Р Е Ш Е Н И Е   № 96   София, 26.02.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело  44 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 245 от 01.04.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 31 от 22.01.2008г, постановено по гр.д. № 1282/2006г. .на Окръжен съд – Благоевград по касационна жалба, подадена от Б. А. В., Г. Б. В., С. Б. В., С. Б. В., поставена под пълно запрещение, действаща ч. с. майка и настойник Б. В. С това решение потвърдено решение № 4029/12.09.2006г., постановено по гр.д. № 571/01г.по описа на РС – Благоевград, с което е отхвърлен иска на касаторите против Т. С. В., М. С. К. и Ц. С. К. да се признае за установено, че касаторите притежават правото на собственост върху 5/6 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ * от кв.51 по плана на с. К., община С., обл. Благоевград, ведно с изградените в него двуетажна жилищна сграда на гредоред, едноетажна пристройка, лятна кухня и масивен гараж, като иска за разликата от 1/6 ид.ч. от същия имот е уважен и. решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 от ЗС, допуснати съществени процесуални нарушения, поради необсъждане на събраните доказателства, включително и гласни по отделно и в съвкупност и необоснованост. Ответниците по касация Т. С. В., М. С. К. и Ц. С. К. не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният имот не е придобит по давност от ищците, които са наследници на Б. С. В. , починал на 28.07.1995г., защото нито той, нито те след смъртта му са го владели за себе си след смъртта на неговия баща С, починал на 08.05.1982г. Двуетажната жилищна сграда е сторена от общия наследодател на страните С преди 1974г., а през 1988г. е строена от сина Б. пристройка към нея, лятна кухня и гараж. От свидетелските показания се установява, че след сключване на граждански брак през 1974г. Богдан и съпругата му Б. заживели на втория етаж, който според заключението на единичната СТЕ е самостоятелен обект. Лятната кухня и пристройката според СТЕ не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Според свидетелите, доведени от ответниците, гаража бил строен още преди смъртта на общия наследодател, държали в него строителни материали, а след това Б. си държал и колата. По искане на страните, но с молба-декларация, която не е подписана от никой от ищците, всички наследници са признати за собственици на основание давност и наследство на процесния имот с н.а. № 2,т.1 от 21.02.2000г. за наследствената си квота. Съдът е приел, че изводите на нотариуса са правилни, като се е мотивирал с това, че фактическите действия по използването на втория етаж не са достатъчни, за да демонстрират намерение за своене. Изграждането на гаража, пристройката и лятната кухня през 1988г. след смъртта на бащата е преценено като действие на управление за подобряване условията на живот, а не като демонстрация на анимус.. Формулиран е изводът, че при съвместно живеене с един от другите съсобственици – преживялата съпруга на общия наследодател ответницата Т. С. В., намерението за своене на целия имот, включително и на нейната част е следвало да се демонстрира по начин, че да няма никакво съмнение в намерението за придобиване, отблъсквайки владението на другия съсобственик. Съдът е намерил, че синът Б. и неговите наследници не са извършили такива действия и защото не са декларирали имота на свое име и не са демонстрирали по никакъв начин, че го считат за своя изключителна собственост. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е: какви са предпоставките, за да се приеме, че сънаследствен недвижим имот е придобит само от част от наследниците, а останалите сънаследници са изгубили правото си на собственост на съответната наследствена част, защото другите са я придобили по давност и същите ли са те и при обикновенна съсобственост. Конкретният правен въпрос е постоянното живеене в самостоятелен обект на правото на собственост приживе на наследодателя и пристрояване и застрояване с допълнителни постройки на съсобствения /сънаследствен/ имот след смъртта на наследодателя достатъчни действия ли са за да се приеме, че е демонстриран анимус за своене. Отговор на въпроса за предпоставките за придобиване на сънаследствена идеална част от някой от наследниците е даден в задължителната практика на ВКС. В Решение № 70/03.11.1980 на ОСГК на ВС е разяснено, че придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот, а и на ограничени вещни права може да стане само когато сънаследник промени държанието на спорния имот, като владее за себе си и против волята на другите наследници техните идеални части. В конкретния случай не се касае за сънаследствен недвижим имот, върху който някой от наследниците завлядява след откриване на наследството частите на останалите наследници, поради което цитираното решение на ОСГК е неприложимо. Ищцата Б. В. със съпруга си Б. , починал 1995г. са заживели във втория етаж, който според СТЕ представлява самостоятелен обект още приживе на наследодателите – от сватбата си през 1974г. в този етаж са отглеждали и трите си деца и на тази така установена фактическа власт не са се противопоставили родителите на съпруга С. След смъртта на общия наследодател и баща през 1982г. до 1988г. действията на сина Б. , свързани с подобряването на имота – изграждане на пристройка, на лятна кухня са не само действия за подобряване на условията на живот, но и такива, сочещи на своене на имота. Тъй като пристройката и лятната кухня не са самостоятелни обекти, те не могат да се придобият по давност самостоятелно и за тях иска правилно е отхвърлен. Вторият етаж обаче, който представлява самостоятелен обект, върху който фактическа власт, е установена още приживе на собствениците от Б. и Б. В. може да бъде придобит по давност. Намерението за своене не се изчерпва с декларирането на имота и плащане на данъци за него. В конкретния случай то е манифестирано по начин, че другите сънаследници са се съобразявали с него. Не се установява никой от наследниците на общия наследодател след смъртта му да е прекъснал установеното владение на втория етаж. Разрешаването на въпроса за приложимостта на презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията със собственика, в отношенията между съсобственици и в отношенията между сънаследници е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на сънаследниците тази презумпция не се прилага, тъй като съсобствеността възниква от ЮФ смърт на общ наследодател. Тя е обективно основание за възникване на съвладение между сънаследниците от този момент без оглед на волята им. Ако някой от тях желае да придобие по давност частите на другите съделители, той трябва не само да установи фактическа власт върху техните части, което представлява само държането им, но и да демонстрира пред тях, че е променил установеното държане на техните части във владение за себе си, което те да възприемат недвусмислено. Едва след като сънаследника установи владение на частите на останалите сънаследници по този начин, или когато съсобственик установи фактическа власт и демонстрира намерението си за своене пред другите съсобственици може да се приеме, че владее за себе си техните части. Презумпцията на чл. 69 от ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по недвусмислен начин е доказал, че е установил владение. Законовото предположение е в смисъл, че установеното владение се счита, че е за владелеца, а не за другиго, а не, че установилия държане е владелец до доказване на противното. Следователно във всички случаи този който твърди, че владее един имот следва да докаже и двата елемента на владението – упражняване на фактическа власт и намерението за своене, а нормата на чл. 69 от ЗС осигурява законовото предположение, че установеното владение е за владелеца, а не за другиго, до установяване на противното. В конкретния случай ищците, установявайки фактическа власт върху втория етаж още приживе на общия наследодател и демотстрирайки, че го считат за свой, като го пристрояват с цел разширение и създаване на удобства за семейството са владелци към момента на откриване на наследството – 1982г. Презумпцията на чл. 69 от ЗС не е оборена от ответниците по отношение на втория етаж, представляващ самостоятелен обект на собственост след пристрояването според СТЕ, поради което следва да се приеме, че ищците са го придобили по давност. Изводите на въззивният съд за този обект са формирани в противоречие с нормата на чл. 79 и чл. 69 от ЗС, което е основание за касиране на решението в тази част. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 293, ал.3 от ГПК настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като уважи иска в тази част. Съобразно това следва да се отмени за този обект на основание чл. 237, ал.2 от ГПК н.а. № 12,том 1, рег. 1245/2000г. на нотариус И. К. За лятната кухня и частта от пристройката, която не е присъединена към втория етаж и не съставлява единно цяло с него, оформящо един обект на собственост, искът правилно е отхвърлен от въззивния съд. Това се отнася и за притендираната ½ ид.ч. от дворното место, която ищците твърдят, че са придобили в резултат на владение на реална част. Върху тези части установената фактическа власт е била обща от всички наследници на общия наследодател, включително и от преживялата съпруга. Тези части не съставляват самостоятелни обекти на собственост, а реална част от жилище не може да се придобива по давност, освен ако не се присъединява към самостоятелен обект на собственост на владеещия. Владението върху реална част от дворно место няма за последица придобиване на идеална част от него при съвместно владение от съсобственици. За гаража се установява, че е използван още приживе на наследодателя за строителни материали, а след това Б. си държал колата. За този обект не се установява след смъртта на Б. неговите наследници – ищците по делото да са го ползвали самостоятелно. Затова за него те не доказват придобиване по давност. Така в частта, с която е оставено в сила решението, с което е отхвърлен иска за лятната кухня, пристройката на ниво първи етаж и гаража, решението следва да се остави в сила. Касаторите претендират деловодни разноски за тази инстанция, като доказват такива до размер 555 лв. Съобразно уважената част от жалбата, на касаторите следва да се присъдят 400 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 31 от 22.01.2008г, постановено по гр.д. № 1282/2006г. .на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е потвърдено решение № 4029/12.09.2006г., постановено по гр.д. № 571/2001г. по описа на РС – Благоевград, с което е отхвърлен иска на Б. А. В., Г. Б. В., С. Б. В., С. Б. В., поставена под пълно запрещение, действаща ч. с. майка и настойник Б. В. против Т. С. В., М. С. К. и Ц. С. К. да се признае за установено, че касаторите притежават правото на собственост върху 5/6 ид.ч. от целия втори етаж, оформен след пристрояването като самостоятелно жилище от двуетажната жилищна сграда на гредоред изградена в: УПИ * от кв.51 по плана на с. К., община С., обл. Благоевград и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. С. В., М. С. К. и Ц. С. К. , че Б. А. В., Г. Б. В., С. Б. В., С. Б. В., поставена под пълно запрещение, действаща ч. с. майка и настойник Б. В. притежават правото на собственост върху 5/6 ид.ч. от целия втори етаж, оформен след пристрояване като самостоятелно жилище от двуетажната жилищна сграда на гредоред изградена в: УПИ * от кв.51 по плана на с. К., община С., обл. Благоевград. ОТМЕНЯ на основание чл. 237, ал.2 от ГПК н.а. № 12,том 1, рег. 1245/2000г. на нотариус И. К. в частта, с която е признато право на собственост по наследство и давност на целия втори етаж, оформен след пристрояване като самостоятелно жилище, от двуетажната жилищна сграда на гредоред изградена в: УПИ * от кв.51 по плана на с. К., община С., обл. Благоевград ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от 22.01.2008г, постановено по гр.д. № 1282/2006г. .на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е потвърдено решение № 4029/12.09.2006г., постановено по гр.д. № 571/01г.по описа на РС – Благоевград, в частта с която е отхвърлен иска на от Б. А. В., Г. Б. В., С. Б. В., С. Б. В., поставена под пълно запрещение, действаща ч. с. майка и настойник Б. В. да се признае за установено по отношение на Т. С. В., М. С. К. и Ц. С. К. , че ищците притежават правото на собственост върху 5/6 ид.ч. от следния недвижим имот: ½ ид.ч. от УПИ * от кв.51 по плана на с. К., община С., обл. Благоевград, ведно с първия етаж от изградените в него двуетажна жилищна сграда на гредоред, лятна кухня и масивен гараж ОСЪЖДА Т. С. В., М. С. К. и Ц. С. К. да заплатят на Б. А. В., Г. Б. В., С. Б. В., С. Б. В., поставена под пълно запрещение, действаща ч. с. майка и настойник Б. В. деловодни разноски в размер на 400 лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: