Ключови фрази
Защита на членството в дружеството * произнасяне по недопустим иск * нищожност на решение на съвета на директорите


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 202
гр. София, 22.12. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова

при секретаря И. В.
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 764/2009 година


Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Н.Е.И.” АД със седалище в гр. Р. срещу решение № 23 от 16.04.2009 г., постановено по гр. д. № 403/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 15 от 30.03.2007 г. по гр. д. № 393/2006 г. на Старозагорски окръжен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от „Х. К.” АД против „Нови енергийни източници” АД иск с правно основание чл.71 от ТЗ като е прогласено за нищожно решение на Съвета на директорите на „Нови енергийни източници” АД, взето на заседание от 09.04.2004 г., с което е дадено съгласие за учредяване на особен залог върху предприятието на дружеството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения в полза на „Е. Г.” АД за обезпечаване на задължение с падеж 30.05.2004 г. за изплащане на сумата 200 000 лв. - вноска за приватизацията на „Е.” АД, заедно със законната лихва, и са присъдени разноски на ответника в размер на 50 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим иск и се прави искане за неговото обезсилване. Касаторът поддържа, че решението на Съвета на директорите от 09.04.2004 г. не засяга правото на членство и отделните членствени права на ищеца като акционер в „Нови енергийни източници” АД и е недопустимо да бъде атакувано с иск по реда на чл.71 от ТЗ. Релевира довод, че доколкото особеният залог е учреден с договор между длъжника и заложния кредитор, дори решението за учредяването му да е нищожно поради противоречие с императивната норма на чл.236, ал.2, т.3 от ТЗ, акционерът следва да защити членствените си права като атакува самата сделка, а не решението на управителния орган за нейното сключване. Недопустимостта на иска е обоснована и с разпоредбата на чл.236, ал.4 от ТЗ, която според касатора предвижда специален ред за защита срещу последиците на сделката - чрез иск по чл.240, ал.2 и чл.240а от ТЗ срещу членовете на Съвета на директорите, изключващ защитата на акционерите чрез иск по чл.71 от ТЗ.
При условията на алтернативност в жалбата се развиват и съображения за неправилност на въззивното, с оглед на което се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска. Касаторът се позовава на нарушения на материалния закон - чл.236, ал.2, т.3 от ТЗ във вр. с чл.71 от ТЗ и чл.236, ал.4 от ТЗ, и на съдопроизводствените правила - необсъждане на заявени във въззивната жалба доводи за неприложимост на защитата чрез иск по чл.71 от ТЗ във вр. с чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ с оглед специалната разпоредба на чл.236, ал.4 от ТЗ.
Ответникът по касационната жалба „Х. К.” АД - гр. София оспорва жалбата в писмен отговор по чл.287 от ГПК и изразява становище, че въззивното решение е допустимо, правилно и следва да остане в сила.
Физическите лица Д. М. К., К. П. К. и М. П. М., участвали като ответници по иска в първоинстанционното производство, неправилно са вписани и призовани като ответници по т. д. № 764/2009 г. на ВКС, тъй като спрямо тях производството по делото е прекратено с постановено от първоинстанционния съд и влязло в сила определение № 144 от 30.03.2007 г.
С определение № 251 от 05.05.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : За да потвърди решението на Старозагорски окръжен съд по гр. д. № 393/2006 г., с което е уважен предявеният от „Х. К.” АД против „Нови енергийни източници” АД иск за установяване нищожност на решение на Съвета на директорите на ответното дружество от 09.04.2004 г., с което е дадено съгласие за сключване на договор за особен залог върху търговското предприятие на „Н.Е.И.” АД като обезпечение на задължение към „Е. Г.” АД за плащане на сумата 200 000 лв. със законни лихви, Пловдивски апелативен съд е приел, че решението е нищожно, тъй като е взето извън компетентността на Съвета като орган на управление. Липсата на компетентност е изведена от разпоредбата на чл.236, ал.2, т.3 от ТЗ /в приложимата редакция от ДВ бр.58/2003 г./, според която само по решение на общото събрание на акционерите могат да се сключват сделки за предоставяне на обезпечение към едно лице или към свързани лица, чийто размер през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет. С оглед на обстоятелството, че като обезпечение е предоставено цялото търговско предприятие на дружеството, въззивният съд е направил извод, че сключването на договора за залог е от изключителната компетентност на Общото събрание и е извън правомощията на Съвета на директорите. Предявеният иск е квалифициран като такъв по чл.71 от ТЗ, а възраженията на ответника за неговата недопустимост са определени като неоснователни с аргумент, че в качеството на акционер, притежаващ безналични поименни акции в размер на 36.87 % от капитала, ищецът е активно легитимиран да предяви иск по чл.71 от ТЗ за защита на членствените си права срещу дружеството, чийто орган е взел атакуваното нищожно решение.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване във връзка с приетия за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК материалноправен въпрос нищожно ли е решение на Съвета на директорите на акционерно дружество, взето в нарушение на чл.236, ал.2, т.3 от ТЗ, въпреки изричната разпоредба на чл.236, ал.4 от ТЗ, чийто отговор е от значение и за произнасянето по въведения от касатора процесуалноправен въпрос за допустимостта на предявения установителен иск по чл.71 от ТЗ във вр. с чл.97, ал.1 от ГПК /отм./.
Критериите за нищожност на решенията на органите на търговско дружество са разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълкувателно дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, съгл. указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Според разрешението в т.1 от ТР № 1/06.12.2002 г., нищожно е решение на общото събрание на търговско дружество, което е извън пределите на неговата и на другите органи на дружеството компетентност, определена от закона и учредителния акт. По аргумент от по-силното основание, като нищожни следва да се квалифицират и решенията на другите органи на търговско дружество, различни от общото събрание, които са взети в противоречие с очертаната от закона и учредителния акт тяхна компетентност и надхвърлят нейните предели.
Разпореждането с имущество на акционерно дружество по правило зависи от преценката на акционерите. Последните, в качеството на носители на правото на дивидент и правото на ликвидационен дял, съразмерно с номиналната стойност на притежаваните акции, са титуляри и на правото да вземат решения - чрез гласуване в общото събрание, за сключване на разпоредителни сделки с имуществото на дружеството, както и да определят реда и правилата за разпореждане в случаите, когато те не са уредени с императивни норми на закона. Израз на разпоредителната власт на акционерите е разпоредбата на чл.236, ал.2 от ТЗ, която предвижда изрично определени категории правни сделки, лимитивно изброени в т.1- т.3 на ал.2, да се сключват само по решение на общото събрание на акционерното дружество. Възлагането на изключителна компетентност на общото събрание произтича от характера и правните последици на сделките, които поради това, че надхвърлят пределите на обикновено управление на дружественото имущество, обременяват го значително или имат разпоредително действие, рефлектират върху признатите от закона права и интереси на акционерите и изискват сключването им да бъде съгласувано с тях. Дерогирането на законовата компетентност на общото събрание по чл.236, ал.2 от ТЗ, съгл. чл.236, ал.3 от ТЗ, е допустимо единствено и само по волята на акционерите, които могат да овластят с устава управителните органи - съвет на директорите или управителен съвет, да сключват сделки по чл.236, ал.2, т.1-т.3 от ТЗ, като в този случай за валидността на сделката се изисква единодушно решение на съвета на директорите, съответно решение на управителния съвет, взето след предварително разрешение на надзорния съвет. Решение на съвета на директорите или на управителния съвет за сключване на сделка по чл.236, ал.2, т.1-т.3 от ТЗ, взето без овластяване по реда на чл.236, ал.3 от ТЗ с устава на дружеството, е извън пределите на определената от закона компетентност на тези органи и поради това е нищожно, съгласно указанията в т.1 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС. Нищожността на решението не се санира от разпоредбата на чл.236, ал.4 от ТЗ, която обявява сключената в нарушение на чл.236, ал.1-3 от ТЗ правна сделка за действителна и урежда реда за защита срещу увреждащите дружеството нейни последици - чрез предявяване на т. нар. деривативен иск за вреди срещу лицето, което я е сключило. Признатата от закона действителност на сделката, сключена от съвета на директорите или управителния съвет без необходимата компетентност, е предназначена да охрани интересите на насрещната договаряща страна, но не рефлектира върху валидността на решението на съответния управителен орган. Действителността на решението следва да се преценява единствено от гледна точка на регламентираните в закона и в учредителния акт на дружеството условия и ред за неговото приемане и компетентност на органа, от който изхожда.
Предвид изложеното, на материалноправния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, следва да бъде отговорено така : Решение на съвета на директорите на акционерно дружество за сключване на сделка по т.1-т.3 на чл.236, ал.2 от ТЗ, взето без изрично овластяване с устава по реда на чл.236, ал.3 от ТЗ, е нищожно въпреки и независимо от разпоредбата на чл.236, ал.4 от ТЗ, предвиждаща, че сключената в нарушение на чл.236, ал.1-3 от ТЗ сделка е действителна.
Легитимирайки се като акционер, притежаващ акции в размер на 36.87 % от капитала на „Нови енергийни източници” АД, ищецът „Х. К.” АД е предявил иск по чл.71 от ТЗ за защита на членствените си права посредством установяване по съдебен ред на нищожността на решението на Съвета на директорите на „Нови енергийни източници” АД от 09.04.2004 г., с което е дадено съгласие за сключване на договор за особен залог на предприятието на дружеството с цел обезпечаване на паричен дълг към „Е. Г.” АД. Като основание за нищожността е релевирана липсата на компетентност по чл.236, ал.2 във вр. с ал.3 от ТЗ за вземане на атакуваното решение.
Основателни са доводите на касатора за процесуална недопустимост на иска и на съдебните решения, с които същият е разгледан и уважен.
В т.2 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС е прието, че нищожност на решение на общото събрание на търговско дружество може да се установи по съдебен ред чрез самостоятелен иск, предявен от член на дружеството или от трето лице, когато ищецът имат правен интерес от търсената с иска защита. Ако нищожното решение е взето от орган, различен от общото събрание, и засяга права на съдружник или акционер, последният е легитимиран да предяви иск по чл.71 от ТЗ във вр. с чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, съотв. чл.124, ал.1 от ГПК, за да се защити срещу нарушението, но в негова тежест е да обоснове правния си интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и за надлежното му упражняване.
Твърденията в исковата молба, с които ищецът е аргументирал правния си интерес от водене на иска по чл.71 от ТЗ, се свеждат до това, че нищожното решение от 09.04.2004 г. на Съвета на директорите, въз основа на което е сключен договор от 21.04.2004 г. за особен залог на предприятието на „Нови енергийни източници” АД, вписан в търговския регистър, е увредило интересите на дружеството и на отделните акционери. В отговора на касационната жалба правният интерес е обоснован с теза, че решението засяга акционерните права на ищеца, в частност правата му на дивидент и на ликвидационна квота.
Решението от 09.04.2004 г. следва да се приеме за нищожно, доколкото по делото не са ангажирани доказателства Съветът на директорите да е бил овластен с устава на дружеството - касатор да сключва договор за залог върху търговското предприятие, съставляващ сделка по чл.236, ал.2, т.3 от ТЗ. Независимо от това, нищожното решение само по себе си не засяга акционерните права на ищеца и не ги уврежда, за да съществува правен интерес за последния от съдебното установяване на нищожността чрез иска по чл.71 от ТЗ във вр. с чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Решението е послужило като основание за сключване на договора за особен залог от 21.04.2004 г., с който е обременено имуществото на акционерното дружество посредством предоставяне на търговското му предприятие като обезпечение в полза на трето лице. Заложната сделка, макар да е сключена в нарушение на разпоредбите на чл.236, ал.1-3 от ТЗ по решение на некомпетентен орган, е действителна по силата на чл.236, ал.4 от ТЗ. При тези обстоятелства, дори да се признае за нищожно взетото от Съвета на директорите решение, силата на пресъдено нещо на съдебното решение по иска с правно основание чл.71 от ТЗ няма да породи правни последици в отношенията между страните и няма да рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца акционерни права. Като източник на евентуално нарушение на членственото право на ищеца, респ. на правата му на дивидент и на ликвидационна квота, може да се разглежда самата сделка - договорът за особен залог, поради което за ищеца съществува правен интерес от защита срещу нейните неблагоприятни последици съобразно разпоредбата на чл.236, ал.4 от ТЗ, не и правен интерес от защита по реда на чл.71 от ТЗ срещу нищожното решение на органа, инициирал нейното сключване. Отсъствието на правен интерес обуславя недопустимост на предявения иск и на образуваното по повод на него производство, което подлежи на прекратяване.
Като е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен недопустим иск, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено, на основание чл.293, ал.4 от ГПК вр. с чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК.
Разноски не са претендирани от касатора и не следва да се присъждат, независимо от изхода на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 23 от 16.04.2009 г. по гр. д. № 403/2008 г. на Пловдивски апелативен съд и оставеното с него в сила решение № 15 от 30.03.2007 г. по гр. д. № 393/2006 г. на Старозагорски окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Х. К.” АД - гр. София против „Н.Е.И.” АД - гр. Р. иск с правно основание чл.71 от ТЗ във вр. с чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване нищожност на решение на Съвета на директорите на „Нови енергийни източници” АД, взето на заседание от 09.04.2004 г., с което е дадено съгласие за учредяване на особен залог върху предприятието на дружеството в полза на „Е. Г.” АД за обезпечаване на задължение с падеж 30.05.2004 г. в размер на сумата 200 000 лв., ведно със законни лихви, поради недопустимост на иска.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :