РЕШЕНИЕ № 148 София,25.07.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско, в съдебно заседание пети юни две хиляди и седемдесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №387/20017 година. Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Постъпила е молба за отмяна, вх.№1488/15.4.2016 г., и допълнителна молба, вх.№2699/18.7.2016 г., подадена от Е. С. П., А. К. П. и Р. К. А., и тримата от [населено място], по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, за отмяна на влязлото в сила на 15.01.2016 г. решение №1088/27.5.2015 г. по гр.д.№4175/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 12 състав, с което е потвърдено решение от 05.9.2014 г. по гр.д.№399/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /редакция отпреди изм. в ДВ, бр. 49 от 2014г., вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено към момента на одобряване на кадастралната карта на Б. със заповед № РД – 18 – 32 от 10. 05. 2006г. по отношение на ответниците Е. С. П., А. К. П. и Р. К. А., че ищецът [фирма] - е собственик на реална част от недвижим имот от 82. 50 кв.м., отразени в кадастралната карта на Б. от 2006г. като част от поземлен имот с идентификатор 04279.612.104, образуван от имот с пл. № 1576 от кв. 29 по действащия ПУП на ЦГЧ – Б., целият с площ от 382. 50 кв.м., при граници на реалната част от 82. 50 кв.м.: от север, изток и запад – поземлен имот с идентификатор 04279. 612. 102 и от юг – поземлен имот с идентификатор 04279. 612. 104 и че е допусната грешка в одобрената със заповед № РД – 18 – 32 от 10. 05. 2006г. кадастрална карта на Б., изразяваща се в заснемането на тази част от 82. 50 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 04279.612.104, вместо в собствения му съседен поземлен имот с идентификатор 04279.612.102, образуван от имоти с пл. №№ 5357 и 5358 от кв. 29 по действащия ПУП на ЦГЧ – Б., целият имот с площ 3 422 кв.м. с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, при граници: имоти с идентификатори 04279.612.101, 04279.612.110, 04279.612.120, 04279.612.105, 04279.612.104, 04279.612.103 и 04279.612.100; отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 53, том 2, рег. № 3755, дело № 227 от 09. 07. 2010г. на Нотариус К. М., с рег. № 415 и район на действие Благоевградски РС, в частта му досежно горепосочените 82. 50 кв.м.; оспорването на истинността на заповед № 79 от 20. 04. 1995г. на ИД Председателя на Комитета по туризъм към МС във връзка с добавката и включването в капитала на [фирма] на правото на собственост върху земята, на автентичността и истинността на удостоверение за данъчна оценка № 188/10. 02. 1999г. и на авторството и датата на писмо от 05. 03. 1993г. на Изпълнителния директор на [фирма], е признато за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 ГПК и е реализирана отговорността на ответниците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за заплащане на ищеца на сумата 5 425 лв. – съдебно – деловодни разноски. В молбата за отмяна и допълнителната така се твърди, че е налице основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и се представят писмени доказателства: разрешения за строеж №18/1971 г., строеж №119/1981 г., и Анализ на правното състояние на правното състояние на [фирма] – Б. и др. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] – Б., е депозирал отговори по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК. Претендира разноски за настоящото производство. В проведените съдебни заседания молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителите – адв. Д., който депозира и писмена защита. Процесуалният представител на ответника по молбата за отмяна– адв. К., оспорва същата. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата за отмяна и допълнителната такава, взе предвид отговорите на ответника по молбата и становищата на страните, изразени в настоящото производство и представените по делото писмени доказателства намира следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.231, ал.1, б.”а” ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. С оглед изложеното в молбата за отмяна е видно, че молителите се позовават на писмени доказателства, които не са им били известни до приключване на спора в инстанционното производство, за същите са се осведомили впоследствие и се снабдили с тях. От представените към молбата за отмяна писмени доказателства, съдът намира, че същите са относими към спора и са от значение за неговото разрешаване. При обсъждането им заедно и поотделно с другите събрани до тук такива, е възможно да се достигне до изводи различни от тези, до които е достигнал въззивния съд. Изложеното не се отнася до три писмени доказателства, които са били представени пред първата инстанция и са приети от нея, а именно: Заповед №138/25.02.1984 г., издадена от Общински народен съвет – Б., Протокол №61/03.02.1984 г.на комисията по чл.265 ППЗТСУ при ОбНС - Б. и Акт за държавна собственост от 12.9.1995 г. издаден от [община]. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г.о., намира, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Поради това атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, като се съобразят и представените в отменителното производство доказателства. Разноски за настоящото производство не се дължат, а такива следва да се присъдят за него с оглед изхода от спора при новото разглеждане на делото от въззивния съд. Водим от изложените съображения и на основание чл.234 ГПК, Върховният касационен съд, петчленен състав, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила въззивно решение №1088/27.5.2015 г. по гр.д.№4175/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 12 състав, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: