Р Е Ш Е Н И Е № 128 София, 19.10.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 2493/2017 година по описа на ВКС, първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 303 т.1 ГПК. К. М. К. е подал молба вх. № 5983 от 01.02.2017г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 111 от 01.11.2016 г. на Върховният касационен съд, II г.о., постановено по гр.д.№ 1442/2016 г. в отменителната му част. С това решение е отменено решението на Варненския окръжен съд № 2126 от 18.12.2015 г. по гр.д.№ 2179/2015 г. в частта по иска за собственост върху 1/2 ид. ч. от УПИ, предявен от М. Д. А. и С. И. А. срещу К. М. К. и същият е уважен, като е признато за установено между страните, че М. Д. А. и С. И. А. са собственици на 1/2 ид. ч. от дворното място на основание изтекла придобивна давност. Молителят твърди, че се е снабдил с нови доказателства, които имат значение за разрешаване на спора за собственост върху Ѕ ид.ч. от УПИ № 1034 по регулационния план на [населено място], с.о. „П. - 1“, защото установяват , че постоянният адрес и настоящ адрес на ищците по делото не съвпадат с местонахождението на процесния имот. С уточняваща молба от 09.02.2017 г. молителят е представил нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 8, том I, рег. № 232, нот. дело № 5 от 2006 г. на нотариус П. С., експертно решение № 3340/14.11.2006 г. от МБАЛ „Св. А.“ – Варна, нотариална покана с рег. № 1513 от 02.07.2012 г. на нотариус Р. Т. и нотариална покана с рег. № 1534 от 26.05.2016 г. на нотариус Ж. К.. Ответниците С. И. А. и М. Д. А. не са изразили становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 141 от 03.07.2017 г. По основателността на молбата за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С влязлото в сила решение 111 от 01.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 1442/2016 г. Върховният касационен съд, II г.о., е отменил въззивното решение № 2126 от 18.12.2015 год. по гр. д. № 2179/2015 год. на Варненския окръжен съд в потвърдителната му част по иска за собственост на Ѕ ид. ч. от УПИ № 1034 и е решил делото по същество в тази част като е приел за установено по отношение на К. М. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], че М. Д. А., ЕГН [ЕГН] и С. И. А., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], с.о. „П.-1” № 34, са собственици на 1/2 ид. ч. от УПИ № 1034 по регулационния план на [населено място], с. о. „П.”, на основание давностно владение от 20.08.2003 год., на основание чл. 79, ал. 1 ГПК.В останалата част въззивното решение е потвърдено. За да признае правото на собственост на ищците С. И. А. и М. Д. А. върху 1/2 ид.ч. от дворното място, Върховният касационен съд е приел за доказано от гласните доказателства , че ищците са в имота от 2003 год., живеят в сградата, ремонтират я и обработват земята. Съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и е счел, че те не са опровергани от писмените доказателства, представени от ответника К. К.. Съдът е посочил, че данните за настоящия и постоянен адрес на ищците в спорния имот, датиращи от по-късен момент, са неотносими към факта на упражняваната фактическа власт, каквито са и данните по представените удостоверения за партидата на К. К. за ползвана ел. енергия и вода, плащане на данъците. Поради упражняваното владение от 2003 год. до предявяването на иска, а и към момента на постановяване на решението, касационният съд е приел, че е налице необходимия по чл. 79, ал. 1 ЗС срок, поради което ищците се легитимират като собственици на спорната 1/2 ид. ч. от имот с пл. № 1034. По силата на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне по искане на заинтересованата страна, когато се открият нови доказателства, които са от значение за делото т.е. биха променили изводите на съда. Тези доказателства трябва да са съществували при разглеждането на делото , но страната да не е могла да се снабди с тях по обективни за нея причини. В молбата за отмяна се твърди, че новите доказателства установяват постоянния и настоящ адрес на ответниците, но такива данни се съдържат единствено в представеното решение на ТЕЛК , в което е посочено, че постоянният адрес на М. Д. А. е в [населено място]. Този документ не удостоверява факт, който би променил решаващите изводи на касационния съд, по отношение владението на 1/2 ид.ч. от дворното място – имот 1034 по плана на [населено място], с.о.“П.“ , за което по делото са събрани гласни доказателства. Съгласно чл. 93 ал.1 и 5 от Закона за гражданската регистрация, постоянният адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Той служи за кореспонденция с органите на държавната власт и на местното самоуправление и има значение за упражняване или ползване на определени в нормативен акт права и услуги. Регистрирането на постоянен адрес не означава, че лицето живее на този адрес респективно че не упражнява фактическа власт върху друг имот, затова чрез данните за адресната регистрация не може да се опровергава по спор за собственост обективния признак на владението като елемент от придобивната давност. Следователно представеното решение на ТЕЛК не е от значение на делото. То не е и новооткрит документ, защото молителят е могъл да се снабди с доказателства за регистрираните адреси на ищците като поиска от съда издаване на съответно удостоверение. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Представените допълнителни доказателства от молителя след допускане за разглеждане по същество на молбата за отмяна не следва да се обсъждат, защото нямат връзка с поддържаното основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. М. К. с вх.№ 5983 от 01.02.2017 г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 111 от 01.11.2016 г. по гр.д.№ 1442/2016 г. в частта , с която е уважен иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: