4 6 Р Е Ш Е Н И Е № 217 гр. София, 12.05.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №62 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1510/17.07.2013г. по в.т.д. №3812/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта му, с която е потвърдено решение от 11.07.2012г. по т. д. №5270/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която са уважени предявените от П. А. М. искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на [фирма], проведено на 18.11.2011г. за изключване на ищеца като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и необосновано. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел,че за нотариалното производство не са приложими разпоредбите на общия граждански процес и по – специално разпоредбата на чл.47 от ГПК. Твърди се, че тежестта за спазването на преклузивния срок за предявяването на иска по чл.74 от ТЗ лежи върху ищеца, който в случай,че са минали повече от 14 дни от провеждане на заседанието на ОС, трябва да ангажира доказателства за момента на узнаването за решенията. Твърди се, че в случая ищецът поддържа,че е узнал за проведеното общо събрание на съдружниците на [фирма] на 28.11.2011г., но не е ангажирал доказателства за това. Ответникът по жалбата П. А. М. поддържа, че липсват основанията по чл.280 от ГПК, а по същество оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа, че поканата за свикването на общото събрание на [фирма] и предупреждението за изключването му като съдружник, не са надлежно получени лично от него. Твърди, че нередовното връчване на поканата за проведеното общо събрание на съдружниците, води до незаконосъобразност на приетите решения. С определение №693/29.07.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос: „Приложима ли е разпоредбата на чл.47 от ГПК в нотариалните производства, при връчване на нотариални покани?” Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от П. А. М. иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на [фирма], проведено на 18.11.2011г. за изключване на ищеца като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отменени решенията на проведеното на 18.11.2011г. общо събрание на [фирма], за изключване на ищеца като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството, въззивният съд е приел, че поканата за свикването на общото събрание на [фирма] и предупреждението за изключването на ищеца П. М. като съдружник, не са надлежно получени лично от него. Посочил е, че разпоредбата на чл.47 от ГПК относно връчването чрез залепване на уведомление е неприложима при връчването на нотариални покани, за което чл.592 от ГПК предвижда специални правила. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: След депозиране на касационната жалба е постановено решение №84 от 05.06.2014г. по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., касационното обжалване по което е допуснато по въпросите, отнасящи се до начина на уведомяване на съдружник за свикване на общо събрание на дружество с ограничена отговорност с нотариална покана и длъжен ли е нотариусът да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея съгласно чл.47 от ГПК, когато не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В решението е прието, че уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на съдружниците на О. при приложение на правилото на чл. 50 от ЗННД, съгласно което при връчването на нотариални покани от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК.Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК. В мотивите на решението е посочено, че разпоредбата на чл.47 от ГПК намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител, тъй като не се касае до исково производство. Настоящият съдебен състав изцяло възприема отговора на въпроса, даден в посоченото решение по чл.290 от ГПК, както и в определение №517 от 05.07.2011г. по ч.т.д.№187/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по чл.274 ал.3 от ГПК, също формиращо задължителна съдебна практика, като споделя изложените от състава на ІІ т.о. на ВКС съображения и приема, че разпоредбата на чл.47 от ГПК е приложима в нотариалните производства, при връчване на нотариални покани. По съществото на касационната жалба. Независимо, че изразеното от настоящия състав становище по значимия за изхода на спора правен въпрос, се различава от становището на въззивния съд, касационната жалба срещу въззивното решение се явява неоснователна. В разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ТЗ са предвидени изискванията, на които следва да отговаря поканата за свикване на общото събрание на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност - да бъде писмена, в нея да е посочен дневният ред и същата да бъде получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В Търговския закон не е предвиден изрично способ за връчване на поканата за общото събрание, поради което в съдебната практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни начини - с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства, ако такъв способ не е предвиден и в дружествения договор. По делото е установено, че на 18.11.2011г. в 16.00 часа, е проведено общо събрание на съдружниците на [фирма], [населено място], на което са присъствали съдружниците К. Т. К. и Г. И. Д.. В протокола е посочено, че не присъства съдружникът П. А. М., редовно поканен с нотариална покана, връчена при условията чл.47 от ГПК на 03.11.2011г. На същото събрание е прието решение за изключване на основание чл.126 ал.3 т.3 от ТЗ, на съдружника П. А. М., а също и за поемане на дружествените дялове на изключения съдружник от другите двама съдружници по равно. В протокол от същата дата е обективирано приемането на още три решения на общото събрание на съдружниците на [фирма], [населено място], с участието само на съдружниците К. Т. К. и Г. И. Д., както следва: решение за освобождаване на П. А. М. от длъжност като управител на дружеството и за заличаване от търговския регистър, решение за приемане на нова редакция на дружествения договор и решение за оттегляне на пълномощното на адвокат Г. А. да представлява дружеството пред ТР на Агенция по вписванията. Поканата за проведеното на 18.11.2011г. общо събрание е отправена от единия от управителите на дружеството Г. Д., чрез нотариус И. Н., рег.№040 на НК, с район на действие Софийски районен съд, като в нея е инкорпорирано и предупреждение за изключване на съдружника П. А. М.. Поканата е отправена до три адреса - на адвокат А. А. и на адреса на адвокат Г. А., като и двамата са отказали да я получат поради това,че не са пълномощници на П. А. Манждуков . Нотариалната покана е отправена и лично до съдружника М. на адрес, посочен в поканата - [населено място], кв.Б., [улица]. Между страните е обявено за безспорно обстоятелството, че именно този е постоянният адрес на съдружника – ищец в настоящото производство. Връчителят е посочил в разписката за връчване с дата 19.10.2011г.,че адресатът П. А. М. не е в [населено място] и не е известно кога ще се върне, както и че е оставено уведомление. На 03.11.2011г. нотариус Н. е удостоверил, че нотариалната покана е връчена редовно на 02.11.2011г. по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. Ищецът в производството е оспорил редовността на връчването на нотариалната покана, както с оглед възможността за връчване чрез залепване на уведомление, така и редовността на самото връчване с оглед спазване на изискванията на чл.47 ал.1 от ГПК относно адреса на призоваване, мястото на залепване на уведомлението и спазването на предвидения в чл.47 ал.2 от ГПК срок. Именно във връзка с това оспорване по делото е представена разписката за връчване на нотариалната покана, въз основа на която е извършено нотариалното удостоверяване за връчването по реда на чл.47 от ГПК. Видно от същата в нея е посочен адрес [населено място], кв. Б., [улица], вх.А, ет.4, различен от постоянния адрес на адресата - [населено място], кв. Б., [улица], който е посочен и в нотариалната покана. Съответно връчването на нотариалната покана не може да се приеме за редовно, дори и да е извършено при спазване на останалите изисквания на чл.47 ал.1 от ГПК относно местата, на които следва да бъде поставено уведомлението – вратата, пощенската кутия, вратата на входа или видно място около нея, макар, че в разписката липсва отбелязване за това. С оглед извода за нередовно връчване на нотариалната покана до ищеца, следва да се приеме, че искът с правно основание чл.74 от ТЗ е предявен в срок, доколкото ищецът не е бил редовно призован за проведеното на 18.11.2011г. общо събрание на съдружниците на [фирма], [населено място], и преклузивният четиринадесетдневен срок следва да се брои от датата на узнаване на решенията. Ищецът поддържа, че е узнал за приетите на проведеното общо събрание решения на 28.11.2011г., при справка в търговския регистър. По делото не са ангажирани доказателства,че в периода от провеждането на общото събрание до 28.11.2011г. ищецът е бил уведомен за приетите решения, поради което срокът по чл.74 ал.2 от ТЗ следва да се счита за спазен с подаването на исковата молба на 09.12.2011г. Освен допустим, предявеният иск по чл.74 от ТЗ се явява и основателен, доколкото нередовното връчване на нотариалната покана за проведеното на 18.11.2011г. общо събрание на съдружниците на [фирма] води до незаконосъобразност на приетите от общото събрание решения и налага тяхната отмяна. Останалите основания за незаконосъобразност на атакуваните решения на проведеното на 18.11.2011г. общо събрание на съдружниците на [фирма], не са разглеждани от въззивния съд, съответно по тях не са направени оплаквания в касационната жалба и не следва да бъдат обсъждани с настоящото решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила обжалваната му част. На ответника не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено изрично искане в този смисъл. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №1510/17.07.2013г. по в.т.д. №3812/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта му, с която е потвърдено решение от 11.07.2012г. по т. д. №5270/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 15 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.