Ключови фрази

2


Р Е Ш Е Н И Е № 102

София, 11.08.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА


При участието на секретаря Валентина Илиева като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело №4298/2021год., за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 261420 от 08.03.2021г. от „ТИМ-ЕР“ ЕООД, В. Е. Т., М. П. Т. (лично и като ЕТ „ТИМЕР – М. Т.“) и П. В. Т., чрез адв. Г. А. за всички молители, за отмяна на влязло в сила на 07.12.2020год. решение № 230 от 12.09.2018 г. по гр.д. № 48/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 324/11.07.2017 г. по гр.д. № 627/2013 г. на Окръжен съд – Русе.
В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителите се позовават на писмени доказателства, за които се сочи, че удостоверяват новонастъпили обстоятелства. Считат, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, поради което и искат отмяна на влязлото в сила решение. Посочват, че удостоверение на НАП ТД - В. с изх.№ 180202100013441/22.01.2021год./за непогасен остатък само за лихва/ и удостоверение на НАП ТД В. с изх.№180201800107976/10.04.2018год. за размера на публично задължение от 138 521,42лв./непогасен остатък към 10.04.2018год.-датата на последното публично заседание пред въззивния съд/ установяват безусловно съществуването на публичен дълг на юридическото лице, който ответникът и съдът не са отчели при провеждане на съдебното заседание, независимо и, че има позоваване на това във въззивната жалба и което смятат, че е от съществено значение за делото. Позовава се, че с изпълнение на публичното задължение по ревизионния акт по ДОПК е събрана пълната стойност на предмета на престъплението, предвид на което е недопустимо кумулиране на санкциите за конфискация на облагите от едно и също правонарушение повече от един път по три различни закона. Поддържа се, че в производството по конфискация, съдът не направил „тест за пропорционалност“, какъвто с оглед на практиката на ЕСПЧ се е дължал. В открито съдебно заседание адв. А. поддържа молбата и представя писмени бележки по делото. Развива подробни съображения за това, че в случая има установено и погасено публично задължение, което смята, че има значение за производството по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм/ по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, но не са обсъдени ревизионните актове и решението на АССГ в постановените по дело актове, още повече, че плащането на публичното задължение по ДОПК представлява повторно събиране на паричната равностойност на отнетото имущество. Претендира за разноски.
Ответникът по молбата за отмяна КПКОНПИ, чрез пълномощника си по делото, в представено писмено становище оспорва наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че не се сочат нови обстоятелства или писмени доказателства по смисъла на посочената разпоредба, а приложеното удостоверение, независимо, че е с изходящ номер от 2021год. касае задължения по изп.дело от 2011год., както и приложено решение №4185/17.06.2015год. на Административен съд София град, не касаят новонастъпили обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаване на делото или с които страната да не е могла да се снабди своевременно. В съдебно заседание не се явява представител и е приложена писмена защита, с която се поддържа писменото становище по молбата.
Представителят на Прокуратурата на РБ в съдебно заседание по делото оспорва молбата и смята, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение на съда, чиято отмяна се иска.
Върховният касационен съд, състав на III гр. отд., при данните по делото намира следното:
Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона и съдът не проверява правилността на решението, а единствено наличието на поддържания от страната конкретен фактически състав по чл. 303, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а е следствие от невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.
Към молбата за отмяна са представени като нови писмени доказателства две удостоверения от Национална агенция по приходите, съответно от 10.04.2018 г. и 22.01.2021 г., както и решение от 17.06.2015 г. по адм. д. № 583/2015 г. на АССГ, постановено по жалба на „ТИМ-ЕР“ ЕООД срещу ревизионен акт № 8/37 от 10.10.2014 г., издаден от началник отдел „Последващ контрол“ на Митница Р. и потвърден с решение на директора на Агенция „Митници“. Твърди се, че тези документи удостоверяват съществуването на публичен дълг на юридическото лице, който ищецът Комисията и съдът не са отчели при провеждане на съдебното производство по делото и постановяване на решението, чиято отмяна се иска.
Сочените от молителите писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението на АССГ е постановено през 2015 г. по жалба на „ТИМ-ЕР“ ЕООД и е потвърдено с решение на ВАС по адм.дело №10864/15г. Страната е участвала в тези производства и следователно цитираното решение й е било известно и тя е могла да ангажира това доказателство още пред първоинстанционния съд, разглеждащ иска по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Приложеното удостоверение от НАП с дата 10.04.2018 г., касаещо изпълнително производство, образувано през 2011 г., е вече представяно пред въззивния съд в последното открито съдебно заседание по делото. В самото удостоверение се посочва, че е издадено по искане от 10.04.2018 г., за да послужи пред съда и същото е прието като доказателство от въззивната инстанция. Второто удостоверение, макар и да е издадено на 22.01.2021 г., тоест след влизане в сила на решението за конфискуване частично на имущество на молителите, касае същото изпълнително производство от 2011г., което е било известно на страната и в него е посочено, че е останало задължение от 69 414,37лв. Представени са в съдебно заседание доказателства, че е заплатено изцяло публичното задължение по посочения ревизионен акт.
Отделно от изложеното, представените писмени доказателства не са относими към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. За да бъде уважен искът по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), е необходимо да се установи придобиването на имущество на значителна стойност и връзка между това придобиване и осъществена престъпна дейност, определена в чл. 3, ал. 1 от закона, за което има осъдителна присъда. Тези предпоставки са анализирани подробно от съда. Отчетено е, че престъплението, за което е постановена осъдителна присъда е извършено в периода от 25.09.2006 г. до 31.03.2008 г., като именно с този период е съпоставен моментът на придобиването на отделните активи, чиято конфискация се иска, за да бъде изследвана връзката между тях и престъпната дейност. Назначена е съдебно-икономическа експертиза, подробно са описани приходите и разходите на лицата и на дружеството за конкретен период, като предвид отрицателната им разлика се е стигнало до извода, че съществува връзка между осъщественото престъпление и придобиването на част от процесното имущество. За този извод е ирелевантна последваща извън проверявания период промяна в активите и пасивите на дружеството, включително погасяване на задължението за акциз към държавата в рамките на образувания изпълнителен процес. Наличието на публичноправно задължение за неплатен акциз от дружеството молител и неговото поетапно погасяване не прекъсва връзката между осъществената в предходен период престъпна дейност, за която има осъдителна присъда и придобитото от нея имущество, а още по-малко отрича факта на реализирана от дружеството облага, в каквато насока са доводите в молбата за отмяна. По същество се оспорва правилността на постановеното решение, чиято отмяна се иска, както и несъответствие и непровеждане на т. нар. „тест за пропорционалност„ в производството по конфискация, а това са доводи изцяло по същество на спора и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. Те не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Като поддържат, че не е взето в предвид публичното задължение, неговия размер, правното основание и връзката с престъплението по чл.255 НК, за което е признат за виновен втория молител, кумулирането на санкции, молителите релевират оплаквания, които следва да се разглеждат по реда на инстанционния контрол, че решението е неправилно поради допуснати от съда процесуални нарушения в производството по конфискация, което е предмет на производство по касационно обжалване, но не и на настоящото по отмяна на влязло в сила решение.
С оглед горното следва да се приеме, че липсва соченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 261420 от 08.03.2021г. от „ТИМ-ЕР“ ЕООД, В. Е. Т., М. П. Т. (лично и като ЕТ „ТИМЕР – М. Т.“) и П. В. Т., чрез адв. Г. А., за отмяна на влязло в сила на 07.12.2020год. решение № 230/12.09.2018г. по гр.д. № 48/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 324/11.07.2017 г. по гр.д. № 627/2013 г. на Окръжен съд – Русе.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: