4 Р Е Ш Е Н И Е № 213 гр. София, 21.06.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 772 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. а. „В. к. и в.-п. д.”, със седалище в [населено място], представлявана от изпълнителния директор П. С. М., приподписана от юрисконсулт Г. Б., против въззивното решение № 774 от 7 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 11412 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 6682391 от 17 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 21392 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за отхвърляне на исковете на Е. Д. З. против агенцията с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и вместо него е признато за незаконно уволнението на З., отменена е заповед от 22 април 2010 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 27 май 2010 г., З. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и агенцията е осъдена да заплати на З. 4998 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 27 май 2010 г. – 25 ноември 2010 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, на З. са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 259 от 20 февруари 2013 г. поради вероятността то да е недопустимо, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. С решението си въззивният съд приема, че исковете са преждевременно предявени, но в хода на процеса и на 27 май 2010 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, поради което предявените искове са допустими, а и основателни. Относимите обстоятелства са следните: В исковата молба се твърди, че връчената заповед от 22 април 2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради закриване на част от предприятието или съкращаване в щата е незаконосъобразна на няколко основания, и се иска признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповедта за него. С обжалваната заповед е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 25 май 2010 г. Поисканото обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение е за периода 25 май – 25 ноември 2010 г. Според записа в трудовата книжка на ищцата и съобразно представената по делото заповед № ЧР-09-95 на касатора от 25 май 2010 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 26 май 2010 г. на същото основание както и по предходната заповед. Във въззивното решение като процесна е посочена заповедта от 22 април 2010 г., според която трудовото правоотношение се прекратява от 25 май 2010 г., но съдът е приел, че безспорно се установява прекратяване на трудовото правоотношение между страните считано от 27 май 2010 г. отново с процесната заповед. По иска по чл. 225, ал. 1 КТ съдът приема, че ищцата е останала без работа от 27 май 2010 г., и определя обезщетение за периода 27 май – 25 ноември 2010 г. В диспозитива на съдебното решение е записано, че се отменя заповед на касатора от 22 април 2010 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 27 май 2010 г. При това положение следва да се приеме, че съдът е разгледал уволнение, което не е предмет на заповедта по исковата молба. Не може да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице противоречие между приетото от съда в мотивите и постановеното в диспозитива. Решението, като постановено по непредявен иск, подлежи на обезсилване, и делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на предявения иск. Тъй като искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от решението на съда по иска по т. 1 на същия текст, то в тази му част решението следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане съобразно решението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. На обезсилване подлежи и решението в частта му по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като съдът е обвързал срока за заплащане на обезщетение с извода си за това, че процесното уволнение е станало факт на 27 май 2010 г., което не е претендирано от ищцата. По искането за разноски, направено от касатора, ще се произнесе въззивният съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 774 от 7 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 11412 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 6682391 от 17 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 21392 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. и е признато по отношение на И. а. „В. к. и в.-п. д.” [населено място], [улица], № , представлявано от изпълнителния директор М. Д., че уволнението на Е. Д. З., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], № , е незаконно и е отменена заповед № ЧР-09-223 от 22 април 2010 г. на изпълнителния директор на И. а. „В. к. и в.-п. д.” [населено място], с която трудовото правоотношение помежду им е прекратено, считано от 27 май 2010 г. ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 774 от 7 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 11412 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 6682391 от 17 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 21392 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. и И. а. „В. к. и в.-п. д.” [населено място] е осъдена да заплати на Е. З. сумата от 4998 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 27 май 2010 г. – 25 ноември 2010 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска. ОТМЕНЯ въззивното решение № 774 от 7 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 11412 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 6682391 от 17 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 21392 по описа на районния съд в гр. софия за 2010 г. и Е. З. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” в отдел „Б. – ТД Б.” в „Т. д. – ” в Г. д. „У. на с. д.” и в частта за присъдените разноски. ВРЪЩА делото на въззивния Софийски градски съд за произнасяне по предявените искове. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: