Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 06 март .2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МИХОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Мира Недева и с участието на прокурора от ВКП Атанас Гебрев като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 73/2020 г. по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. В. Д. – защитник на подс. В. Т. П. срещу решение № 488 от 5.12.2019 г. по внохд № 890/19 г. на Апелативен съд- София. В жалбата е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1,т. 3 от НПК- явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че въпреки намаляването му от въззивната инстанция с три години лишаване от свобода, то е прекомерно тежко и не съответства на личността на дееца и не е съобразено с правните последиците от проведеното съкратено следствие. В жалбата се сочи, че при индивидуализиране на наказанията съдилищата са дали превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, без да обсъдят в цялост тези, които водят до смекчаване на отговорността на подс. П.. В съдебното заседание пред ВКС, защитата поддържа жалбата. Твърди, че резултатът от деянието би бил различен, ако присъствалите на инцидента лица, са оказали необходимата помощ за спасяването на жертвата и са извикали спешна помощ. Подс. П. моли за намаляване на наказанието към минимума от 15 години лишаване от свобода, като заявява, че не е желаел и планирал смъртта на М. В.. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна, тъй като наложеното на подс. П. наказание е справедливо и съответно на извършеното престъпление. ВКС след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното : Касационната жалба на адв. Д. е неоснователна. С присъда от 16.05.2019 г. по нохд № 1412/ 19 г. СГС е признал подсъдимия В. Т. П. за виновен в това, че на 15.08.2018 г. около 00,30 ч. в София, [улица], умишлено умъртвил М. В. В., като деянието е извършено с особена жестокост и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 116,ал. 1 т. 6 и т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1 б. А и б.Б и във вр. чл. 58а, ал. 2, вр. чл. 54,ал. 1 от НК го е осъдил двадесет и осем години лишаване от свобода, като е определил първоначален строг режим на изтърпяване. Осъден е да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. П. в САС е образувано внохд № 890/19 г. С решение № 488 от 5.12.2019 г. САС е изменил присъдата като е намалил наказанието от двадесет и осем години на двадесет и пет години лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата и част. Доводите, с които касаторът е защитил оплакването за явна несправедливост на наказанието и искането си за неговото редуциране до петнадесет години лишаване от свобода, не намират опора в материалите по делото и не се споделят от касационната инстанция, поради следните съображения : Първоинстнационното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура по глава 27 от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК. Подс. П. признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът приел, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата, поради което е провел съкратено следствие и е постановил съдебен акт, с който е признал подс. П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал.1, б. А и б. Б от НК, като е приложил чл. 58а, ал. 2 от НК определил е наказание доживотен затвор, което е заменил с лишаване от свобода в размер на двадесет и осем години. Въззивната инстанция е изследвала с нужното внимание наведените срещу първоинстанционния съдебен акт доводи, като им е дала изчерпателни отговори, съобразени с практика на ВКС, като правилно е констатирала, че с оглед проведената съдебна процедура и приложението на чл. 58а от НК, първоинстанционният е следвало да вземе предвид разясненията дадени в ТР № 2/15 г. на ОСНК на ВКС. Определеното от СГС наказание „доживотен затвор“ на основание чл. 58а от НК е заменено с „лишаване от свобода“ в параметрите от 20 до 30 години. Съгласно чл. 58а, ал. 3 от НК при замяна, наказанието следва да се определи при най- ниския размер за предвиденото престъпление от особената част на НК. По чл. 116 от НК то е петнадесет години. Това води до промяна в средния размер на наказанието лишаване от свобода, който не е 25 години /при параметри от 20-30 години/, а е 22 години и шест месеца и за това въззивната съдебна инстанция е коригирала размера на наказанието, намалявайки го с три години, при споделяне съображенията на първата инстанция относно относителната тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства пред смекчаващите такива. Според касатора и този размер наказание не отчита в цялост целите на чл. 36 от НК, тъй като с оглед възрастта на подсъдимия, който е четиридесет и една годишен се приближава до замененото наказание „доживотен затвор“. Не е основателно възражението, че при постановяване на решението САС неправилно приел, че смъртта на В. е настъпила непосредствено след нанесения му побой, което не съответствало на доказателствата и заключението на СМЕ. Този факт, според касатора има значение, тъй като в причинно следствената връзка следва да вземат участие и останалите лица, които са присъствали на инцидента, тъй като те не са сигнализирали на полицията и не са извикали линейка. Внимателният прочит на обвинителния акт установява, че фактите, които подсъдимият е признал в процедурата по чл. 371,т. 2 от НПК /на л. 7/ е посочено, че „почти веднага“ след нанесения побой, около 0,30 ч. на 15.08.2018 г. В. починал. В обвинителния акт не се съдържа твърдение, че смъртта е настъпила пет- шест часа след нанасяне на ударите, както твърди защитата, поради което съдебните състави, които са обвързани от фактическите рамки на обвинението, правилно са формирали вътрешното си убеждение въз основа на описаното в обвинителния акт. Въззивната инстанция не е имала основание, респ. право да променя тези факти и да внася нови обстоятелства, извън вече признатите от подс. П.. На следващо място, поведението на присъствалите на инцидента лица /Р. Х., Н. Д. и С. А./, които след нанесените удари оставили пострадалия в стаята му, без да извикат бърза помощ, няма отношение към отговорността на подсъдимия и не следва да се обсъжда като фактор, който омаловажава приноса му за настъпване на резултата. Ирелевантни за наказателната отговорност на подсъдимия са данните за алкохолната концентрация в кръвта на жертвата, системната злоупотреба с алкохол, заядливия и агресивен характер на пострадалия. Последните биха имали значение за наказателната отговорност на подс. П., само ако са провокирали действията му. При индивидуализиране на наказанието те са намерили своето вярно разрешение в атакувания съдебен акт. На следващо място, обаждането на телефон 112 е осъществено от подсъдимия близо шест часа след деянието, когато пострадалият съгласно обвинителния акт вече е бил мъртъв, поради което то с основание не е интерпретирано като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като не сочи на предприети действия за оказване на помощ на пострадалия, поради настъпилата вече смърт, нито на оказано съдействие за разкриване на обективната истина. В СППЕ за подс. П. е констатирано „разстройство на личността / психопатия/ с комплексна характеристика“ не е заболяване в същинския смисъл, а касае характеристика на неговата личност с асоциална нагласа и трудности при спазване на обществените норми, която не оправдава проявената агресия и ожесточеност и следователно не следва да се третира като смекчаваща отговорността обстоятелство, каквото е искането на защитата. При обсъждане на наказанието на подс. П., САС не е пропуснал да констатира високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, лошите характеристични данни, обремененото съдебно минало, постановените срещу него съдебни актове за различни по вид престъпления по чл. 290 от НК , чл. 339 от НК, чл. 337 от НК , чл. 380 от НК, чл. 199 от НК, характеристиките на самото деяние, наличието на два самостоятелни квалифициращи признака- опасен рецидив и особена жестокост. Всички те, са дали основание да се приеме, че личността на подсъдимия изисква определянето на по- сурова санкция, с оглед устойчивата ескалация на престъпни проявления и тяхната упоритост. Ето защо неоснователно се твърди от защитата, че съдът е игнорирал смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което наказанието е прекомерно тежко. Напротив, отчетено е, че пострадалият с поведението си е провокирал развоя на събитията, влизайки без покана през нощта в стаята на подсъдимия и изразеното от него съжаление за случилото се. Въпреки това, те не надделяват над коментираните по- горе отегчаващи, поради което определено наказание в размер на двадесет и пет години лишаване от свобода не се явява явно несправедливо. Неоснователно се твърди също така от защитата, че въззивният съд е отказал да обсъди възраженията, че подсъдимият не е планирал извършването на престъплението, че се касае за „битов инцидент“ и че „трагедията“ в същност е резултат от „бездушието и бездействието на живущите“ в кооперацията. Въззивният съд е дал отговори на наведените доводи, като следва да се посочи, че обвинение за предумисъл не е повдигано от прокуратурата и за това и съдът не имал основания да излага съображения в тази насока. На последно място, не е останал в страни от вниманието на съда механизма на извършване на самото деяние, който разкрива подсъдимия като коравосърдечен човек, като се вземе предвид, че още с първите удари, пострадалият паднал на земята и спрял да оказва съпротива. Въпреки това подсъдимият в продължение на 15 минути му нанасял удари с ръце, ритал го, стъпвал с крака по главата му и след това като си почивал за кратко, отново продължавал да го бие, въпреки липсата на активни действия от страна на жертвата. За ожесточението, с което са нанасяни ударите и ритниците свидетелстват причинените множество увреждания по цялото тяло и главата - закрита черепно- мозъчна травма, шийна травма, гръдна травма, счупвания на 3 до 12 ребра, коремно тазово травма, травма на горните и долни крайници и др., поради което според съда обществената укоримост на извършеното деяние не може да бъде сведена до минимум с твърдението, че инцидентът има битов характер или че други лица имат принос, тъй като не са предприели нищо за изпращане на жертвата в болнично заведение. След всичко изложено до тук ВКС прие, че дейността на въззивния съд е в съответствие с материалния и процесуален закон и определеното наказание от двадесет и пет години лишаване от свобода съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и на целите на чл. 36 от НК, поради което не се налага смекчаването му. С оглед на което и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС- Първо Наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 488 от 5.12.2019 г. по внохд № 890/19 г. на Софийски Апелативен съд. Решението е окончателно. Председател : Членове 1. 2.