Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2403/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр.София, 01 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2403/2013 година Производството е образувано по искане на П. А. Т.-подсъдим по нохд № 104/2012 год. на Казанлъшкия районен съд и внохд № 1241/2013 год. на Старозагорския окръжен съд-за възобновяване на наказателното производство,предмет на посочените дела,отмяна на постановените по тях съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от досъдебното разследване. В искането,основано на чл. 422,ал.1,т.5 НПК,се твърди наличието и се сочат доводи за допуснати съществени процесуални нарашуния и за явна несправедливост на наложеното на Т. наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат искането. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на двата съдебни акта и заключението му е за оставяне на искането без уважение. ВКС установи: Искането за възобновяване е допустимо:направено е от осъдения;заведено е в изпращащия съд на 29.ХІ.2013 год.,18 дни след влизането в сила на необжалваемото въззивно решение;актовете,чиято отмяна се иска,са сред изроените в чл. 419 НПК;тези актове не са проверявани по касационен ред. Искането е неоснователно. С първоинстанционната присъда-№ 90 от 17.V.2013 год.-Т. е признат за виновен в това,че на 13.ІХ.2011 год. в [населено място] е причинил на М. Ю. И. средна телесна повреда,представляваща проникване в гръдната кухина прободно-порезно нараняване,за което деяние,извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”а” и „б” НК и на основание чл. 131а НК е осъден на 5 години лишаване от свобода.Т. е признат за виновен и в това,че по същото време и на същото място е причинил на повече от едно лице-на М. Р. М. и на А. П. С.-леки телесни повреди по чл. 130,ал.1 НК,за което и на основание чл. 131,ал.1,т.4 НК е осъден на 1 година лишаване от свобода. На основание чл. 23,ал.1 НК на Т. е определено общо наказание от 5 години лишаване от свобода,което да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. С въззивното решение-№ 208 от 11.ХІ.2013 год.-Т. е признат за невиновен в причиняването средната телесна повреда на М.Ю.И. при условията на опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”б” НК и е оправдан по това обвинение,а в останалата част присъдата е потвърдена. Заявеното в искането за възобновяване касационно основание по чл. 348,ал.1,т.2 НПК е подкрепено с два довода:първо,неустановяването на факта,че пострадалият И. е биологичен баща на осъдения,което,наред с оправдаването на Т. по обвинението да е извършил престъплението по чл. 129 НК при опасен рецидив,би довело „до промяна в правната квалификация” и,второ,неустановяването на причината за промяната в показанията на разпитаните свидетели,на повода,породил конфликта между тези свидетели и Т.,както и неустановяването,”кому принадлежат веществените доказателства и каква е тяхната доказателствена стойност”. Установяването на факта,че М.И. е биологичен баща на Т., не би могло да се отрази върху правното квалифициране на деянието,тъй като средната телесна повреда е причинена при условията на опасен рецидив, а наказателното преследване за такова престъпление не се възбужда по тъжба на пострадалия и това изрично следва от чл. 160 НК.Въззивният съд не е оправдал Т. по обвинението по чл. 131а-както,очевидно погрешно,е счетено-а само по обвинението,опасният рецидив освен по б.”а”,да е квалифициран и по б.”б” на чл. 29,ал.1 НК. Неоснователно се възразява срещу пълнотата на доказателствения анализ,направен от двете съдебни инстанции.Подробно са обсъдени показанията на всички разпитани свидетели,аргументирано са кредитирани дадените при досъдебното разследване показания на Х.М.,А.И. и А..С.,които показания,след прочитането им,и тримата са потвърдили,а причината да заявят пред съда неистинни факти откровено е заявена от А..С.:”Сега казах различно,защото не искам...да отиде в затвора. Приятели сме с П..” Неясен е доводът,относим към веществените доказателства-без да е конкретизирано, кои-и тяхната „доказателствена стойност”.Като веществени доказателства от досъдебното разследване са приложени панталоните,с които подсъдимият е бил при извършването на инкриминираните деяния,доброволно предадени от него /л.8/, ножът,който Т. е държал и който е бил взет от свидетеля З.З. /л.9/,собствената на пострадалия М.М. блуза/тениска/,с която е бил облечен при нападението от Т.,предадена от сина на М.М.,И.М. /л.10/ и намерения при огледа на местопроизшествието калъф/кания/ за нож /л.12/. С изброените веществени доказателства съдът се е разпоредил като е постановил връщането на дрехите на техните собственици и унищожаването на ножа като оръжие на престъплението. Нито собствеността на дрехите е била спорна-от нея не следват и никакви изводи-нито пък факта,че З. е предал ножа,който е взел от ръката на подсъдимия.И след като е безспорно установено от свидетелите,че пострадалите са били наранени от Т.,и са били наранени от него с нож-последното е и експертно потвърдено-доказателствената обезпеченост на обвинението не би се накърнила не само ако предадените веществени доказателства не са изследвани-а те не са и в прилагането им като такива не се съзира особен смисъл-за наличието по тях на биологичен материал,който да ги свърже с престъплението,или ако предаденият от З. нож вдействителност не е оръжието на престъплението,но дори и последното изобщо да не е открито. Възобновяване на наказателното производство не са налага и с оглед наложеното на Т. общо наказание лишаване от свобода.Определящото размера му е наказанието от 5 години,наложено за престъплението по чл. 131а НК. И тъй като този срок е минималният при законов толеранс от 5 до 12 години,намаляване е възможно единствено с определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК,нито едно от които,обаче, не е налице:нито са многобройни /по-скоро отсъстват/смекчаващите отговорността на Т. обстоятелства,нито сред тях има поне едно с изключителен характер,нито обществената опасност на деянието и дееца позволяват извод за несъразмерността им с най-ниското наказание,предвидено в специалната материалноправна норма. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с 426 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на П. А. Т. за възобновяване на нохд № 104/2012 год. на Казанлъшкия районен съд и внохд № 1241/2013 год. на Старозагорския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: