците по касация - ищци по делото, Г. И. В., Н. Б. В. и М. Б. В.-П., считат обжалваното решение за правилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата. С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-74-105 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 20114/2008 г. на Софийския районен съд, поправено с решение от 14.10.2013 г., с което е допусната делба на един апартамент в [населено място], [улица], закупен от Н. В., починал през 1966 г., и съпругата му Р. В., починала на 21.01.2008 г. Ищците Г., Н. и М. В. са наследници по закон - съответно съпруга и деца, на сина на общите наследодатели Б. Н. В., починал на 02.03.2008 г. Ответникът по иска С. Н. В. също е син на общите наследодатели. По делото е представена разписка, подписана на 22.08.1986 г. от Б. В., който удостоверил, че получил сумата 2 000 лева от брат си С. В. срещу полагащата му се идеална част от наследствения апартамент, находящ се на [улица], оставен от баща им Н. Г. В. - починал през 1966 г. В документа е посочено също, че останалата полагаща се част Б. В. ще получи след предявяване на иск от негова страна по съдебен ред. На 05.12.1966 г. с н. а. № 114/1996 г. Р. В. продала на С. В. 4/6 ид. ч. от апартамента, като си запазила правото на ползване на продадената идеална част пожизнено и безвъзмездно. Ответникът по иска, сега касатор, е противопоставил възражение за придобиване на имота по давност, но то не е уважено, като е прието, че не е установено предаване на владението на притежаваната от Б. В. 1/6 ид. ч., не е налице необходимото 10-годишно владение, както и, че С. В. не е променил намерението си и не е владял за себе си частта на ищците, доколкото липсват еднозначни и категорични данни такава промяна в намерението му да е намерила външна изява в предприемане на конкретни действия, станали достояние на ищците, респективно на техния наследодател, и които да доказват несъмнено, че отрича техните права. Делбата е допусната между Н. В. с квота 1/12 ид. ч., М. В. с квота 1/12 ид. ч. и С. В. - 5/6 ид. ч., а предявеният от Г. В. иск е отхвърлен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: необходимо ли е в хипотезата на чл. 79 ЗС да се доказва отблъскване на владението, когато единият от сънаследниците е изплатил дела на другия от сънаследствения имот и може ли съставената за това разписка да послужи като начало на давностното владение. С ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си. При наследяването, като общо правоприемство, наследникът продължава владението на своя наследодател, но само в рамките на наследствената си част, като в този случай трябва да се докаже преобръщане на владението, а именно, че упражняващият фактическата власт сънаследник престава да държи идеалните части за другите сънаследници и започва да ги държи за себе си с намерението да ги придобие по давност. С тълкувателния акт е прието и това, че последващо манифестиране на промяна в намерението не е необходимо, когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите. Такава хипотеза е разгледана в решение № 549/30.12.2010 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., по чл. 290 ГПК. С него е прието, че когато владението на сънаследника, претендиращ придобиване на имота по давност, е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т. нар. неформална делба, това поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС, като не е необходимо този сънаследник да демонстрира несъмнено промяната на намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота. Според решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1218/2009 г. на ВКС, I-во г. о., също по чл. 290 ГПК, при доброволно предаване на владението въз основа на предварителни договори със собствениците, не е необходимо да се доказва, че владелецът е отблъсквал собствениците на имота - достатъчно е да се установи само продължителността както по отношение на обективния елемент - упражняването на фактическа власт, така и на намерението за придобиване по давност. Като се имат предвид разясненията в посочената задължителна съдебна практика, следва да се приеме, че доброволно предаване на владението има и в хипотезата, при която единият от сънаследниците, който остава в сънаследствения имот, е изплатил на другия дела от имота. Разписката, съставена, за да удостовери плащането, може да послужи като начало на давностното владение, упражнявано от този сънаследник, който става владелец на целия общ имот и не е необходимо да доказва отблъскване на владението, защото, с оглед на установените вътрешни отношения, намерението му да държи имота като свой се предполага. По касационната жалба: В случая по делото е установено, че със смъртта на Н. В. през 1966 г. съсобственици на имота, предмет на иска за делба, са станали съпругата Р. и двете му деца Б. и С.. Според свидетелката С. Й. семейството на Б. В. е живяло в делбения имот до около 1980-1985 г., след което в имота останали съпругата и синът С. В., видно от показанията на свидетеля Б. П.. Свидетелката д-р Ц. Ч., която познава ответника от 2000-та година във връзка със здравословни проблеми на майка му, е установила, че ответникът и понастоящем живее в делбения имот. Св. Й. е твърдяла, че С. В. живеел другаде, но показанията й в тази част не следва да бъдат кредитирани, тъй като за посочения факт тази свидетелка няма непосредствени впечатления, за разлика от останалите свидетели. По делото е представено писмено доказателство - разписка от 22.08.1986 г., за това, че Б. В. получил сумата 2 000 лева от брат си С. В. срещу полагащата му се идеална част от наследствения апартамент /предмет на делбата/, оставен от баща им Н. Г. В.. Заплащането е удостоверено от кмета на [населено място], К., Б. Л. Т.. Съобразно използваните изрази следва да се приеме, че волята на страните по споразумението, обективирано в посочения документ, е била да уредят отношенията си по повод собствеността на имота, а не само във връзка с неговото ползване, в какъвто смисъл е доводът на ищците, според които получената сума съставлява обезщетение за лишаването на Б. В. от ползването на неговата част от имота. Не е установено по делото след този момент Б. В. да е посещавал имота или да е предявявал претенции във връзка с него към останалите сънаследници, въпреки посоченото в разписката, че ще търси други свои права по съдебен ред, в съответствие със записаното: „Останалата ми полагаема ми се част ще получа след предявяване на иск от моя страна по съдебен ред”. Очевидно, след 1986 г. поведението на двамата сънаследници е било мотивирано от съзнанието, че с получаването от Б. В. на паричното уравнение имуществените отношения между тях по повод на дела от имота, останал от баща им, са уредени, и упражняваното от С. В. владение е в съответствие с това споразумение. Преценени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, събраните доказателства дават основание да се приеме, че след 1986 г. С. В. е установил владение върху идеалната част на Б. В., считайки се за нейн собственик, което изключва намерението му да държи чуждата идеална част, като това владение е продължило и към предявяването на исковата молба за делба от наследниците на Б. В. на 02.04.2009 г. Останалите идеални части от имота, собственост на преживялата съпруга Р. В., са били прехвърлени на С. В. с договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 114/1996 г. С оглед данните по делото и предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че в тежест на сънаследника, който твърди придобиване на имота по давност, е било да установи само факта на упражняваната от него фактическа власт след 1986 г., и нейната продължителност в рамките на законоустановения срок по чл. 79, ал. 1 ЗС - обстоятелство, което е доказано от събраните по делото доказателства. Разписката, съставена за да удостовери изплащането на дела на единия от сънаследниците, е послужила като начало на давностното владение, поради което не е било необходимо останалият в имота сънаследник да доказва отблъскване на владението на получилия уравнението. Решението на въззивния съд, с което възражението на ответника за придобиване по давност не е зачетено, е неправилно, тъй като противоречи на задължителната съдебна практика и събраните по делото доказателства, и следва да се отмени. Искът за делба, предявен от наследниците по закон на Б. В., е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и предвид направеното искане, ищците следва да заплатят на ответника сторените по делото разноски за всички инстанции в размер на 2 795 лева, а в полза на държавата - държавна такса в размер на 100 лева съгласно чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 3324 от 12.05.2014 г. по в. гр. д. № 13384/2012 г. на Софийския градски съд и потвърдените с него решение № ІІ-74-105 от 16.05.2011 г., поправено с решение от 14.10.2013 г., по гр. д. № 20114/2008 г. на Софийския районен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. В., Н. Б. В. и М. Б. В.-П. срещу С. Н. В. иск за делба апартамент в [населено място], [улица], с площ от 80 кв. м., ведно с прилежащите таванско помещение № 7 и избено помещение № 5, заедно с 30/560 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, съставляващо парцел ХІV от кв. 325, местност „Еврейски гробища”. ОСЪЖДА Г. И. В., Н. Б. В. и М. Б. В.-П. да заплатят на С. Н. В. сторените по делото разноски за всички инстанции в размер на 2 795 /две хиляди седемстотин деветдесет и пет лв./ лева, а на държавата - държавна такса в размер на 100 /сто лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: