3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №123 гр. София, 16 октомври 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора…… Софиянски...……..………..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 953/2019 г. Производството е с правно основание чл. 73, ал. 2 във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба от В. К. Е. –подсъдим по нохд № 8057/17г. на Районен съд- Пловдив срещу определение № 945/29.08.2019г. по внчд № 1650/19 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Представителят на ВКП намира, при условията на алтернативност, че жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а по същество - е неоснователна. Повереникът на гражданския ищец В. К. моли издадената обезпечителна заповед да му бъде връчена. Сочи допуснати нарушения при връчване на определението за допускане на обезпечителните мерки, но не взема становище по частната жалба на подсъдимия. Върховният касационен съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в седмодневния срок, посочен в чл. 396, ал.1 от ГПК и е насочена срещу акт на съда, чиято обжалваемост пред ВКС е изрично регламентирана в разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК. За да се произнесе, касационният състав съобрази следното: С определение № 1220/22.07.2019г. по нохд № 8057/2017г. Пловдивски районен съд оставил без уважение искането на повереника на гражданския ищец В. К. за предприемане на мерки за обезпечаване на предявения пред първоинстанционния съд граждански иск, представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди от инкриминираните с обвинителния акт деяния. По частна жалба на гражданския ищец К. било образувановнчд № 1650/19г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, като с обжалваното понастоящем определение съдът : -отменил първоинстанционното определение №1220/22.07.2019г., постановено по нохд № 8057/2017г. по описа на РС-Пловдив; -допуснал обезпечение на предявения по нохд № 8057/2017г. по описа на РС-Пловдив граждански иск от В. В. К. срещу В. К. Е. за сумите от 16 503,38лв. и 7 996,03лв., предсдтавляващи обезщетения за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянията, чрез налагане на обезпечителни мерки: 1) запор върху сумата от 5 000 евро, приобщена като веществено доказателство по делото; 2) запор върху банковите сметки на подсъдимия Е. в търговски банки, подробно посочени в определението; -разпоредил да се издаде обезпечителна заповед, както и да се връчи препис от определението на гражданския ищец и повереника му и на подсъдимия и защитника му. В мотивите към определението, въззивният съд е приел, че молбата от повереника на гражданския ищец е допустима, защото искането по чл.73, ал.4 от НПК за обезпечаването на предявения гражданския иск е направено от името на процесуално легитимирано лице, по неприключилото съдебно производство и по същество е основателно, като е изследвал предпоставките за налагане на обезпечение – допустимост и вероятна основателност на гражданския иск. Пределите на настоящия касационен контрол се очертават от изтъкнатите в касационната частна жалба касационни основания и доводите, изтъкнати в тяхна подкрепа. В конкретния случай в жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение в частта му, с която е наложен запор върху сумата от 5000 евро, приобщена по делото като веществено доказателство, защитени с доводи, че посочената сума не е изцяло собственост на подсъдимия и че като веществено доказателство тя е изключена от граждански оборот. Доводите не могат да се споделят. Известно е, че съгласно чл. 390, ал. 1 от ГПК за допускане на обезпечение е необходимо наличието на предпоставките - предявеният иск да е допустим и да е налице обезпечителна нужда при вероятната му основателност. Не е спорно, че парите са особена категория вещи, които съставляват платежно средство. Същевременно, за да се допусне исканото обезпечение, следва да е налице привличане на обвиняемо лице за извършено престъпление, което предвижда допускане на граждански иск и достатъчно доказателствена основа за деликтна отговорност на обвиненото лице, както и данни че имуществото - предмет на обезпечение е собственост на обвиняемия, респ. подсъдимия. В настоящия случай сумата от 5000 евро е предадена от подс. Е. с протокол за претърсване и изземване от30.01.2015г.(л. 46 - 47, т.2 от ДП), като липсват данни както за нейния произход, така и тя да е в режим на семейна имуществена общност със съпругата му. Що се касае до доводите, че сумата е иззета като веществено доказателство по делото, още в т. 3 на ТР № 2/2012г. на ОСНК е приета принципната допустимост на прилагането на обезпечителни мерки по отношение на вещи, приложени като веществено доказателство по делото. С оглед изтъкнатото искането от подсъдимия Е. за отмяна на наложените обезпечителни мерки е неоснователно, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Що се касае до особеното искане на гражданския ищец К. за връчване на обезпечителната заповед, съгласно чл.395, ал.3 от ГПК такава се издава от съда, допуснал обезпечителната мярка - съответно той е компетентен да се произнесе по връчването й. Ето защо и на основание чл. 73, ал. 4 във с чл. 396, ал. 2 от ГПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 945/29.08.2019г. по внчд № 1650/19 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: