4 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 4648/2013 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 41 гр.София, 16.09.2014 година В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА със секретар София Симеонова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело под № 4648/2013 година Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на Г. П. Я. от [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязлото в сила определение № 14767/07.10.2011 год. по гр.дело № 3714/2010 год. на Софийски градски съд, І отделение, 7-ми състав, потвърдено от Софийски апелативен съд с определение № 2397/23.12.2011 год. по ч.гр.дело № 4400/2011 год. /по което не е допуснато касационно обжалване с определение № 696/20.07.2012 год. по ч.т.дело № 450/2012 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о./. С това определение първоинстанционният Софийски градски съд е прекратил производството по гр.дело № 3714/2010 год., образувано по иск на Г. П. Я., предявен срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл.134 ЗЗД във вр. с чл.108 ЗС поради заличаването в търговския регистър на длъжника [фирма], [населено място], чиито права ищецът в качеството му на негов кредитор упражнява, което препятства конституирането му като необходим другар на ищеца и е предпоставка за допустимост на предявения иск. В молбата за отмяна молителят сочи наличие на отменително основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се на представено с молбата влязло в сила решение на Смолянския окръжен съд № 311/22.07.2013 год. по т.дело № 215/2011 год., с което е признато за установено вписването на несъществуващо обстоятелство – заличаване на търговеца по партидата на „Строително дружество ММ”, [населено място], като заличава извършеното вписване. Моли за отмяна на прекратителното определение, тъй като същото е основано изцяло на вписаното несъществуващо обстоятелство – заличаване на търговеца носител на спорното материално право в търговския регистър. Изразява становище, че след като е установен порок при заличаването му, с постановеното решение се възстановява правното положение на търговеца преди заличаването, поради което той не е загубил правосубектността си и може да бъде конституиран като надлежна страна в процеса. В тази връзка представя и решение № 299/24.07.2012 год. по гр.дело № 132/2012 год. на ОС-Смолян, с което е отменен отказът на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията-ТР да впише възобновяване на ликвидационното производство като е определен нов срок и нов ликвидатор. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място] изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като атакуваното определение не се ползува със сила на пресъдено нещо, поради което не попада в категорията съдебни актове подлежащи на отмяна, каквито са съдебните решения. Поддържа още, че същата е и неоснователна, тъй като не е налице твърдяната хипотеза на чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Определението, чиято отмяна се иска, е постановено преди заличаването от съда на вписаното заличаване в търговския регистър на [фирма] и не може с обратна сила да „възкреси” правосубектността на дружеството. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото намира, че молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима по следните съображения: Отмяната по реда на чл.303 ГПК представлява извънредно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. В тази връзка и предвид задължителните указания дадени в т.2 на Постановление № 2/29.09.1977 год. на Пленума на ВС /което не е загубило сила и при действието на новия ГПК от 2007 год./ на отмяна подлежат само актове, които се ползуват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг ред на защита. Съдебната практика приравнява към решенията, формиращи сила на пресъдено нещо и определенията, които по своята същност се доближават до решенията, когато с тях се разрешава правен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Такива са определенията по чл.409 и чл.521 ГПК, както и прекратителните определения по чл.233 и чл.234, ал.3 ГПК, тъй като отказът от иска се ползува със сила на пресъдено нещо и този иск не може да бъде предявен повторно, а съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване. Съгласно константната практика на ВКС съдебните актове, с които се прекратява производството по делото поради недопустимост на иска не са от категорията на посочените по-горе определения, тъй като с тях не се дава отговор по съществото на спорното материално право, а съдът се произнася по процесуални въпроси свързани със съдържанието на исковата молба и задълженията на ищеца за конкретизиране на исканията и точно формулиране на петитума, наличието на абсолютните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и др. Тези определения не формират сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.299 ГПК, с тях не се установява съществуването или несъществуването на твърдяното материално право, поради което нямат качеството на абсолютна процесуална пречка за повторното предявяване на същите искове. В този смисъл са постановените определения на ВКС, ТК № 55/13.03.2012 год. по т.дело № 338/2011 год. на ІІ т.о.; № 19/20.01.2014 год. по т.дело № 4623/2013 год. на І т.о.; № 173/03.07.2013 год. по т.дело № 2546/2013 год. на ІІ т.о.; № 16/20.01.2014 год. по т.дело № 3257/2013 год.; № 3/12.01.2010 год. по т.дело № 877/2009 год. на ІІ т.о.; № 218/11.07.2012 год. по т.дело № 568/2012 год. на ІІ т.о. и др. В случая, с оглед данните по делото, прекратителното определение на Софийски градски съд, чиято отмяна се иска, не представлява влязъл в законна сила съдебен акт, който със сила на пресъдено нещо разрешава материалноправен спор между страните. Определението няма характер и на съдебен акт, който е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения. При произнасянето си съдът не е преценявал въпроси относими към материалното правоотношение между страните и за молителя-ищец съществува възможност да предяви иска си отново. Доколкото това е акт, с който се разрешава процесуалноправен, а не материалноправен спор, подадената молба за отмяната му по реда на чл.303, ал.1, т.3 ГПК е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане без да се обсъжда нейната основателност. По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. П. Я. от [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязлото в сила определение на Софийски градски съд № 14767/07.10.2011 год., потвърдено с определение № 2397/23.12.2011 год. по ч.гр.дело № 4400/2011 год. на Софийски апелативен съд, с което е прекратено производството по гр.дело № 3714/2010 год. по описа на СГС. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС-Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ