Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * задочно производство * процедура по чл. 254, ал. 4 НПК * основание за възобновяване на наказателното дело * Касационни дела по глава тридесет и трета НПК

Р Е Ш Е Н И Е

                          

Р Е Ш Е Н И Е

 

531

 

гр.София, 04 януари  2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми декември   две хиляди и девета  година в  състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ:    БЛАГА ИВАНОВА

                                                                      ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

                                                                                                                           

                 със секретар   Аврора Караджова

при участието на прокурора    РУСКО КАРАГОГОВ

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно  дело под № 535/2009 година

 

Задочно осъденият С. В. Т. е отправил на 10 август (според регистрацията в Затвора-Плевен) искане (неточно наречено – „молба”) по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) за отмяна на постановената срещу него осъдителна присъда на Плевенския районен съд.

Присъдата е № 116 от 20 юни 2008 год. по нохд № 1622/2003 год. и с нея е наложено наказание три години лишаване от свобода при строг първоначален режим – общо наказание за двете кражби по чл.196, ал.1, т.2, във връзка със 195, ал.1, т.3, 4 и 5 и 29, ал.1, б.”а” НК, извършени в съвкупност и последователно на 2 и 3 април 2002 год., и поотделно наказани със същия размер лишаване от свобода. Съдебният акт е влязъл в сила без да е проверяван от следваща инстанция; не е проверяван и от ВКС по реда на възобновяването.

Искането, с което задочно осъденият оспорва посочената присъда, е ръкописно и съдържа известна неяснота, доколкото в него се съдържат данни и за друго дело на Плевенския районен съд - № 538/2003 год., и само позоваване на текста от закона – чл.423 НПК, който дава на задочно осъдения право да иска възобновяване на наказателно дело поради неучастие в наказателното производство. Настоящото дело е комплектовано обаче с нохд № 1622/2003 год., което ще позволи, от една страна, произнасяне само по него без да прегражда възможността за проверка на другото дело, а от друга страна, някои твърдения в искането, които могат да бъдат отнесени към общото основание за възобновяване по чл.420, ал.2 НПК (като например: „Деянията, за които съм осъден, не са извършени от мен”), биха имали значение за изхода на делото при неоснователност на искането за възобновяване по чл.423 НПК.

Искането на задочно осъдения Т. е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, включително и с уточнението, че е разбрал за присъдата, когато е бил задържан за изтърпяването й на 1 юни 2009 год.

Прокурорът пред ВКС пледира за отхвърляне на искането, като има предвид само основанията по чл.420, ал.2, във вр. с чл.422, ал.1, т.5 НПК.

Върховният касационен съд намери, че са налице изискванията за възобновяване на делото в чл.423 НПК.

Тези изисквания са значително облекчени в действащата от края на 2008 год.(ДВ, бр.109/2008 г.) редакция на съответните текстове в глава тридесет и трета от НПК; според чл.423, ал.1 „Искането се уважава, освен ако осъденият след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил”. Промяната в закона очевидно не се взема предвид от прокурора в тази инстанция, а в случая процедурата по чл.254 НПК безспорно не е приложена, тъй като към онзи момент все още не е била предвидена. Потвърди се освен това чрез извършената служебна справка датата на узнаване на задочната присъда, поради което е наложително произнасяне от ВКС и по м ярката за неотклонение докато започне новото разглеждане на делото (арг. от чл.423, ал.4 НПК). В тази насока съдът взе предвид още, че с оглед причината за задочното провеждане на съдебното производство – нарушението на мярката за неотклонение „подписка”, най-подходящо за Св. Т. сега се оказва „задържането под стража” (срв. и чл.66 НПК).

Ръководен от изложеното, съобразно с останалите приложими разпоредби от гл.тридесет и трета от НПК и специално – с чл.425, ал.2 НПК, ВКС-І наказателно отделение

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела присъда № 116 от 20 юни 2008 год. по нохд № 1622/2003 год. на Плевенския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в същия съд от стадия на подготвителните действия за разглеждането му в съдебно заседание.

Новото разглеждане на делото да започне при по-тежка мярка за неотклонение – задържане под стража.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

 

 

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: