10 Р Е Ш Е Н И Е № 235 София, 15.12.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря Елеонора Стоянова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1510 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК във вр. с чл.386,ал.3, предл. второ ГПК. Образувано е по касационната жалба на Комисията за защита на потребителите срещу Решение № 86 от 12.01.2016г. по в.т.д.№ 3825/2015г. на САС, ТО, 9 състав, с което е обезсилено решението по гр.д.№ 2859/2013г. на СГС, ГО, 4 състав и е прекратено производството по делото по предявените от К. колективни искове за прогласяване на нищожността поради неравнопоставеност на клаузите на чл.7,ал.1 и ал.2 и чл.9 от договор за микрокредит /версия 2012г./, предлаган от [фирма] на заематели, за постановяване преустановяване прилагането на тези неравноправни клаузи, за задължаване на „Фактор И.Н.“ да отстрани тези клаузи от предлагания договор и да огласи по подходящ начин, и за своя сметка съдебното решение. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд, че предявените искове са недопустими е неправилен. Оспорва като изграден в противоречие с материалния закон решаващия правен аргумент, че комисията не разполага с правомощията по чл.148,ал.1,т.4 от действаща редакция на З., /съотв. с правомощието по чл.148,т.4 преди изменението ДВ бр.61/2014г./ да сезира съда с искове за прогласяване нищожността на клаузи от договора за микрокредит като неравноправни, защото не се съдържат договори с общи условия, сключени с потребители. Искането е за отмяна на решението и уважаването на предявените искове. Писмен отговор от [фирма], [населено място] не е постъпил. Пред предходните инстанции дружеството е поддържало, че уговорките се съдържат в индивидуален договор за микрокредит, по който на заемателя се предоставя сума до 399 лева за срок от 7 до 63 дни и макар той да е типов, при сключването му страните чрез индивидуално уговаряне определят точния размер на заетата сума, крайния срок за връщане, размера на погасителната вноска, отразявани в индивидуален погасителен план; че кредитодателят не налага императивно неустойките, които също се уговарят с всеки заемател. Оспорвало е твърдението, че неустойките могат да бъдат определени като прекомерни и е поддържало, че с оглед естеството на неустойката, тя няма само обезщетителен характер, както лихвата по чл.86 ЗЗД и не може да се съпоставя с нейния размер. В откритото съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Становището на ответника е, че решението на САС е правилно и следва да бъде потвърдено със законните последици. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на К.. Посочила е, че квалификацията на исковете е по чл.146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 5 З. и по чл. 186, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 143, т. 5 З. и те са предявени при условията на чл. 148, т.4 З. /в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 61/2014г./ и по реда на глава тридесет и трета ГПК. Констатирала е, че оспорените клаузи в договора за микрокредит, предлаган от кредитора [фирма] през 2012г. предвиждат: при забава на плащането на някоя анюитетна вноска, заемателят дължи неустойка в размер на 10 лв. за всяка просрочена анюитетна вноска /чл.7,ал.1/, а в случай, че забавата по предходната алинея продължи повече от 7 календарни дни, размерът на неустойката се завишава с 15 лв. и се дължи за просрочена анюитетна вноска /чл.7,ал.2/, а в случай, че на датата, на която предоставеният кредит трябва да бъде издължен напълно заемателят не е погасил всички свои задължения: главница, такси и начислени неустойки по реда на чл. 7 от договора, кредиторът начислява еднократна неустойка за неизпълнение в размер на 100 лв /чл.9/. Възпроизведени са обстоятелствата, посочени в исковата молба: във връзка с правомощията си по чл. 148, т. 1 ЗПП, Комисията разгледала предлагания от ответника договор за микрокредит за наличие на неравноправни клаузи и констатирала, че тези на чл.7,ал.1, и ал.2 и на чл.9 са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 З., тъй като задължават потребителя при неизпълнение задълженията му, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, които са прекомерно завишени спрямо обичайното обезщетение за забава; поради неспазване на препоръките комисията е завела колективните искове. При преценката на тези твърдения, САС е приел, че предявените искове са недопустими по съображения, че К. не разполага с правомощията по чл. 148, ал. 1, т. 4, /съотв. чл. 148, т. 4 преди изменението с ДВ, бр 61/2014г./ да сезира съда с искове за прогласяване нищожността на конкретните клаузи като неравноправни, за отстраняването им от съдържанието на предлагания договор за микрокредит и за преустановяване за в бъдеще на прилагането им, тъй като тези, за които се твърди, че са неравноправни, не се съдържат в договори с потребители, сключени при действието на общи условия. Акцентирано е, че общите условия, съгласно чл. 298 ТЗ /доколкото нормата на чл. 147а действа от приемането и /ДВ, бр. 61/2014г./, представляват отнапред установени от търговеца договорни клаузи, като те стават задължителни за страните при осъществяване на предвидените предпоставки; че когато неравноправните клаузи се съдържат в договори с потребители, сключени при действието на общи условия, процесуалната норма на чл. 148, т.4 в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 61/2014г. овластява и легитимира К. да сезира компетентния съд с искане за обявяването им за нищожни по реда на глава девета, раздел ІІІ в случаите, когато предприетите мерки по т. 1 са останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци. Посочено е, че съобразно чл. 186, ал. 3 вр. чл. 186, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 З., К. може да предявява по реда на глава 33 ГПК искове срещу търговци и доставчици на стоки и услуги за преустановяване на използването и/или забрана на клаузи в предлаганите от последните общи условия към потребителски договори, когато същите отговарят на някои от характеристиките по чл. 143, т. 1-19 на закона и увреждат защитени от закона права и интереси на потребителите. Направен е извод, че при предявени искове по чл. 186 З. за премахване от съдържанието на потребителски договор на определени клаузи и преустановяване на използването им за в бъдеще, произнасянето по тях е основано на заключението за валидността на атакуваните клаузи, предмет на установителните искове по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 З., като сезирането на съда от комисията се осъществява по чл. 148, т. 4 съотв.чл. 148, ал. 1, т. 4 от закона в съответните редакции, а предмет на исковите претенции на комисията са клаузи от договор за микрокредит, предлаган от ответника, за който липсват твърдения и данни по делото да е сключен при действието на общи условия, поради което, независимо, че мерките на комисията по чл. 148, т. 1 З. не са дали резултат, е изключено да се приеме, че има правомощие по закон да предяви исковете. За ирелевантни са счетени твърденията на ищеца са за липса на индивидуално уговорени клаузи по смисъла на чл. 146, ал. 2 З., които биха могли да бъдат нищожни като неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 4 З. овластява комисията да сезира съда само при наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи условия а последните са един от примерите на клаузи, които не са индивидуално уговорени по смисъла на дефинитивната норма на чл. 146, ал.2 З.. Произнасянето по допустимостта на исковете, съответно по правилността на въззивното решение, е обусловено от отговора на въпроса, дали К. разполага с правомощие в производство по колективен иск по глава девета, раздел ІV от З., разглеждан по реда на Глава 33 ГПК, да предяви иск за обявяване нищожността на разпоредби от еднотипни предварително изготвени договори с потребители с тъждествено съдържание, която не се съдържа в ОУ към договора, когато твърди нарушение на колективните интереси на потребителите поради неравноправност на клаузата, както и да предяви иск за преустановяване прилагането и за отстраняването й. Директива 93/13 Е. на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори не посочва правните последиците от включването на неравноправни клаузи в потребителски договори, като с чл.6,пар.1 предоставя на държавите-членки да определят механизма, чрез който неравноправните клаузи да не са обвързващи за потребителя при условията на националното право, като договорът да продължи да действа по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи. В изпълнение на това изискване, разпоредбата от вътрешното материално право - чл.146,ал.1 З. урежда, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл.7, пар.2 от Директивата, ефективните мерки за предотвратяване на неравноправните клаузи в договори, включват разпоредби, даващи възможност на лице или организации, които имат интерес от защитата на потребителите, да сезират, при условията на националното право, съд или орган, който да реши дали клаузите на договора, изготвени с цел за общо ползване, са неравноправни, и да предприеме подходящи и ефективни мерки по преустановяване продължаващата употреба на подобни клаузи. В съобразителната част, с която са мотивирани текстовете на директивата /последен абзац/ приемането й е обосновано с необходимостта, съдилищата и държавните органи на държавите-членки, да разполагат с адекватни и ефективни средства да наложат преустановяването на включването на неравноправни клаузи в потребителските договори. В раздел ІV от глава девета, нашият закон - З. урежда средствата за колективна защита и исковете за преустановяване на нарушения и за обезщетение за потребителите. Директива 2009/22/ЕО от 23 април 2009г. /с която е кодифицирана Директива 98/27/ЕО от 19 май 1998г./ относно исковете за преустановяване на нарушение с цел защита на интереси на потребителите въвежда изискването за независими обществени органи, специално натоварени със защита на колективните интереси на потребителите, които да упражняват правото на иск, или за упражняване на тези права от организации, чиято цел е защита на колективните интереси на потребителите /структури, компетентни да предявят искове относно преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите/. Под нарушение, Директивата разбира такова, което противоречи и на Директива 93/13 Е. и на Директива 2005/29 ЕО от 11 май 2005г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители. Предвидените в чл.2 на Директива 2009/22/ЕО искове са за преустановяване или забрана на нарушението; за вземане на мерки като публикуване на решението и осъждане за парична сума. В изпълнение на чл.4,пар.3 от Директивата за съставянето на списък на компетентните структури, и на основание чл.162,ал.2 З., в списъка на квалифицираните организации в Р България, които имат правен интерес да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, е включена Комисията за защита на потребителите. Тя е овластена и с изричната разпоредба на чл.186,ал.3 З. да предяви искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, нарушаващи колективните интереси на потребителите. В решение C-381/14, в което предмет на преюдициалното запитване е разясняването на разпоредбата на чл. 7 от Директива 93/13/Е., Съдът на ЕС тълкува, че успоредно със субективното право на потребителя да се обърне към съд с искане за преценка на неравноправността на клауза в договор, по който потребителят е страна, механизмът, предвиден в член 7, параграф 2 от Директива 93/13, позволява на държавите членки да въведат контрол по отношение на неравноправните клаузи в типови договори посредством колективни искове, предявявани в общ интерес от сдружения за защита на потребителите /21/ и че превантивното естество и възпиращата цел на исковете за преустановяване на нарушения, както и това, че те не са обвързани с конкретен индивидуален спор, предполага, че предявяването им е възможно, включително когато клаузите, които се иска да бъдат забранени, не са били използвани в конкретни договори /29/; че макар тази директива да няма за цел да хармонизира санкциите, приложими в случай на признаване на клауза за неравноправна, в производствата по такива искове, член 7, параграф 1 от нея, задължава държавите членки да осигурят подходящи и ефективни мерки за преустановяване на употребата на неравноправни клаузи в договорите, сключвани с потребители/31/. Константна е съдебната практика, че К. е овластена да предяви установителен иск за нищожност поради неравноправност на клаузи от потребителски договори, наред с правомощието да предяви осъдителните искове по чл. 186,ал.1 З. за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Тази нейна легитимация пряко произтича от изричната разпоредба на чл.186,ал.3 З. без да е обусловена от това, дали твърдяното увреждащо колективните интереси на потребителите действие, изразяващо се във включване на клаузи, които комисията счита за неравноправни, е предвидено единствено в ОУ към потребителски договори. Когато комисията твърди, че нарушението на колективните интереси се изразява в действие, противоречащо на разпоредбите на глава шеста З., че съставлява включване на неравноправна клауза в потребителски договор, т.е. на клауза, отговаряща на характеристиките за неравноправност по смисъла на глава шеста, е налице твърдение за нищожност. В този случай произнасянето по осъдителните искове имплицитно обхваща и преценката за нищожност поради неравноправност. Както е посочено в решението по т.д.№ 580/2011г. на Второ т.о., предявяването на установителен иск за прогласяване на неравноправни клаузи от потребителски договор е допустимо и преди създаването на разпоредбата на чл.148,т.4 ЗПП с изменението ДВ бр.18/2011г. /в настоящата редакция на закона - чл.148,ал.1,т.4/ като независимо, че преценката за валидността на атакуваните клаузи от потребителски договори е част от произнасянето на съда по иска по чл.186 З., съществува правен интерес от предявяването на самостоятелен установителен иск за прогласяване нищожността на неравноправните клаузи, тъй като обявяването на клауза за нищожна по отношение на нарушителя и засегнатите лица, е от значение при решаване на индивидуалните спорове между тях, като отпада необходимостта съдът за се произнася по валидността й във всеки отделен спор. Предвидената в чл.7,пар.2 на Директива 93/13 Е. /като мярка с цел предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в потребителски договори/ възможност, лица и организации да сезират съда, при условията на националното право да реши, дали клаузите на договора, изготвени с цел общо използване са неравноправни, има за пряк резултат при установяване на нарушението, да бъдат приложени регламентираните от националното ни право последици - тези по чл.146,ал.1 З., и нищожността да бъде прогласена. Изричното въвеждане /с ДВ бр.18/2011г. на т.4 на чл.148 З., сега 148,ал.1,т.4 З./ на възможността за предявяването на иск за нищожност на неравноправни клаузи в договорите с общи условия в посочени случаи /когато предприетите от комисията мерки срещу включването в договорите на неравноправни клаузи са останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използувани и от други търговци/, не стеснява, а конкретизира правомощията на комисията. Разпоредбата на чл.148 ЗПП е част от правната уредба на общите условия по сделки с потребители. Законът дава изрична /засилена/ регламентация на договорите сключени при общи условия, тъй като именно ОУ се явяват способът - действията или практиката по смисъла на чл.186,ал.2 З., чрез който обичайно потребителите биват обвързани от неравнопоставени клаузи. Регламентирайки правомощията на комисията в сферата на договорите при ОУ, законът няма за цел да сведе овластяването й, дадено по силата на общата разпоредба на чл.186,ал.3 З. за предявяване на иск за установяване, преустановяване или забрана на действия, противоречащи на правилата на глава шеста З., единствено до хипотезата на съдържащите се в ОУ към договори неравноправни клаузи. По смисъла на разпоредбите на чл.186,ал.1 и ал.2 З., увреждащо колективните интереси на потребителите поради неравноправния му характер, може да бъде действие или търговска практика, различно от включване на неравноправна клауза в договорите с общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 146 З., неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално; не са индивидуално уговорени клаузите не само в случаите на договор при ОУ, но и такива, които са били изготвени предварително, като поради предварителното им изготвяне, З. и Директива 93/13 Е. /чл.3,пар.2/ въвеждат предположението, че потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и те са едностранно наложени. Следователно, нарушение на колективните интереси на потребителите по смисъла на чл.186,ал.2 З., във вр. с глава шеста ЗПП, би могло да бъде осъществено чрез включване на клаузи, съдържащи характеристиките по чл.143,ал.1, т.1-18 З., които са предварително изготвени от търговеца и неиндивидуално уговорени, но несъдържащи непременно в ОУ към договора. Без значение е дали предварително изготвеният договор следва да бъде квалифициран като типов, еднотипен, еднообразен. Аргумент за правомощията на К. да защитава колективни потребителски интереси по отношение на клаузи в договори, несключени при ОУ, за които се твърди, че са неравноправни, може да бъде изведен и от текста на разпоредбата на чл.7,пар.2 от Директива 93/13 Е. в Официалния вестник на ЕС на български език: „клаузи на договора, изготвени с цел за общо ползване“, от израза в съображенията, мотивиращи съобразителната част на директивата „иск срещу договорни клаузи, редактирани с цел общо използване в договори с потребители“, така и от разпоредбата на чл.187,т.2,предл последно З., даваща правомощие на съда „да задължи търговеца да отстрани от договора неравноправна клауза в определен срок“. От анализа на действащата вътрешна нормативна уредба може да се изведе, че когато К. се позовава на неравноправна клауза в договори с общи условия, компетентността да сезира съда произтича от разпоредбата на чл.148,ал.1,т.4 З., при спазване на предвидените в нея предпоставки, а когато твърдението за нарушение на колективните интереси се изразява във включване на считана за неравноправна, предварително изготвена /неиндивидуално уговорена/ клауза в потребителски договори, които не са сключени при общи условия, овластяването й за защита на колективните интереси произтича от общата разпоредба на чл.183,ал.3 във вр. с ал.1 и ал.2 ЗПП. В исковата молба К. се е позовала както на правомощието си по чл.148, т.4 във вр. с т.1 З., /ред ДВ 18/2011г./, така и на правото и задължението си да заведе колективен иск, твърдейки, че оспорените текстове от договора за микрокредит, предлаган като типов, предварително изготвен от ответника, нарушават колективните интереси на потребителите като ги увреждат поради противоречието им с разпоредбите, уреждащи неравноправните клаузи в потребителските договори, т.е. основала се е изрично и на правомощията си и по чл.186,ал.2,т.1, във вр. с глава шеста, във вр. с чл.186,ал.3 З.. Независимо от извода за правомощие на К. да сезира съда с искане за обявяване на нищожност на клауза, включително и когато тя не е част от ОУ, когато твърди, че е неправноправна, предварително изготвена, съдържа се в еднотипни договори с неограничен брой потребители и нарушава колективни интереси, в настоящия конкретен спор, искането е за обявяване за нищожна на клауза не от договор/договори, каквито в обстоятелствената част на исковата молба не се твърди да са били сключвани, а от оферта-предложение за сключване, обективирана в представената по делото бланка-образец на договор за микрокредит. В тази хипотеза установяването на нищожност поради неравноправност на разпоредба от предложение за сключване на договор, е лишено от правен смисъл, не би имало правен резултат, поради което и предявеният иск е недопустим. Решението на САС в частта по установителния иск следва да бъде оставено в сила. Превенцията, по смисъла на Директива 93/13/Е. за „преустановяване включване на неравноправни клаузи в потребителски договори“ би била реализирана чрез „преустановяване на продължаваща употреба на подобни клаузи“, т.е. чрез осъдителните искове, предвидени в националното ни законодателство, които също са предмет на исковата молба. Както се посочи, тълкуването на Съда на ЕС е, че исковете за преустановяване на нарушенията имат превантивна и възпираща цел, без да е необходимо да са използвани в конкретни договори с потребител, от което произтича възможността оферираните от ответника клаузи, които комисията счита за неравноправни, да бъдат предмет на предявените от нея осъдителни искове. След като ищецът изрично се е позовал на правото /и задължението/, уредено в чл.186,ал.3 във вр. с чл.186,ал.2,т.1 З. - за защита на колективните интереси на потребителите с колективен иск, поради твърдяно противоречие на текстове от типов договор за предоставяне на микрокредит с разпоредбите, уреждащи неравноправните клаузи в потребителски договори, предявените осъдителни искове са допустими, независимо от позоваването и на разпоредбата на чл.148 З., приложима, съгласно изричният текст на т.4 /ал.1,т.4/, по отношение на съдържаща се единствено в ОУ неравноправна клауза. Решението в частта по предявените осъдителни искове е неправилно на квалифицираното от касатора основание - противоречие с материалния закон. То следва да бъде отменено в тази част и делото да бъде върнато на въззивната инстанция за разглеждането им от фазата на устните състезания като въпросите дали клаузите са неравноправни, дали уреждат колективни интереси, са по основателността на исковете. Извън конкретиката на спора, настоящият състав счита за уместно да посочи, че ако К. твърди, че предлагането на предварително изготвени бланки-образци на договори с еднотипно съдържание, формално непредставляващи ОУ към договори, е опит за преодоляване намесата, регламентирана в разпоредбите на чл.148,ал.1 т.4, ал.3 и ал.4 З.; или че предлагането на договори, при които избягването на предлагане на ОУ към тях е недобросъвестно и с цел да промени икономическото поведение на средния потребител, създавайки заблуждаващо впечатление за индивидуално договаряне, това би могло да бъде квалифицирано като твърдение за нелоялна търговска практика срещу която законът също дава защита потребителите. Установяването на нелоялния характер на такава практика би било един от елементите, на който по силата на чл.4,пар.1 от Директива 93/13, съдът може да основе преценката си за неравноправния характер на договорните клаузи /Решение по дело С-453/10/. Разноски в настоящото производство не се присъждат - чл.294,ал.2 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Отменя Решение № 86 от 12.01.2016г. по в.т.д.№ 3825/2015г. на САС, ТО, 9 състав, в частта, с която е обезсилено решението по гр.д.№ 2859/2013г. на СГС, ГО, 4 състав и е прекратено производството по делото по предявените от К. колективни искове за осъждането на „Фактор И.Н.“АД да преустанови прилагането на клаузите на чл.7,ал.1 и ал.2 и чл.9 от договор за микрокредит /версия 2012г./, предлаган от [фирма] на заематели поради тяхната неравноправност, за задължаването на „Фактор И.Н.“ да отстрани тези клаузи от предлагания договор и да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение. Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Оставя в сила същото решение в частта за прекратяване на производството по иска за прогласяване на нищожността поради неравнопоставеност на клаузите на чл.7,ал.1 и ал.2 и чл.9 от „договор“ за микрокредит /версия 2012г./, предлаган от [фирма] на заематели. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: