6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
София, 05.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
При участието на секретаря: А. Й.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1002/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
А. Х. И. и Ю. Р. И., чрез пълномощникът им – адв.П.К. са подали касационна жалба против решение №936 от 21.04.2017 г. по гр.д. № 5070/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №5235 от 22.06.2016г. по гр.д. 6230/15г. на СГС, с което са уважени предявените от А. Х. И. и Ю. Р. И. против ЗАД „ Армеец” АД, гр. София искове по чл.226 КЗ/отм./ за разликата над 120 000лв. до 200 000лв. за всеки едни от тях, в същата част, по същество, исковете са отхвърлени, както и в частта по присъдените разноски в полза на застрахователното дружество.
Касаторите са поддържали подробни оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложили разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като последица от ПТП, при което е загинал техния син, съдът е следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне. Страната е разгледала обстоятелствата, съобразно които съдът е намалил присъденото от първата инстанция обезщетение, като е поддържала, че решаващият състав не е мотивирал извода си с установените по спора факти, не ги е разгледал и не е изложил своите разбирания относно цитираната от него задължителна практика. Подробно е мотивирано в жалбата и становището за основателност на претенциите до претендирания в настоящето производство размер от по 200 000лв. за всеки едни от ищците
Ответникът по касация- ЗАД „Армеец” АД, гр. София, чрез пълномощника си – адв. Н. К. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С решението, в частта предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищците в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от водача на л.а. „ А. Р. 147 1.9 ЖТД”- Е. Байнуров Х., неимуществени вреди от предизвиканото от него на 02.05.2014г. ПТП, при което е причинена смъртта на техния син – М. Ю. Р.. При определяне размера на следващото се на всеки едни от ищците обезщетение за причинените неимуществени вреди, в частта предмет на настоящето обжалване, за да намали присъденото от първостепенния съд обезщетение, въззивният съд, е мотивирал постановеният резултат, като е изброил предпоставките съобразно ППВС № 4/68г. и е добавил също така общо, че съобразява и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Така са обосновани като справедливи по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетенията в намаления размер.
С определение № 496 от 09.10.2017г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД във връзка с критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя”. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от разясненията дадени по приложението на чл.52 ЗЗД с т.11 на ПП ВС №4/68г.
По същество, касационната жалба е основателна.
Налице е противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и сочената от страната т.11 на ППВС №4/68г., според която справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят съставът на САС не е съобразил с установеното по спора, релевантните съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти. Вместо това се е задоволил само да изброи дадените със обсъжданата задължителна практика указания, свързани с предпоставките по приложението на чл.52 ГПК, които сами по себе си и чрез тяхното изброяване не могат да обосноват извода му за определяне на посоченият конкретен размер на вредата, респективно за намаляване на присъдените обезщетения. Критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди са изброени с цитираната задължителна практика / ППВС 4/68г./ като допълнително следва да бъдат съобразявани както определените нормативно застрахователни лимити, така и съществуващата икономическа конюнктура. Тези критерии, обаче, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт. Т.е. да съобрази тяхното наличие, респективно неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си и ги обоснове с установените факти. Изброяването на тези критерии, представлява единствено рамката, която следва задължително да бъде приложена по отношение на определяне на обезщетенията, като по всеки от критериите следва да бъде вложено съдържание, изведено от конкретните факти, доказани от ищците. В тази връзка и с оглед прилагане на изброените от него критерии, въззивният съд е следвало да съобрази силната връзка между родители и дете, при която смъртта на детето е изключително тежко преживяване. Всичките тези установени и според състава, факти водят до извод, различен от направеният от него, тъй като липсва мотив, който би обосновал намаляване на обезщетенията, определени от първата инстанция, подробно разгледала всички изброени със задължителната практика предпоставки на чл.52 ЗЗД, в контекста на конкретния правен спор. Или за да намали така определените обезщетения, въззивният съд е следвало да разгледа всеки едни от общо изброените от него критерии и да посочи как именно ги съобразява, като основание за намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди. С оглед изложеното и пълната липсата на обоснованост на решението на САС, води до извода, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищците по спора – сега касатори – вреди.
Както бе отбелязано, в случая, съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил конкретните обективно съществуващи факти, които дори не е интерпретирал и не е разгледал в контекста на доказано преживяните от ищците страдания и последиците от тях. Този извод се налага от това, че съставът е мотивирал решението си не с установеното по спора, а с въвеждане на общи указания, без да обсъди подробно реално понесените вреди и съответно да ги съобрази, както му налагат изброените предпоставки определени от задължителната практика, обсъдена по-горе. В производството пред инстанциите са били доказани причинените страдания на ищците.Загубата на дете на 17 години, е болезнено и нежелано преживяване, което оставя траен отпечатък върху по-нататъшният живот на ищците. Връзката между родители и дете, винаги е дълбока и емоционална. Доколкото, липсват данни ищците да са били в лоши отношения с починалият си син, а тъкмо обратното – доказана е чрез гласни доказателства връзката на близост и обич между тях, то доказани са и с оглед тези данни, необсъдени от състава на САС, претърпяни неимуществени вреди – загуба на морална подкрепа и разбиране, което не може да бъде получено от друг, освен от техния син. Установено е било по спора от изслушаните гласни доказателства, че ищците след загубата на сина си са се променили, няколко месеца не са работили защото не са могли да преодолеят загубата, напуснали работа, постоянно плачели. Не е съобразена от съда още и икономическата конюнктура, която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователните лимити като същите са с достатъчно високи стойности, обосноваващи възможност за реално и пълно обезщетяване на доказаните неимуществени вреди.Тези безспорно установени по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, както вече бе обосновано водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищците по спора вреди, изразени в стойностния им адекват. Следователно, съдът не е съобразил значението им за остойностяване на вредата и така се е отклонил от даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение. С оглед изложеното и във връзка с интензитета на тежкото емоционално преживяване, както и последиците от него, променящи съществено живота на ищците, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на 200 000лв.
Или решението,обективиращо отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение в частта до тази сума - за разликата над 120 000лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл.226, ал.1 КЗ да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на по 80 000лв. за всеки едни от ищците.
С оглед този изход на спора, следва да бъде уважено направеното с изложението към касационната жалба искане за разноски за въззивното и първоинстанционно производства. Страната е поддържала искането си за разноски, с оглед разпоредбата на чл.38,ал.1, т.2 ЗА, като е посочила, че е осъществила безплатна защита по делото. Тези разноски се дължат от противната страна, с оглед изхода на спора и променения с настоящето решение резултат. Ето защо на адв. К., като пълномощник, осъществяващ представителство по отношение на двамата касатори по реда на по чл.38, ал.1, т.2 ЗА следва да се присъдят разноски за въззивното и първоинстанционно производство в размер на 4939.20лв., а за касационното производство да бъде уважено искането й като й бъдат присъдени разноски, в размер на 6400лв. или общо дължимите разноски са в размер на 11339.20лв.
С оглед направеното от ответника по касация възражение за прекомерност, съдът след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, т.е. доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, счита че е налице съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. С оглед това не следва да бъде намален адвокатският хонорар до нормативно установения минимален размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. Или не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и уговореното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА в определения размер, следва да бъде възложено в тежест, с оглед изхода на спора, на ответника по касация.
По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №936 от 21.04.2017 г. по гр.д. № 5070/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №5235 от 22.06.2016г. по гр.д. 6230/15г. на СГС, с което са уважени предявените от А. Х. И. и Ю. Р. И. против ЗАД „ Армеец” АД, гр. София искове по чл.226 КЗ за разликата над 120 000лв. до 200 000лв. за всеки едни от тях, в същата част, по същество, исковете са отхвърлени, както и в частта за присъдените в полза на ЗАД „Армеец” АД, гр. София, разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД,гр. София да заплати на А. Х. И. и Ю. Р. И. допълнително разликата от по над 120 000лв. до 200 000лв. или още по 80 000лв. за всеки едни от тях- съставляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на синът им М. Ю. Р.. при ПТП на 02.05.2014г., ведно със законната лихва върху така присъдените обезщетения от 02.05.2014г.. до окончателното изплащане както и на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 11339.20лв. за всички съдебни инстанции, и държавна такса за разликата над 9600лв. до 16000лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|