5 Р Е Ш Е Н И Е №165 С., 31.05.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 900 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. П. Т., чрез пълномощника му адвокат И. Т., против решение № 74 от 30.06.2011 г., постановено по гр.д. № 65 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е потвърдено решение № 174 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 190/2004 г. на Районен съд-Търговище, поправено с решение № 50 от 8.04.2010 г. по гр.д. № 66/2010 г. на Окръжен съд-Търговище за извършване на съдебна делба по реда на чл.292 ГПК /отм./ чрез поставяне в дял на С. К. Т. на апартамент в [населено място] и в дял на П. П. Т. на лозе в местността „Д.”, землището на [населено място], определени са суми за уравнение на дяловете, уважен е иска на С. К. Т. против П. П. Т. по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 7960 лв., като е направено прихващане на насрещни парични задължения на основание чл.103 ЗС до размера на по-малкото от тях и С. К. Т. е осъдена да заплати на П. П. Т. сумата 6383.83 лв. В касационната жалба са наведени твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон с оглед разпределението в реални дялове на недвижими имоти с различно предназначение /жилищен и нежилищен/ и извода на съда, че касатора не е направил искане за възлагане в негов дял. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което делбените имоти да се поставят в дял на касатора срещу парично уравнение дела на другия съделител, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба С. К. Т. оспорва същата. С определение № 1056 от 21.11.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса допустимо ли е да се извършва делба по реда на чл.292 ГПК /отм./ при положение, че единият от отделните обекти, който е допуснат до делба и е поставен в дял не отговаря и не представлява самостоятелен жилищен имот, а другият е самостоятелен жилищен имот. Въпросът е относим към изхода на спора, тъй като с влязло в сила решение е допусната делба между С. К. Т. и П. П. Т. на апартамент в [населено място] при права */* ид.ч. за С. Т. и *\* ид.ч. за П. Т. и на лозе в м.”Д.” при равни права в съсобствеността. С атакуваното решение е прието, че липсват предявени претенции за възлагане, всеки от имотите е реално неподеляем, но са налице реални дялове за всеки съделител, като с оглед неравенството в квотите и в стойността на имотите, делбата следва да се извърши по реда на чл.292 ГПК /отм./, а не чрез теглене на жребий. Отчетен е значително по-големия дял на С. Т. от апартамента и е прието, че този имот следва да й се възложи в дял, а другия имот да се възложи в дял на П. П. Т.. По този въпрос е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр.д. № 144/2011 г., ІІ г.о. – според която е допустимо разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, но при наличието на спор, за да е приложим способа на чл.353 ГПК /чл.292 ГПК-отм./ е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. В случая П. Т. е оспорил образуването на самостоятелни дялове от жилищния и нежилищния имот, поради което неправилно въззивният съд е приел, че при извършване на делбата е приложим способа по чл.292 ГПК /отм./. С оглед изложеното въззивното решение в частта по извършване на делбата и по иска по чл.31, ал.2 ЗС следва да бъде отменено като неправилно и доколкото не са налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново по същество. В конкретния случай при наличие на два имота, различни по вид, всеки от които е реално неподеляем и при липса на съгласие между съделителите за обособяване на имотите в самостоятелни дялове, делбата следва да се извърши по реда на чл.288, ал.1 ГПК-отм. чрез изнасянето на делбеното имущество на публична продан. Неоснователни са доводите на касатора, че е заявил искане за възлагане. В проведеното на 23.02.2009 г. първо съдебно заседание във втората фаза на делбата, процесуалния представител на П. Т. е предложил единствено спогодба чрез поставяне на имотите в дял на доверителя му и парично уравнение дела на другия съделител. Искане за възлагане по реда на чл.288, ал.2 или ал.3 ГПК не е правено и съответно правилно съдът е отказал да разгледа такова. По правилото на чл.69, ал.2 ЗН делбата се извършва чрез разпределение на делбеното имущество между съделителите, а ако това е невъзможно – чрез публична продан. В случая реално разпределение е невъзможно с оглед противопоставянето от страна на П. Т. за обособяване в дял на имоти от различен вид, поради което единствения способ за извършване на делбата е публичната продан. Получената от публичната продан на апартамента сума следва да се разпредели между съделителите при съотношение * за С. К. Т. и */* за П. П. Т., а от публичната продан на лозето – поравно между съделителите. В касационната жалба липсват доводи против решението в частта, с която е уважен предявения от С. К. Т. по реда на чл.286 ГПК-отм. иск по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на процесните недвижими имоти и движими вещи за периода февруари 2004 г. – февруари 2009 г. Тъй като висящността на този иск е възстановена с отмяната на решението по извършване на делбата и извършената компенсация между задължението на С. Т. за уравнение на дела на П. Т. с насрещното задължение на П. Т. за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на съсобственото имущество, то следва да се постанови решение за уважаване на иска по чл.31, ал.2 ЗС до размера, възприет за основателен от въззивния съд или 1553.60 лв. за движимите вещи и 6407.01 лв. за недвижимите имоти, общо 7960.61 лв. П. решение в частта, с която искът по чл.31, ал.2 ЗС е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 11000 лв. е влязло в сила, поради необжалването му. Решението в частта по дължимата от всеки съделител държавна такса следва да бъде потвърдено. С оглед основателността на касационната жалба С. Т. следва да възстанови направените от П. Т. разноски за въззивното и касационно производство общо в размер на 1888.74 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 74 от 30.06.2011 г., постановено по гр.д. № 65 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Търговище в частта по извършване на делбата, сумите за уравнение на дяловете и по иска по чл.31, ал.2 ЗС и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до делба недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от * кв.м., при граници: от изток и запад-терен на блока, от север-апартамент на В. и М. М., от юг-стълбище и апартамент на Т. Р., ведно с избено помещение № * с полезна площ от * кв.м., при съседи: от север-коридор, от юг-тревни площи, от изток-мазе № *, от запад-мазе №*, заедно с * % ид.ч. от общите части на сградата и Л. в м.”Д.”, землището на [населено място], идентификационен № * по картата на възстановената собственост на землище Т., с площ от * кв.м., при граници: от изток-имот № * на В. Н. С., от запад-полски път, от север-имот № * на Й. Г. В. и от юг-имот № * на Б. С. Б., като получената от публичната продан на апартамента сума се разпредели при съотношение */* за С. К. Т. и */* за П. П. Т., а сумата от публичната продан на лозето – поравно между С. К. Т. и П. П. Т.. ОСЪЖДА П. П. Т., [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на С. К. Т., [населено място], [улица], на основание чл.31, ал.2 ЗС за лишаване от ползване за периода февруари 2004 г. – февруари 2009 г. в размер общо на сумата 7960.61 лв., от която 1553.60 лв. за описаните и допуснати до делба в решение № 103 от 13.03.2007 г. по гр.д. № 190/2004 г. на Районен съд-Търговище движими вещи и 6407.01 лв. за описаните апартамент и лозе. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 30.06.2011 г., постановено по гр.д. № 65 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Търговище в частта за държавната такса. ОСЪЖДА С. К. Т., [населено място], [улица] да заплати на П. П. Т., [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за въззивното и касационно производство в размер на 1888.74 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: