РЕШЕНИЕ № 53 София, 19. март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2907 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 55/07.02.2013 на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 1077/2012, с което е отменено решение № 805/17.10.2012 на Пазарджишкия районен съд по гр.д. № 2475/2012, като са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за необходимостта от предварително изрично писмено изявление на работника за превръщането на трудовия договор от безсрочен в срочен и за наличието на съществено изменение на трудовата функция при отпадане на едни функции и запазването на останалите. По първия поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 67, ал. 3 КТ (ДВ, бр. 25 от 2001 г.) трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен по изричното желание на работника или служителя, изразено писмено, което означава, че освен документираното съгласно изискванията на чл. 119 КТ споразумение за промяна на съдържанието на трудовото правоотношение е необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа изричното желание на работника трудовият договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок. Това отклонение от общите правила за изменяване на трудовия договор, предизвикано от нуждата работниците да бъдат защитени от едно приело широко разпространение недобросъвестно поведение на работодателите, е приложимо само относно превръщането на безсрочния трудов договор в срочен по съгласие на страните. То не е приложимо при уговарянето на други промени в съдържанието на трудовия договор и по-специално при уговарянето на срок за изпитване при заемането на нова, съществено различаваща се длъжност. Уговарянето на срок за изпитване няма отношение към делението на трудовите договори на срочни и безсрочни. Срокът за изпитване не е срок на действие на договора, тъй като с изтичането му трудовото правоотношение не се променя. Той е сок, в който едната или всяка от страните може, по своя свободна преценка, да прекрати трудовото правоотношение с едностранно волеизявление. По втория поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че отделните длъжности в предприятието на работодателя се разграничават по трудовата им функция, като всички длъжности показват известни сходства и различия. За разграничаването на длъжностите обаче определящи са различията. Когато работодателят променя трудовата функция на някоя длъжност, той върши трансформация. Промяната може да се състои в прибавяне и/или отпадане на някои задължения, но за да се различават новите длъжности от старите, различията трябва да съществени. Изменението на трудовата функция при отпадане на някои от задълженията и запазване на останалите не е съществено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „горски стражар – подвижна горска охрана” по безсрочен трудов договор. С последващо споразумение ищецът е преназначен на длъжността „главен специалист горски инспектор” със срок за изпитване. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя в рамките на уговорения срок, но искът за оспорване действителността на клаузата за изпитване е отхвърлен от първоинстанционния съд и решението не е обжалвано в тази част. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „горски стражар – подвижна горска охрана” по безсрочен трудов договор, както и че с последващо споразумение ищецът е преназначен на длъжността „главен специалист горски инспектор”. Неправилно обаче съдът е приел, че е предявен иск за оспорване действителността на клауза за изпитване, както и че такъв иск е отхвърлен от първоинстанционния съд. В исковата молба ищецът се е позовал на недействителност на клаузата за изпитване, доколкото в издадената заповед за уволнение работодателят се позовал на съществуването на такъв срок. Първоинстанционният съд е отхвърлил иск за недействителност на сключеното на 03.01.2011 г. допълнително споразумение, а не по действителността на съдържаща се в него клауза за изпитване. Първоинстанционният съд е приел, че такава клауза не е уговорена в споразумението. В него е посочено, че то се сключва на основание чл. 119 вр.чл. 71, ал. 1 КТ, но в текста на споразумението изрична клауза за изпитване няма. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като „горски стражар – подвижна горска охрана” по безсрочен трудов договор. С последващо споразумение ищецът е преназначен на длъжността „главен специалист горски инспектор”, като в сключеното на 03.01.2011 г. допълнително споразумение е посочено, че то се сключва на основание чл. 119 вр.чл. 71, ал. 1 КТ. В така сключеното споразумение не е уговорен срок за изпитване, в клаузите на споразумението няма постигнато изрично съгласие за това. Отделно стои въпросът, че дори да е постигнато съгласие за срок за изпитване, уговорката би била недействителна, тъй като разликата между трудовата функция на заеманата и новата длъжност е несъществена. Тя се състои в отпадането на някои задължения от заеманата длъжност, при запазване на останалите. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 17/18.04.2012 на основание чл. 71, ал. 1 КТ преди изтичането на шест месеца от сключване на допълнителното споразумение. Видно от изложеното оспорваното уволнение е незаконно, поради което ищецът следва да бъде възстановен на предишната работа, да му бъде присъдена сумата 3.530,04 лева обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, както и всички разноски по делото в размер на 895,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 55/07.02.2013 на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 1077/2012. ПРИЗНАВА уволнението на Й. А. Т. от [населено място], П. о. със заповед № 17/18.04.2012 за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА Й. А. Т. на длъжността „главен специалист горски инспектор” в Р. д. на г., П. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. ОСЪЖДА Р. д. на г., П. да заплати на Й. А. Т. от [населено място], П. о. сумата 3.530,04 лева на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ със законната лихва от 18.10.2012 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 895,00 лева разноски по делото, а в полза на Върховния касационен съд – държавна такса в размер на 141,20 лева. Препис от решението да се връчи на ищеца Й. А. Т. от [населено място], П. о. с указания, че ако желае да бъде възстановен на предишната длъжност следва да се яви на работа в двуседмичен срок от връчването на решението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.