Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр. София 21 април 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми април през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 1283 по описа за 2011 г Производството е образувано по искане, депозирано на 8.03.11, от осъдения Х. М. Х., за възобновяване на ВНЧД № 212/10 по описа на Окръжен съд, Търговище, по което е постановено решение № 131 от 13.10.10, с което е потвърдено определение № 301 от 14.07.2010 г, постановено от Районен съд, Търговище, по НЧД № 400/10. С определението е извършено групиране на множество присъди, спрямо осъдения, както следва: - определено е едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 54/00 по описа на Т. и НОХД № 2272/00 по описа на ТРС, а именно: глоба от 250 лв, - постановено е отделно изтърпяване на наказанието глоба, наложено по НОХД № 48/01 по описа на Т., - определено е едно най-тежко общо наказание измежду наложните по НОХД № 526/04 по описа на ТРС и НОХД № 1001/05 по описа на ТРС, а именно: една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че изпитателният срок на групираното наказание „лишаване от свобода” следва да тече от момента на влизане в сила на втората условна присъда / тази по НОХД № 1001/05 на ТРС, влязла в сила на 17.02.2006 г /, тъй като в противен случай / ако изпитателният срок тече от влизане на определението в сила /, би се получил изпитателен срок от седем години / четири години по условната присъда и три години от влизане на определението в сила /. Иска се да бъде допуснато възобновяване с оглед отстраняване на допуснатото съществено нарушение на материалния закон. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият или негов представител не се явяват и не изразяват становище по искането. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Молителят Х. М. Х. е осъждан, както следва: 1/ с присъда, по НОХД № 526/04 по описа на ТРС, влязла в сила на 28.05.2005 г, за престъпление по чл. 195 НК, извършено в периода от лятото на 2003 г до 14.02.2004 г, с наложено наказание една година „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за срок от три години, 2/ с присъда, по НОХД № 1001/05 по описа на ТРС, влязла в сила на 17.02.2006 г, за престъпление по чл. 129 НК, извършено на 28.07.2004 г, с наложено наказание една година „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за срок от четири годни, 3/ с присъда, по НОХД № 2272/00 по описа на ТРС, влязла в сила на 3.01.2002 г, за престъпление по чл. 279 НК, извършено на 18.11.00, с наложено наказание глоба от 250 лв, 4/ с присъда, по НОХД № 48/01 по описа на ТРС., влязла в сила на 9.04.01, за престъпление по чл. 215 НК, извършено през месец януари 2001 г, с наложено наказание глоба от 50 лв, 5/ с присъда, по НОХД № 54/00 по описа на ТРС, влязла в сила на 26.06.2000 г, за престъпление по чл. 197 НК, извършено в периода 29.01.2000 г - 30.01.2000 г, с наложено наказание глоба от 60 лв. Съдилищата правилно са посочили, че изпитателният срок на условно наказание губи самостоятелното си правно значение, когато бъде погълнато от определено по съвкупност общо наказание, чието изпълнение също се отлага по чл. 66 НК. В такъв смисъл е и съдебната практика. Изяснено е, че в тези случаи не се нарушава забраната на „non bis in idem”, тъй като възможността за отлагане изпълнението на определеното по съвкупност най-тежко общо наказание „лишаване от свобода”, по реда на чл. 66 НК, е изрично предвидена в закона / чл. 25, ал. 4 НК /. Инстанциите по същество законосъобразно са определили началния момент на изпитателния срок на групираното наказание „лишаване от свобода”, който може да тече само за в бъдеще, тоест, от влизане на определението в сила. Осъденият прави искане да му бъде зачетен вече изтекъл изпитателен срок, което е недопустимо, тъй като такава възможност не е предвидена в закона. Друго би било положението, ако се касае за осъждане, за което е настъпила реабилитация. Известно е, че реабилитация по право за лице, осъдено като пълнолетно, може да настъпи само веднъж / чл. 86, ал. 2 НК /. Друга възможност за реабилитация е тази по чл. 88 а НК, т. нар. „абсолютна реабилитация”. Принципно е положението, че осъждане, за което е настъпила реабилитация, не може да бъде предмет на групиране. Това е така, защото реабилитацията заличава осъждането и всички негови последици за в бъдеще / чл. 85, ал. 1 НК /. Молителят е осъждан общо пет пъти, от които три пъти на глоба и два пъти на „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК. При групирането са формирани две съвкупности и е постановено отделно изтърпяване на една от присъдите. Първите по време осъждания са на наказание глоба, като те формират една съвкупност, а една присъда, с наложено наказание глоба, остава да се търпи отделно. Независимо от обстоятелството, че по делото липсват данни дали глобите са платени и кога, което има значение за сроковете по чл. 86 НК, ако хипотетично приемем, че за групираното наказание глоба е настъпила реабилитация по право, остава другото осъждане на глоба. Ако също хипотетично приемем, че за това наказание е приложима хипотезата на чл. 88 а НК, тогава бихме приели, че осъденият е реабилитиран и за това осъждане. Следователно, за групираното наказание „лишаване от свобода” осъденият не може да се счита реабилитиран по право, независимо от успешно изтеклите изпитателни срокове, поради забраната на чл. 86, ал. 2 НК. Д. основание за реабилитация по чл. 88 а НК, в случая, не е налице. При това положение, двете условни присъди подлежат на групиране и законосъобразно са групирани, респективно, правилно са решени въпросите по чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66 НК. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и затова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. М. Х., за възобновяване на ВНЧД № 212/10 по описа на Окръжен съд, Търговище, приключило с решение № 131 от 13.10.10, с което е потвърдено определение № 301 от 14.07.2010 г, постановено от Районен съд, Търговище, по НЧД № 400/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: