Р Е Ш Е Н И Е № 126 гр. София, 20.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Лидия Стоянова Елена Авдева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора М.Велинова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 283 / 2014 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия А. Ю. М. чрез неговия защитник против решение № 232 от 09.01.2014 г. по внохд № 254/2013 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е явно несправедливо, тъй като определената санкция не е съобразена със смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, сред които се откроява предизвикателното поведение на пострадалия. Атакува се и гражданско-осъдителната част на решението с доводи за несъответствие между присъдените обезщетения и обема неимуществени вреди . В заключение се претендира намаляване на размера както на наказанието лишаване от свобода, така и на уважената част на гражданските искове. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Гражданските ищци и частни обвинители не изразяват становище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в ределите на чл.347, ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. Габрово с присъда № 85 от 10.09.2013 г. по нохд № 77 от 2013 г. признал подсъдимия А. Ю. М. за виновен в това, че на 28.09.2012 г., около 00.10 часа , в с. Р., община Сев., умишлено умъртвил Б. Ф. К., поради което и на основание чл.115 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години , търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на А. Е. К. и Ф. М. К. по 100 000 лева, представляващи обезщетение за причинените им от престъплението по чл.115 от НК неимуществени вреди , ведно със законната лихва от 29.09.2012 г. до окончателното изплащане на главниците. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължимите такси. Апелативният съд в гр. Велико Търново с решение № 232 от 09.01.2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна по следните съображения : За извършеното от А. М. престъпление по чл.115 от НК законодателят е предвидил наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода. Въззивната инстанция приела, че в тези граници първоинстанционният съд „правилно е дозирал строгостта на закона”, но изразила мнение, че е налице превес на отегчаващите обстоятелства , а не баланс между тях и смекчаващите обстоятелства, както се сочи в мотивите на присъдата. Настоящият състав не споделя тази оценка.Апелативният съдебен състав, макар да отбелязал приноса на пострадалия за настъпилите общественоопасни последици, не е оценил адекватно влиянието му върху степента на обществена опасност на конкретното деяние и дееца. Установено е по делото , че вечерта , завършила с убийство, започнала като радостно роднинско събиране по повод завръщането на пострадалия от чужбина. Постепенно напрежението между М. и К. ескалирало поради арогантното и предизвикателно поведение на подсъдимия, но и пострадалият не контролирал емоциите си .Той пристигнал в дома на подсъдимия късно през нощта и с непремереното си желание да му иска обяснение се поставил в конфликтна ситуация, завършила по фатален за него начин. Апелативният съд отбелязал / на стр.5/ , че Б. К. се нахвърлил върху М. и „посегнал да го удря”. Независимо от мотивите на К., формирани от предшестващите укорими прояви на подсъдимия, не може да се пренебрегне факта, че последният вече бил напуснал събирането и се намирал в дома си. Това изпълва поведението на пострадалия с предизвикателно съдържание, снижаващо степента на обществена опасност както на деянието , така и на дееца. Обсъдено в общия контекст на релевантните за тежестта на наказанието фактори, то обуславя превес на смекчаващите обстоятелства, който дава основание на настоящия състав да намали определената на подсъдимия санкция от петнадесет на десет години лишаване от свобода. Аргументите за принос на пострадалия за настъпване на общественоопасния престъпен резултат са относими и към основателността на жалбата срещу присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В уважените размери от 100 000 лева те се отклоняват от критерия за справедливост, възведен с чл.52 от ЗЗД, и утвърден от съдебната практика.Ето защо е необходима тяхната корекция до сумата 60 000 лева за всеки един от ищците, което води и до намаляване на дължимите държавни такси до 4 800 лева. За пълнота на изложението следва да се отбележи , че в писмена защита подсъдимият навежда ново касационно основание, отсъстващо в жалбата – неправилно приложение на закона. Съгласно чл.347 във вр. с чл.351,ал.1 от НПК касационна проверка по непредявено с жалба основание е процесуално недопустима. Освен това искането на подсъдимия за квалифициране на убийството по чл.118 от НК като извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, е лишено от доказателствена опора. Действията на М. показват последователност, организираност и волева обусловеност, които не се вписват в характеристиката на личност, лишена от възможност за правилна преценка и контрол върху постъпките. Той посрещнал пострадалия въоръжен, а непосредствено след убийството лансирал оправдателна версия за самонараняване на пострадалия и се опитал да укрие ножа , с който пронизал жертвата. Според заключението на назначената и изслушана от съда съдебно-психиатрична и психологична експертиза няма обективни данни за афектно стеснение на съзнанието. Вещите лица са констатирали , че подсъдимият има пълен спомен за станалото и го описва в ясна хронологична последователност.Касаторът се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, а не във физиологичен афект. Не са налице нито юридическите, нито медицинските белези на „силно раздразнение” и въззивният съд законосъобразно е отхвърлил искането на защита за квалифициране на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.118 от НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2,т.1 и т.5,пр.2 от НПК във вр. счл.348 , ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 232 от 09.01.2014 г. по внохд № 254/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, като: 1.намалява наложеното на подсъдимия А. Ю. М. за престъпление по чл.115 от НК наказание от петнадесет години лишаване от свобода на десет години лишаване от свобода 2.намалява размера на присъдените в полза на гражданските ищци А. Е. К. и Ф. М. К. обезщетения за неимуществени вреди от 100 000 лева на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева за всеки от тях , както и размера на дължимите държавни такси от 8 000 лева на 4 800 лева. Оставя в сила присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.