Р Е Ш Е Н И Е № 297 С., 21.06.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 294 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Я. от [населено място] срещу решение №1582 от 07.12.09г. по гр.д.№1361/09г. на Варненския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване срещу извода на въззивния съд, че ответниците са могли да придобият спорния имот с кратката петгодишна давност. Ответниците в производството Д. Г., Е. Г., А. Н. и И. Н. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. С определение №16 от 06.01.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса може ли да се придобие с кратката петгодишна давност имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение №1542 от 16.05.2009г. по гр.д.№9606/07г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. Т. Я. срещу А. Л. Н., И. Н. Н., Д. Ж. Г. и Е. Н. Г. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на имот пл.№298 с площ от 670кв.м., находящ се в [населено място], кв.В., местност „М.”, пл.№10356 по КВС. Въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот с решение №179 от 11.02.1994г. на ПК В.. От своя страна ответниците са противопоставили права върху имота, придобити с договор за замяна, обективиран в нот.акт №2/95г., а техният праводател Г. Д. Г. е получил имота от държавата, като обезщетение за друг негов имот, отчужден за мероприятие по ЗРП със заповед №637/08.04.1981г. Прието е, че тази конкуренция на права се разрешава от чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ в полза на бившия собственик на земеделската земя, т.е. на ищцата. Същевременно ответниците са добросъвестни владелци на имота, тъй като не е доказано да са знаели, че придобиват права от несобственик. Петгодишният срок за придобиване на собствеността по давност, започнал да тече на 22.11.1997г. /влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ/ е изтекъл на 22.11.2002г., а искът за собственост е предявен след тази дата, на 20.11.2007г., затова този иск е неоснователен. Изтъкнати са и съображения, че ищцата е могла да предприеме действия за защита на правото си на собственост още от 1994г., когато това право е възстановено – нещо, което тя не е сторила. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от влизането на тази разпоредба в сила. При тълкуване на текста в практиката на ВКС се приема, че преди възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност върху имота не може да започне да тече. Това означава, че придобивната давност върху имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ започва да тече от 22.11.1997г., а ако възстановяването на собствеността настъпи след тази дата, началният срок на давността е от момента на възстановяването. В закона няма ограничения относно вида на придобивната давност, която тече след прекъсването и по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. След известно колебание в практиката на ВКС се възприе разбирането, че това може да е и кратката петгодишна давност – в този смисъл решения №627/05.10.2010г. по гр.д.№1623/09г. на ВКС, І ГО и №547/12.01.11г. по гр.д.№660/2010г. на ВКС, ІІ ГО. Двете решения са постановени в производство по чл.290 от ГПК и са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав споделя това разбиране. То изхожда от идеята, че при липса на специална уредба се прилагат общите правила на ЗС и по-специално на чл.70 от ЗС. Когато приобретателят на възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот придобива от несобственик /най-често от ползвател, който не е имал право да изкупи земята по реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но също и от лице, чиито права са отпаднали по силата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ/, но без да знае това, владението му е добросъвестно, ако е основано на валидна сделка. Това владение може да доведе до придобиване на собствеността с кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС. По съществото на касационната жалба: По настоящото дело е установено, че собствеността на ищцата върху спорния имот е възстановена с решение на поземлената комисия от 1994г., което има конститутивно действие. Ответниците са получили владението на имота през 1995г., по силата на замяна, оформена с нотариален акт. Техните праводатели към този момент са били собственици на прехвърления със замяната имот, но правата им са отпаднали с обратна дата с приемането на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/1997г./. Създава се положение, при което ответниците владеят имота на годно правно основание – замяната по нотариален акт №2/1995г., без да знаят, че техният праводател не е собственик. Владението им е добросъвестно съгласно чл.70, ал.1 от ЗС и те могат да придобият имота с кратката петгодишна давност, както правилно е приел и въззивният съд. Давността се прекъсва с чл.2, ал.5 от ЗВСОНИ, но след 22.11.1997г. започва да тече нова давност и от този момент до датата на предявяване на иска за собственост – 20.11.2007г. е изтекъл необходимият петгодишен срок по чл.79, ал.2 за придобиване на собствеността по давност. Затова правилно въззивният съд е отхвърлил предявения иск за собственост. Неоснователен е доводът на ищцата, че ответниците не могат да се позоват на кратката петгодишна давност. Представените от нея две решения на ВКС са постановени при различна фактическа обстановка и затова от тях не може да се черпят аргументи по настоящото дело. В решение №109 от 29.03.99г. по гр.д.№1129/99г. на ІІ ГО на ВКС е разгледан случай на владение, основано на нищожно правно основание – устен договор за дарение. Направен е извод, че това владение не може да бъде добросъвестно. В настоящия случай владението на ответниците е основано на годно правно основание – валиден договор за замяна, оформен с нотариален акт – т.е. в случая е налице една от предпоставките на чл.70, ал.1 от ЗС, която е липсвала по гр.д.№1129/99г. Второто решение - №1047 от 01.10.07г. по гр.д.№1002/06г. на ІV-а ГО на ВКС, разглежда случай, при който на кратката придобивна давност се е позовавал ползвателят по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Той действително не основава владението си на транслативна сделка, а на изкупуване по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за разлика от ответниците по настоящото дело, които владеят въз основа на валидна транслативна сделка, без да знаят, че правата на праводателите им ще отпаднат по силата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ. Разликата в случаите обуславя и различния резултат по делата, без това да означава противоречива съдебна практика. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №1582 от 07.12.09г. по гр.д.№1361/09г. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: