O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60 гр. София, 17.03.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 212/2022 г. и за да се произнесе, взема предвид следното: Производствoто е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. М. Й., като пълномощник на „С. Г. Груп“ ЕАД – гр. София, срещу определение № 1257 от 02.12.2021 г. на Благоевградския окръжен съд по ч. гр. д. № 736/2021 г., с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Районен съд - Петрич, постановен на 13.07.2021 г. за вписване на заявление вх. рег. № 1467/13.07.2021 г. за подновяване на договорна ипотека, вписана с вх. рег. № 288 от 29.03.2011 г., поради неспазен срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 18, ал. 4 ПВп. В жалбата са формулирани следните правни въпроси, с които е обосновано приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1. следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават и от значение за решаването на спора; 2. съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, като по тези въпроси се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 141/21.09.2021 г. по т. д. № 2586/2019 г. на първо т. о., решение № 239/07.01.2020 г. по гр. д. № 4910/2018 г., решение № 310/08.01.2019 г. по гр. д. № 915/2018 г., решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г., решение № 112/02.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., решение № 195/16.07.2013 г. по гр. д. № 757/2012 г., всички на четвърто г. о. и др.; 3. при представена в оригинал автентична куриерска товарителница с посочена в нея дата, следва ли да се представят и други доказателства за спазване на срока за извършване на съответното процесуално действие с оглед правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК?; 4. допустимо ли е въз основа на частен диспозитивен документ, изходящ от трето неучастващо лице, съдът да приеме, че съдържанието на официален свидетелстващ документ е невярно?. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК, обосновано със следните съображения: искането за подновяване на вписването на ипотеката е направено преди изтичане на срока по чл. 172 ЗЗД, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната редакция (ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.), вр. пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.), от 13.03.2020 г. срокът е спрял да тече и е започнал да тече на 23.04.2020 г., т. е. изтекли са общо 9 години, 11 месеца и 17 дни. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени изложените доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на окръжен съд по жалба срещу отказ на съдията по вписванията, което подлежи на касационен контрол – ТР № 5/12.07.2018 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В определение от 13.07.2021 г. е обективиран отказа на съдията по вписвания за отбелязване, чрез подновяване на договорна ипотека, учредена съгласно нотариален акт № 22/29.03.2011 г. Изложени са съображения, че молбата е подадена след изтичане на десетгодишния срок. Договорната ипотека е вписана на 29.03.2011 г. /нотариален акт № 22/. Заявлението за подновяване е постъпило в Службата по вписванията на 13.07.2021 г., като е посочено, че същото е било изпратено по пощата. Въззивният съд на основание чл. 533 ГПК е събрал допълнително доказателства във връзка с датата на изпращане на заявлението, която не е била съобразена от съдията по вписванията. Видно от изискания оригинал на куриерската товарителница, посочената дата на изпращане е 17.04.2021 г. Направил е и запитване до куриерската служба “Спиди“ кога при тях е получена пратка с посочения бар код върху нея за експедиране. В писмо изх. № SD4955669-А, подписано от специалист по сигурността, е посочено, че за този документ няма въведени данни в електронната система, липсва логистика по нея и е вписан куриерски номер на служител, който не изпълнява функции да приема пратки от податели. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че при наличието на представеното от куриерската фирма „Спиди“ сведение за нередовност на пратката, не може да се приеме, че тя е изпратена на 17.04.2021 г. Не е установено дали пратката е подадена по куриер на „Спиди“. Предвид формулираните от жалбоподателя правни въпроси и поддържаните от него основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставените процесуалноправни въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното определение съдържа обсъждане на доводите на молителя и събраните доказателства. Не съществува основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 62, ал. 2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, включително и чрез предаване на легитимиран пощенски оператор по чл. 38 от Закона за пощенските услуги. В определение № 41/24.01.2019 г. по ч. гр. д. № 81/2019 г. на ВКС, четвърто г. о., е прието, че според чл. 7, ал. 1 ГПК и чл. 101 ГПК съдът служебно следи за допустимостта и редовността на процесуалните действия на страните, включително дали писмените им изявления са подадени в рамките на съответните преклузивни процесуални срокове. Когато съдът установи и прецени, че заедно със съответното писмено изявление до него страната е представила писмени доказателства, но те не удостоверяват допустимостта на процесуалното действие, включително дали то е извършено в срок, съдът може както да укаже на страната да представи надлежни писмени доказателства – с препис за връчване на насрещната страна, която да може да вземе становище по тях, така и служебно да събере такива писмени доказателства. В случая съдът служебно е събрал доказателства за датата на изпращане на заявлението, след което е извършил надлежна и законосъобразна преценка относно допустимостта на съответното процесуално действие. Данните за изпращане на пратката са събрани от самия пощенски оператор, поради което четвъртият въпрос не е обуславящ за изводите на съда. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. В определение № 15/29.01.2021 г. по ч. гр. д. № 4042/2020 г. на ВКС, първо г. о., е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), спират да текат от 13.02.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04. 2020 г.) нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат „и други срокове“, а в пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.) е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Посочено е също така, че в предметния обхват на цитираните разпоредби се включва срокът по чл. 172 ЗЗД, в който кредиторът може да продължи действието на вписването на ипотеката, като подаде молба за подновяване на вписването по чл. 172, ал. 3 ЗЗД, съответно чл. 18 от Правилника за вписванията. Касае се за срок, предвиден в нормативен акт, с изтичането на който възможността да бъде продължено действието на вписването отпада, а ипотеката губи реда на първоначалното си вписване (чл. 172, ал. 2 ЗЗД). Очевидната неправилност е обоснована със спиране течението на срока от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. по силата на тези норми и погрешното му изчисляване, но към датата на изпращане на заявлението по куриер, а не към действително установената дата на подаване на молбата за подновяване на вписването, към която десетгодишният срок е изтекъл. В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на Второ г. о., О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1257 от 02.12.2021 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 736/2021 г. по описа на същия съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: