4 РЕШЕНИЕ № 783 София, 08.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря СТЕФКА ТОДОРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1286/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №1520/06.11.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение №58/06.4.2009 г. по гр.д.№28/2009 г. по описа на В. апелативен съд, г.к., по подадена касационна жалба, вх.№1524/07.5.2009 г., от адвокати Б. П. и Г. П. – процесуални представители на ищците С. Н. Б., И. Х. И. и Р./Р./ А.. С решението на В. апелативен съд са отхвърлени обективно и субективно съединените искове, предявени от С. Н. Б., И. Х. И. и Р./Р./ А. против [фирма] –[населено място], субективно активно съединени искове за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС на терен от 54490 кв.м и построените в него сгради под №№5, 8, 11, 17, 18, 20, 21, 29 и 30 по Акт за държавна собственост , находящи се в землището на Н., област Русе, за периода от 01.4.2003 г. до 31.10.2006 г. в размери, както следва: за С. Н. Б. – 21449 лева, за И. Х. И. – 7149,81 лева и за Р./Р./ А. – 7149,81 лева, заедно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 08.12.2000 г. до окончателното й изплащане. Въззивното решение е допуснато по поставения от ищците въпрос за приложението на чл.31, ал.2 ЗС, а именно “Необходимо ли е при съсобственост на имот преди всяка завеждане на съдебно дело да се изпраща писмено поискване или е достатъчно да има едно такова?” и “Има ли исковата молба характер на такова писмено поискване?”. Въззивното решение в обжалваната част е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК с оглед представените с касационната жалба решения. По точното приложение на закона по поставените в изложението въпроси. По посочения въпрос са налице редица решения по чл.290 ГПК, а именно: №466/21.5.2010 г. по гр.д.№4249/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о./бивше І г.о./; №491/28.6.2010 г. по гр.д.№363/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; №351/13.7.2010 г. по гр.д.№573/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.; №544/23.7.2010 г. по гр.д.№736/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и други. Всичките тези решения по категоричен начин сочат, че след като веднъж е отправена писмена покана за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за определен период, за всеки следващ период такава покана не е необходимо да бъде отправяна. Освен това е прието, че и исковата молба може да се приеме за покана. По изложените в касационната жалба оплаквания. Във въззивното решение е прието, че исковете са неоснователни. Прието е, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно наличието на съсобственост върху имотите и ползването им само от един от съсобствениците. Апелативният съд е приел обаче, че не е налице втората предпоставка – отправянето на покана, за което не са налице писмени доказателства. В касационната жалба против въззивното решение на В. апелативен съд се твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като неправилен се сочи решаващия извод, че не е налице отправяне на писмено поискване/покана/ по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете, ведно със законните последици. Ответникът по касация – [фирма] – Русе, посредством процесуалния си представител – адв. С., оспорва касационната жалба и депозира допълнително писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представителна ответника по касация, изразено в съдебно заседание, писмените му бележки и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на В. апелативен съд е неправилно. С оглед отговора на въпроса, даден по-горе в решението, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че е неправилен решаващият извод на въззивната инстанция относно липсата на покана в процесния случай по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Наличието на исковата молба е достатъчно основание, за да се приеме, че е налице изискуемото се от разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС писмено поискване. Като е стигнал до обратния извод, В. апелативен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и постановено друго, с което претенциите да бъдат уважени, съобразно данните от експертизата. На касационните жалбоподатели следва да се присъдят и разноски за всички производства по настоящото дело в общ размер от 4771,94 лева. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза втора, във връзка с ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №58/06.4.2009 г. по гр.д.№28/2009 г. по описа на В. апелативен съд, г.к., с което са отхвърлени предявените от С. Н. Б., И. Х. И. и Р./Р./ А. против [фирма] –[населено място], субективно активно съединени искове за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС на терен от 54490 кв.м и построените в него сгради под №№5, 8, 11, 17, 18, 20, 21, 29 и 30 по Акт за държавна собственост, находящи се в землището на Н., област Русе, за периода от 01.4.2003 г. до 31.10.2006 г. в размери, както следва: за С. Н. Б. – 21449 лева, за И. Х. И. – 7149,81 лева и за Р./Р./ А. – 7149,81 лева, заедно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 08.12.2006 г. до окончателното й изплащане, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] –[населено място], да заплати на С. Н. Б. от Държавата И.,[населено място], [улица], сумата 21449/двадесет и една хиляди четиристотин четиридесет и девет/ лева, на И. Х. И. от Държавата И.,[населено място], [улица], сумата 7149,81 лева/седем хиляди сто четиридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/, и на Р./Р./ А. от Държавата И.,[населено място], [улица] А, сумата 7149,81 лева/седем хиляди сто четиридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки, представляващи за всички обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС на терен от 54490 кв.м и построените в него сгради под №№5, 8, 11, 17, 18, 20, 21, 29 и 30 по Акт за държавна собственост, находящи се в землището на Н., област Русе, за периода от 01.4.2003 г. до 31.10.2006 г., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 08.12.2006 г. до окончателното изплащане на всяка една от тях. ОСЪЖДА [фирма] –[населено място], да заплати на С. Н. Б. от Държавата И.,[населено място], [улица], на И. Х. И. от Държавата И.,[населено място], [улица] и на Р./Р./ А. от Държавата И.,[населено място], [улица] А, общо деловодни разноски в размер на 4771,94 лева/четири хиляди седемстотин седемдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: