6 Р Е Ш Е Н И Е № 238 гр. София, 28 август 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..………….…. НАДЯ ЦЕКОВА …...……… и с участието на прокурор ………… МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА ………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 546/2015 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на адв. К., защитник на осъдения А. Б. А., за възобновяване на НОХД № 848/2014 г. по описа на Свиленградския районен съд, ІІІ наказателен състав. В искането е релевирано основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът одобрил противоречащо на закона споразумение, с което страните незаконосъобразно са се споразумели, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК при положение, че инкриминираните акцизни стоки (цигари без бандерол) били държани от него на ГКПП „” и били открити от митническите органи при проверка на граничния пункт. Защитникът се позовава на ТР № 1 от 21.01.2015 г. по ТД № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС, т. 1, като твърди, че откриването на акцизните стоки без бандерол на граничния пункт изключвало упражняваната върху тях фактическа власт на извършителя и опасността те да бъдат внесени в икономическо обръщение в страната, без да е заплатен дължимият се акциз. Държането на акцизни стоки без бандерол като форма на изпълнителното деяние по чл. 234, ал. 1 от НК се поглъщало от фактическото им пренасяне през границите на страната. Когато това се извършвало без знанието и разрешението на митническите органи и били налице останалите признаци на състава на чл. 242, ал. 1 от НК, се осъществявал само съставът на квалифицираната контрабанда. Предвид даденото в този смисъл задължително тълкуване на закона от ОСНК на ВКС, одобреното от Свиленградския районен съд споразумение по НОХД № 848/2014 г. било незаконосъобразно. В съдебно заседание осъденото лице А. Б. А., редовно призован, не се явява. Неговият защитник адв. К. поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С определение № 10 от 09.01.2015 г. по НОХД № 848/2014 г. Свиленградският районен съд (СвРС) е одобрил на основание чл. 384, вр. чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото между прокурор от РП – С. и защитника на подсъдимия А. Б. А.. Със споразумението подсъдимият А. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК – в това, че на 27.09.2014 г. на ГКПП „”, [община], обл. Х., държал в личния си багаж акцизни стоки – 400 броя кутии цигари марка „” на обща стойност 1 800 лева – без бандерол, какъвто се изисква съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 28, ал.1, вр. чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят е немаловажен. За така извършеното престъпление подсъдимият А. А. се е съгласил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да му бъдат наложени наказания пет месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, и глоба в размер на 800 лева. Определението на СвРС по НОХД № 848/2014 г. е влязло в сила на 09.01.2015 г., а искането на защитника на осъдения А. за ревизията му по реда на възобновяването е подадено на 24.03.2015 г. (вх. № 3396 на СвРС от същата дата), поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение. Разгледано по същество, искането на защитника на осъдения А. Б. А. е неоснователно. В разглеждания случай съдебното производство по НОХД № 848/2014 г. по описа на СвРС е било образувано по внесен от РП – Свиленград. обвинителен акт по обвинението на осъдения А. за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Преди началото на съдебното следствие между прокурора от РП – Свиленград Х. и защитника адв. К. е било постигнато съгласие за решаване на делото по реда на Гл. двадесет и девета от НПК, писмено материализирано в приложено на л. 64 от НОХД № 848/2014 г. по описа на СвРС споразумение. Този писмен акт съдържа детайлно отразено съгласие по всички визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК въпроси. В частност, по чл. 381, ал. 5, т. 1 от НПК правната квалификация на деянието, в извършването на което осъденият А. се е признал за виновен, е словесно отразена и приложимият наказателен закон е и цифрово изписан по чл. 234, ал. 1 от НК. Писменото споразумение е скрепено с подписите на лицата по чл. 381, ал. 6 от НПК, включително и на подсъдимия А., след надлежно отразяване на декларацията му, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Видно от протокола на проведеното на 09.01.2015 г. съдебно заседание, съдът е разяснил правата на подсъдимия А., като той е заявил, че разбира повдигнатото срещу него обвинение и се признава за виновен по него, че е подписал споразумението доброволно и го поддържа, разбира последиците от него и е съгласен с тях. На основание чл. 382, ал. 6 от НПК в съдебния протокол е било вписано съдържанието на споразумението и е било подписано от прокурора, защитника и подсъдимия А.. При тези данни ВКС намира, че процедурата по Гл. 29 от НПК в хипотезата на чл. 384 от НПК е протекла законосъобразно. Личните волеизявления на осъдения А., че е съгласен със споразумението и се отказва от разглеждане на делото по общия ред, са направени в изискуемата форма и при стриктно спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира, че отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на съответните правни последици. При осигурени гаранции за независимостта и свободата на лично изразената от осъдения суверенна воля за провеждане на диференцираната процедура с ясното разбиране за последствията от това, отказът на осъденото лице да спори по фактите на обвинението, да участва непосредствено в събирането и проверката на доказателствата и да оспорва присъдата по реда на редовния инстанционен контрол, е окончателен. Престъпното поведение на осъдения А. е било подведено под състава на престъплението по чл.234, ал. 1 от НК още при привличането му в качеството на обвиняем на досъдебното производство, по същото обвинение е бил изготвен и внесен в съда обвинителния акт, такава квалификация е залегнала и в одобреното от съда споразумение, което осъденият лично е подписал. Съдът законосъобразно в процесуален план е изпълнил задълженията си по чл. 382, ал. 7 от НПК, като е одобрил споразумение, което не противоречи на закона. В предмета на възложената на съда проверка съгласно цитираната разпоредба се включва преценка на материалната законосъобразност на споразумението по въпросите по чл. 381, т. 1 от НПК – правната квалификация на деянието. Страните по споразумението действително не могат да уговарят каквито и да е клаузи в противоречие със закона и събраните по делото доказателствени материали. Затова при одобряване на споразумението, независимо от изразеното от страните съгласие по въпроса какво именно престъпление съставлява деянието, съдът всякога изрично преценява на собствено основание дали поведението на дееца правилно е подведено от обективна и субективна страна под състава на съответната правна норма от Особената част на НК. В разглеждания случай при юридическата оценка на събраните на досъдебното производство доказателствени материали СвРС не е допуснал нарушение на закона. Този извод не се променя от подробно изложените в искането на адв. К. съображения във връзка с възприетото разбиране от ОСНК на ВКС в тълкувателно решение № 1 от 21.01.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. На първо място, конкретиката на разглеждания в настоящото производство случай е различен от разгледаната хипотеза в т. 1 от цитираното ТР на ОСНК. В посочения тълкувателен акт е обсъдена проблематиката във връзка с наличието, респ. отсъствието, на идеална съвкупност между престъпленията по чл. 234 от НК и чл. 242, ал. 1 от НК, когато през границата на страната се пренасят акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, деянието е извършено след изменението на НК със ЗИД НК (ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г.) и са осъществени елементите от състава на престъплението на чл. 242, ал. 1 от НК. Именно на този въпрос е даден отговорът, че когато през границата на страната се пренасят акцизни стоки без бандерол, изискуем по закон, в немаловажни случаи, деянието е извършено след изменението на НК със ЗИДНК (ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г.) и са осъществени елементите от състава на чл. 242, ал. 1 от НК, не е налице идеална съвкупност между престъпленията по чл. 234, ал. 1 от НК по отношение на изпълнителното деяние „държи” и по чл. 242, ал. 1 от НК, а деянието следва да се квалифицира само като престъпление по чл. 242, ал. 1 от НК. В казуса, предмет на настоящото извънредно производство по Гл. тридесет и трета от НПК, въпросът за евентуално наличие на идеална съвкупност между престъпленията по чл. 234, ал. 1 от НК и по чл. 242, ал. 1 от НК никога не е бил поставян, тъй като деянието на осъдения А. не е осъществявало елементите от състава на чл. 242, ал. 1 от НК. На второ място, действието на ТР № 1 от 21.01.2015 г. по ТД № 1/2014 г. е неприложимо по отношение на съдебни актове, влезли в сила преди приемането му. Когато след влизане на съдебния акт в сила, последва промяна на закона или нов закон, актът не може да бъде ревизиран по реда на възобновяването, тъй като е бил постановен в съответствие с действащото към момента на постановяването му законодателство. По силата на същата логика и новото тълкувателно решение намира приложение само за неразрешените, все още висящи спорове, които съдът е длъжен да разреши съобразно обективираните в тълкувателния акт задължителни указания. Нарушението на материалния закон като основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК следва да се преценява към момента на правоприлагането. При това контролно производство се проверява дейността на решаващия орган по приложението на материалния и процесуалния закон при разглеждането и решаването на съответния конкретен казус. Всеки състав на съда, пред който стои задачата да реши конкретно наказателно дело, по необходимост осъществява тълкувателна дейност, преди да приложи съответната правна норма. Съдът задължително и безусловно съобразява тълкуването си само с дадените с ТР на ОСНК указания по приложението на закона. При отсъствието на обвързващо тълкуване от страна на компетентните органи по чл. 124 от ЗСВ, съдебният състав решава делото съобразно собственото си тълкуване на приложимата материалноправна норма. Това разбиране следва от прогласената от чл. 117, ал. 2 от КРБ независимост на съдебната власт като гаранция за принципа на законност. При осъществяването на правораздавателната си дейност всеки съд е независим и се подчинява само на закона, а следователно – и на задължителното му тълкуване към момента на формиране на правораздавателната воля. Ако към актуалния момент на постановяването на съответния съдебен акт (до влизането му в сила) не е налице тълкуване със задължителен ефект съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, то нарушение на материалния закон не е допуснато, защото не е съществувала обвързваща съдебна практика, с която съдът задължително да съобрази тълкуването си. При решаването на конкретни казуси, тълкуването, което отделните съдебни състави дават на наказателните норми по разглежданите от тях конкретните дела, принципно не е обвързващо. Решенията на състави на НК на ВКС, в които са изведени определени принципи при тълкуването на закона, решенията на състави на НК на ВКС по приложимия закон, които потвърждават установена практика на ВКС, както и решенията на състави на НК на ВКС по отделни инцидентни случаи могат да съставляват ръководство по прилагането на закона, но не представляват задължителни прецеденти по други наказателни дела. А щом в дейността на съда по правоприлагането обективно не са допуснати нарушения, то липсва и основание за възобновяване. Когато с последващо тълкуване от компетентния орган се изясни (или промени) действителният смисъл на съответната правна норма, това предполага приложението й в този смисъл занапред – към нерешените с влязъл в сила съдебен акт. Възможността за преразглеждане на влезли в сила съдебни актове при всяка промяна на позитивната правна уредба, включително и при последващо задължително тълкуване, нарушава баланса между правните принципи в правораздаването – поставя изискванията за правна сигурност, стабилност на влезлите в сила съдебни актове и тяхната непререшаемост в недопустима зависимост от евентуални бъдещи законодателни промени с материалноправен характер и от измененията при разкриването на съдържанието и смисъла на материалноправните норми. С оглед тези съображения, последващият задължителен тълкувателен акт не въздейства с „обратна сила” върху правилността на заварените влезли в сила съдебни актове, поради което въз основа на него не може да се постигне отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения А. Б. А. за възобновяване на НОХД № 848/2014 г. по описа на Свиленградския районен съд. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.