Р Е Ш Е Н И Е № 223 гр. София, 21 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 767 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство - по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК, е образувано по жалба на подсъдимия Б. И. О. против въззивно решение № 104/07.06.2018 г., постановено по внохд № 111/2018 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Посочено е, че направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с което са нарушени разпоредбите на чл.14 и чл.372, ал.4 от НПК. Твърди се, че предшестващата пътния инцидент реакция на другия водач е довела до съпричиняване на тежкия съставомерен резултат от пътно транспортното произшествие. При условията на алтернативност се претендира обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд или да се намали наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимият Б. И. О. и назначеният му за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв. И. И. поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Частните обвинители Е. Й. А., Х. П. И., Т. И. Л. и П. Х. П. редовно призовани, не се явяват. Повереникът им адв. Севдалин С. пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 3/15.02.2018 г., постановена от Окръжен съд - Добрич по нохд № 405/2017 г. подсъдимият Б. И. О. е признат за виновен в това, че на 01.05.2016 г. по път III 7106, на около 1 км. след [населено място], общ. Добрич, в посока [населено място], при управление на МПС - л.а. „О. А.“ без необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение – чл.42, ал.1, т.2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. П. И. и средна телесна повреда на Е. Й. А., изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост, довело до затруднение движението на десен долен крайник за период от около 5-6 месеца, след което е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал. 4, вр. с чл. 343, ал. 3, б. „Б“, вр. ал. 1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, като в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 1 936 лв. По жалби на частните обвинители, чрез повереника им и на подсъдимия е образувано внохд № 111/2018 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК е изменена първоинстанционната присъда като е увеличено наложеното на подсъдимия наказание на пет години и четири месеца лишаване от свобода. При извършената касационна проверка не се установиха твърдените в жалбата нарушения при събирането и оценката на доказателствата при формиране вътрешното убеждение на предходните инстанции. Първоинстанционното производство - законосъобразно е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл.371,т.2 от НПК. Независимо от диференцираната процедура, в мотивите към въззивното решение се съдържа обстоен анализ на всички значими за правилното решаване на делото обстоятелства, като е извършена надлежна проверка относно правилността на преценката на окръжния съд за наличието на съответствие между признанието на подсъдимия и събраните на досъдебното производство доказателства, като са дадени изрични отговори на отправените от подсъдимия и защитника му оплаквания. На тази основа, не могат да бъдат споделени направените за пореден път възраженията, че част от свидетелските показания не се подкрепят от останалите доказателства по делото. От една страна, въззивният съд е изложил подробно съображенията си, като ясно е посочил основанията въз основа, на които оплакванията са преценени като неоснователни, което се споделя изцяло от касационния състав, а от друга – съобразно т.4 на ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС е напълно достатъчно доказателствата от досъдебното производство да са надлежно събрани и заедно с направеното самопризнание да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни, напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени такива. В случая от заключенията на назначените авто-технически и комплексната трасологическа и авто-техническа експертиза са установени не само механизма на настъпване на произшествието и причината за констатираните деформации по двата процесни автомобила, но и категорично са опровергани показанията на част от свидетелите за предхождащо съприкосновение между тях. В мотивите на решението обстойно, аргументирано и в съответствие с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК са отхвърлени като неоснователни и възраженията на подсъдимия за наличието на съпричиняване от страна на водача на втория автомобил, с оглед твърденията на О. за неадекватна реакция от страна на св. А. непосредствено преди произшествието и последвалия удар на управлявания от него автомобил в крайпътното дърво, което е довело до тежкия съставомерен резултат. Безспорно установено е, че св.А. не е имал техническата и времева възможност да реагира и да предотврати - като спре, пътно транспортното произшествие, което е настъпило в резултат само и единствено следствие неправомерното поведение на подсъдимия. При отсъствието на процесуални нарушения правилно е приложен материалния закон с признаването на подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал. 4, вр. с чл. 343, ал. 3, б. „Б“, вр. ал. 1 от НК. Направената в жалбата претенция за намаляване размера на наложеното наказание не е подкрепена с конкретни доводи. В съдебно заседание защитникът счита, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства и евентуалното наличие на съпричиняване, каквото по делото е безспорно установено, че не съществува. Действително към инкриминирания момент подсъдимият е с чисто съдебно минало, макар и след настъпила реабилитация. Същевременно девет месеца след извършване на настоящото деяние О. е управлявал МПС, като си служил с 2 бр. регистрационни табели, издадени за друг автомобил и с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2, а именно - 2,04 на хиляда, за което е осъден с одобрено от съда споразумение. Непосредствено преди настоящото деяние той е управлявал автомобила, който не само е бил спрян от движение, но й със скорост от 121 км/ч при максимално разрешена от 90 км/ч. На тази основа и предвид множеството наказания за извършени други административни нарушения на правилата за движение, включително и самото упражняване на обществено полезен труд - като тракторист, без да има необходимата правоспособност и за това, при наличието на още два квалифициращи елемента на състава на извършеното престъпление /без правоспособността/, касационният състав намира, че въззивният съд правилно е отчел, че подсъдимият е личност в повишена степен на обществена опасност, с трайно изградено чувство за незачитане и явно демонстративно пренебрежение към установените правила за движение по пътищата. Тези обстоятелства и максималната реализация на целите на наказанието, обуславят необходимостта от по-продължително въздействие върху извършителя, чрез престоя му в пенитенциарно заведение, въпреки ангажираността му по отглеждането на двете му деца. По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, т.е. решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 104/07.06.2018 г., постановено по внохд № 111/2018 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: