Р Е Ш Е Н И Е № 169 София, 28.02. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 25.10.2011година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 762 /2010 година Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. П. К., АК- Стара З., в качеството и на пълномощник на С. Ц. Л. и на М. О. С., последната действаща като майка и законен представител на малолетния, към датата на подаване на касационната жалба, И. И. Л. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 104 от 08.02.2010 год., по гр.д.№ 1908/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 23.04.2009 год., по гр.д.№ 1453/ 2007 год. и са отхвърлени предявените от касаторите, като ищци, срещу „Д. - О. З.”АД, със седалище [населено място] обективно и субективно активно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ, във вр. с чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени им в резултат на настъпило ПТП неимуществени вреди за разликата над сумата 56 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. за първата и за разликата над сумата 84 000 лв. до пълния размер на исковата сума от 120 000 лв. за малолетното дете, както и за разликата над присъдените 1 442 лв. до претендираните 8 400 лв. обезщетение за причинени на последното имуществени вреди, изразяващи се в неплатена, но дължима му се от наследодателя – негов баща месечна издръжка за периода 22.09.2006 год. до датата на навършване на пълнолетие. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт в посочената по- горе негова част, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.51, ал.2 ЗЗД , касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В подробните си съображения, изложени в касационната жалба, касаторите възразяват срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при процесното ПТП, като поддържат, че съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ГПК е налице не при всяко нарушение на увредения, а само, когато вредоносното събитие е в пряка причинна връзка с конкретно допуснато от него нарушение, какъвто не е разглежданият случай. С определение № 383/13.06.2011 год., постановено по горепосоченото дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Прието, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е в отклонение от трайно установената съдебна практика, израз на която са приложените с касационната жалба решения на ВС: № 2172/79 год., по гр.д. № 1278/79 год. на І-во г.о. и № 1004/71 год., по н.о.х.д. № 87/71, в частта относно предявените от пострадалите граждански искове, а релевираният от касатора, съществен за крайния правен резултат по делото, материалноправен въпрос – за базата на която следва да се изчисли размера на обезщетението за имуществените вреди на малолетно дете, при предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ, изразяващи се в неизплащане на дължимата му се до пълнолетие месечна издръжка, при установен от законодателя, след първоначалното и определяне минимален размер за същата, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността на въведените касационни основания, както в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК, така и при разглеждане на касационната жалба по същество. Основната поддържана от [фирма] теза е, че доколкото наследодателят на ищците също е нарушил ЗДвП, движейки се с неразрешена скорост, то поведението му само по себе си е достатъчно, за да обоснове съпричиняване на вредоносния резултат, а размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди до навършване на пълнолетие от малолетното дете правилно е съобразен единствено със съдебно определената в брачния процес на родителите издръжка, особено при липсата на доказателства за реалното и плащане приживе от бащата-наследодател, поради което не би могло да се счете, че е необосновано занижен. Настоящият състав на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните касационни основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение, в частта му, с която първоинстанционния съдебен на Софийски градски съд по предявените обективно и субективно активно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ, в неговата отхвърлителна част е потвърден, въззивният съд е приел 30% съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищците, поради управляван от него лек автомобил със неразрешена и несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост от 143 кв.ч.. В съответствие с така приетия % принос е редуцирал и следващото се на всеки един от правоимащите обезщетение за обезвреда на причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от датата на настъпване на процесното ПТП. Изложени са съображения, че доколкото поведението на наследодателя на ищците, като водач на л.а. съставлява несъбюдаване на разпореденото от ЗДвП, то също се явява и причина, допринесла за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, в резултат на което същият е починал и за първите са произтекли морални и материални вреди. Съобразно приетото от решаващия съд съпричиняване на вредоносния резултат от починалия И. И. Л. е намален и размера на обезщетението за имуществени вреди, причинените на малолетното му дете И. И. Л., възлизащи в общ размер на сумата 2060 лв. и представляващи дължимата му се от неговия баща, до навършване на пълнолетие, издръжка. Според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, тези вреди притежават правната характеристика на пропуснати ползи, поради което подлежат на възмездяване по общото правило на чл.51, ал.1 ЗЗД, но са изчислими на база определеното, в проведения по реда на чл.100 СК/ отм./ брачен процес между двамата родители, участие на бащата в месечната издръжка на малолетното детето със сума от 20 лв.. Решението е неправилно. Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Следователно граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД дават основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав обявява за правилна практиката, обективирана в приложените с касационната жалба решения на ВС : № 2172/79 год., по гр.д.№ 1278/ 79 год. на І-во г.о. и № 1004/71 год., по н.о.х.д.№ 87/71 год. на ІІІ г.о., последното, в частта му, касаеща предявените от пострадалите граждански искове. Същото разбиране, свързано с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, макар и в хипотези, различни от разглежданата, е застъпено и в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 45/2009 год., по т.д.№ 525 / 2008 год. на І-ро т.о.; № 39 от 16. 07. 2010 год., по т.д.№ 551/2009 год. на ІІ-ро т.о. ; № 25/2010 год., по т.д.№211/2009 год.; № 97/2009 год., по т.д.№ 745/2008 год. на ІІ-ро т.о. и № 59/2011 год., по т.д.№ 286/2010 год. на І-во т.о., което означава, че в посочения по –горе смисъл е като последователната съдебна практика, така и задължителната, според т.2 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, практика на ВКС. Предвид отговора на първия от поставените материалноправни въпроси, произнасянето по който е обусловило достъпа до касационен контрол, даденото от въззивния съд тълкуване на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД се явява неправилно, поради което изграденият правен извод за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищците е незаконосъобразен. Същият е лишен и от основание в доказателствения материал, събран по делото и относим към спора. Видно от заключението на изслушаната в хода на първоинстанционното производство пред СГС авто-техническа експертиза, което повърхностно е обсъдено от въззивния съд, мястото на удара на двете м.п.с. е изцяло в лентата за движение на л.а. „СИТРОЕН –ZX” с ДК № 74-32 РС, управляван от И. Л. и по широчината на пътя върху бялата разделителна линия, поради което за последния ударът е бил непредотвратим от техническа гледна точка. Изрично в проведеното по делото съдебно заседание от 01.04.2009 год. в.л. К.К., обяснявайки механизма на настъпилото ПТП на главен път І-5 в отсечката между градовете Р. и Бяла, е заявил, че дори ако водачът на л.а. „СИТРОЕН –ZX” с ДК № 74-32 РС се е движил с разрешената скорост от 90 км.ч., то при скоростта, с която се е движил виновният за ПТП водач на л.а. „АУДИ 80” с ДК № 62 29МХ, предприетата от същия маневра- изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил-Т. и намалена, поради обилен дъжд видимост, челният удар между двата автомобила отново би бил неизбежен. Следователно независимо от безспорно установения факт, че наследодателят на ищците се е движил със скорост, надвишаваща максимално разрешената за управление в този участък на пътя, с което е нарушил задълженията си по ЗДвП, като водач на м.п.с, вкл. общото изискване на чл. 20 ЗДвП, то обстоятелството, че не същата тази скорост е спомогнала за настъпване на процесното тежко ПТП, довело до смъртта на повече от 2 лица, вкл. и на последния, а решаващият фактор е неправилно предприетото изпреварване от страна на виновния водач на л.а. „АУДИ 80” с ДК № 62 29МХ, обосновава правен извод за отсъствие на съпричиняване във вредоносния резултат, което да обуслови намаляване на дължимото на правоимащите обезщетение за причинените им вреди. При липсата на принос от страна на наследодателя на ищците по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД претендираното от всеки един от тях обезщетение за обезвреда на неимуществените им вреди следва да бъде присъдено в пълния заявен размер, който въззивният съд обосновано и в съгласие със закона е счел, че съответства на въведения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. С оглед изложеното, на осн. чл.293, ал.2 ГПК постановеното въззивно решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба следва да бъде отменено, като исковите претенции, основани на чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъдат изцяло уважени. По отношение на втория, значим за крайния изход на делото правен въпрос, произнасянето по който е обусловило допускане на касационно обжалване на осн. т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че отговорът на същия следва да бъде изведен от принципните указания в т.11 на ППВС № 4/68 год. и тези в ППВС № 5/70 год., както и от законодателната уредба на определяне издръжката, дължима от родителите на непълнолетни деца, приемаща правото на издръжка на последните като безусловно. Следователно, щом правото да получи издръжка от родител е безусловно право на непълнолетното дете, то същото има право всякога да търси обезщетение за понесените от него имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде издържано от своя баща до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило ПТП смърт на последния, като за успешното провеждане на иска по чл.226, ал.1 КЗ в разглежданата хипотеза е достатъчно да установи качеството си на непълнолетно дете и отсъствие на покритие на щетите с получаваната наследствена пенсия. Що се касае до базата за изчисление на тези имуществени вреди, то тя не може да бъде по- ниска от нормативно установения от законодателя, след първоначалното и определяне, минимален размер за същата, респ. размер несъобразен с нуждите на детето и възможностите на родителя, който я е дължал и в този смисъл следва да се отговори и на поставения материалноправен въпрос, като този отговор е съобразен и с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 748/2010 год., по гр.д.№ 525/2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че след отмяна на обжалваното въззивно решение в тази му част, на осн. чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за изчисляване размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди, съобразно посочената по- горе основа и след изслушване на специализирана съдебно-икономическа експертиза за размера на евентуално получената от непълнолетния И. И. Л. наследствена пенсия. На касаторите, на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени направените за касационното производство по предявените в обективно и субективно активно съединени искове за неимуществени вреди, деловодни разноски, които са поискани своевременно и доказани само до размера на сумата 30.00 лв.- д.т.. Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1 и ал.3 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 104 от 08.02.2010 год., по гр.д.№ 1908/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 23.04.2009 год., по гр.д.№ 1453/2007 год. и са отхвърлени предявените от С. Ц. Л. и М. О. С., последната действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетния И. И. Л. срещу „Д. - О. З.”АД, със седалище [населено място] обективно и субективно активно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени им в резултат на настъпило на 22.09.2006 год. ПТП неимуществени вреди за разликите: над сумата 56 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. за първата и над сумата 84 000 лв. до пълния размер на исковата сума от 120 000 лв. за И. И. Л., както и за разликата над присъдените 1 442 лв. до претендираните 8 400 лв., обезщетение за причинени на същия имуществени вреди, произтичащи от лишаването му от плащане на издръжка от починалия му баща И. И. Л. за времето от 22. 09.2006 год. до 24.04.2015 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Д. - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, със седалище [населено място] да заплати на С. Ц. Л. с ЕГН: [ЕГН] допълнително сумата 24 000 лева /двадесет и четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинена на 22.09.2006 год. от ПТП смърт на б.ж. на [населено място] И. Л., дължимо по покрит застрахователен риск по застраховка „гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 22.09.2006 год. до окончателното и изплащане. ОСЪЖДА „Д. - О. З.”АД, със седалище [населено място] да заплати на И. И. Л. с ЕГН: [ЕГН], действащ със съгласието на майка си М. О. С. допълнително сумата 36 000 лв./ тридесет и шест хиляди лева/, обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинена на 22.09.2006 год. от ПТП смърт на баща му - И. И. Л., б.ж. на [населено място], дължимо по покрит застрахователен риск по застраховка „гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 22.09.2006 год. до окончателното и изплащане. ОСЪЖДА „Д. - О. З.”АД, със седалище [населено място] да заплати на С. Ц. Л. и И. И. Л., действащ със съгласието на майка си М. О. С. общо сумата 30.00 лева/ тридесет лева/ деловодни разноски за касационното производство. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд в частта, по предявения от И. И. Л. с ЕГН: [ЕГН], действащ със съгласието на майка си М. О. С., срещу „Д. - О. З.”АД, със седалище [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, за разликата над присъдените 1 442 лв. до пълния претендиран размер от 8 400 лв.. В останалата част решението на Софийски апелативен съд е влязло в сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: