Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е      №. 136   гр. София, 09 март 2010г.       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари,  две хиляди и десета година,  в състав:                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГРОЗДАН  ИЛИЕВ                  ЧЛЕНОВЕ:КЕТИ  МАРКОВА                                                                             ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА   при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 768/2009г.       Производството е образувано по искане на осъдения П. М. К. за възобновяване на НОХД №113/2009г., по описа на Окръжен съд-Хасково, на основание чл.422, ал.1, т.5 НПК. Депозираното саморъчно написано «заявление» обективира фрагменти от санкционната част на постигнатото по реда на чл.384 от НПК споразумение между защитата на подсъдимите П. К. и Богза Тибериу, и представителя на обвинителната власт, одобрено с постановено на 29.06.2009 година определение на компетентния съд. Същото съдържа собствена интерпретация на фактологията на инкриминираното престъпление и неясни съждения за формите на участие и приноса на съпричастните към неправомерната дейност лица. Словесно изразената воля на осъдения индицира на несъгласие с постановения съдебен акт и на недоволство от срока на наложеното наказание-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Обосновава се процесуална необходимост от връщане на делото и ново разглеждане, след разделяне на образуваното и водено срещу П. К. и Богза Тибериу наказателно производство, последното от които извън обсега на правомощията на ВКС. В съдебно заседание на 26.02.2010 година осъденият К. участвува лично, и с надлежно назначени преводач и служебен защитник. В хода на съдебните прения процесуалният представител на осъденото лице поддържа направеното искане, като в представени писмени бележки детайлизира релевираните оплаквания, с поставен акцент на липсата на достатъчно доказателства, обезпечаващи обвинението по чл.242, ал.4 от НК.   Прокурор от ВКП дава заключение за неоснователност на искането на осъдения К. за възобновяване на наказателното дело и предоставя на съда преценката за справедливостта на лимитираните санкционни последици Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 29.06.2009година, по НОХД№113/2009г., Хасковски окръжен съд, на основание чл.384 НПК е одобрил постигнатото между представител на Окръжна прокуратура, гр. Х. и упълномощения процесуален представител на П. К. писмено споразумение, по силата на което осъденото лице се признава за виновно в извършено престъпно деяние по чл.242, ал.4, пр.1-во, вр.ал.2, пр.1-во, вр.чл.20 ал.2 НК, като при условията на чл.55НК са му определени наказателни санкции - ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, и ГЛОБА в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева в полза на държавата. Определението не е проверено по касационен ред, поради законова регламентация, установяваща необжалваемост и юридически стабилитет на съдебния акт и по отношение на същото са приложими процесуалните норми на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 НПК. При осъществения извънреден съдебен контрол в рамките на визираните оплаквания за нарушения на процесуалния и материален закон, и за явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност ВКС намира депозираното искане на осъдения К. за НЕОСНОВАТЕЛНО. Диференцираната процедура – Решаване на делото със споразумение, инициирана от подсъдимите П. К. и Богза Тибериу в съдебната фаза на наказателния процес, по НОХД№113/2009година, е реализирана при стриктно съобразяване на очертаните в Глава Двадесет и девета от НПК особени правила. В съдебно заседание на 29.06.2009 година, П. К. безусловно и категорично е заявил, че разбира предявеното срещу него от ОП-Хасково обвинение и се признава за виновен по същото, като е декларирал доброволно изразена воля при сключване и подписване на представеното споразумение,и отказ от разглеждане на делото по общия ред. Възрастта и психо-физическото развитие на осъденото лице, неговият образователен ценз не обосновават позиция за произволно и необмислено приети от П. К. обстоятелства, очертаващи престъпна съставомерност на инкриминираното поведение и не сочат на неразбиране естеството на обвинителната теза, нейните фактически и правни характеристики, и произтичащите от това санкционни последици. Производството, последвало направеното от осъдения К. изявление по чл.384, вр.чл.382, ал.4НПК е проведено в съответствие с очертаните специални процесуални разпоредби и финализирало със съдебен акт, с който при съблюдаване изискванията на закона и морала, е одобрено постигнатото писмено съгласие между процесуалните страни по въпросите за виновно извършеното престъпление, неговата правна квалификация и предпоставената от тях наказателна отговорност. Алтернативната съдебна процедура, лимитирана от нормите на чл.381-чл.384 от НПК, е насочена към обслужване на обществения интерес, чрез ускоряване на наказателното производство, поради което и същата е съпроводена с компромисни поведенчески прояви на процесуалните участници, съобразени с особените предписания, и предопределените от последните, процесуалноправни и материалноправни ползи и тежести. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия и осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо своевременно осъждане и санкциониране на престъпни посегателства, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на наказателната отговорност на закононарушителя. Обвиненото лице получава по–леко наказание, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора факти,и обоснованите от тях правни съображения в обвинителния акт; да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствени източници, подкрепящи и оборващи обвинението пред съда; и да атакува постановения съдебен акт, по реда на инстанционния контрол, които осуетяват претенциите за накърнено право на защита в тази посока, и стесняват обхвата на свързаните с него, нарушения. В пределите на установения в Глава двадесет и девета регламент професионална е оценката на Хасковски окръжен съд за правилно приложен в представеното споразумение материален закон и за справедливост на отмерените при условията на чл.55НК наказания - ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, и ГЛОБА в размер на 100 000 лева. В коментирания смисъл фрагментарните възражения за прекомерна завишеност на наложените на П. К. санкции са необосновани. При диференциране на наказателната отговорност съдът е отчел тежестта на инкриминираното посегателство с оглед индивидуализиращите го престъпносъставомерни признаци, и предвид неговата насоченост към охранявания обект - установения митнически режим и на потенциално застрашените обществени отношения, свързани с народното здраве. Отдадено е необходимото значение на конкретиката от данни, сочещи на предмета на престъпление - високорискови наркотични вещества, със съответните количествени и стойностни параметри /5 800,704 грама хероин и 23,296 грама кокаин, на обща стойност 726 136.32 лева/; на усложнената престъпна задружна дейност, при форма на съизвършителство и каузалния принос на осъдения К. /собственик на моторното превозно средство, използувано за пренасяне на инкриминирания наркотик -л.а.”Алфа Ромео”, с румънски ДК№В 21 НОЕ; и на кумулираните квалифициращи обстоятелства. Внимателно са преценени и фактите за личността на П. К. Проектирани в очертанията на престъплението - съзнателен акт, представляващ отражение на обществените и индивидуални качества на дееца, и съдържими се в приложените писмени доказателствени материали за социалния му статус, чисто съдебно минало и процесуално поведение в хода на наказателния процес, те са интерпретирани в аспекта на визираните в чл.36 от НК изисквания, обуславящи адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функции на наказанието, санкции. В контекста на предложената аргументация заявените в искането доводи за констатирана несправедливост при лимитиране санкционните последици за Богза Тибериу /съучастник в извършеното престъпление/, несъответни като вид и размер на тези по отношение на осъдения К. , са ирелевантни и не мотивират упражняване правомощията на ВКС по чл.425 НПК. При индивидуализация на наказанието, включително в рамките на очертаните в особените производства по Глави двадесет и седма и двадесет и девета от НПК хипотези на императивно предписана /чл.373, ал.2, вр.чл.371, т.2 НПК/ и изрично предвидена възможност /чл.381, ал.4НПК/ за изключително смекчена отговорност по чл.55НК се вземат предвид степента на обществена и лична опасност на престъпното деяние и неговия автор, подбудите за осъществяване на престъплението и другите смекчаващи и отекчаващи вината обстоятелства, които ориентират относно нуждата от изискуемото се като интензивност наказателно въздействие, с оглед целите на специалната и генерална превенция. Това са оценъчни величини, базиращи се на комплекс от факти, индивидуално определени във всеки конкретен случай, поради което и използуването на подобни категории за обективно съпоставяне и сравнение чрез аналогии при привидно сходни казуси е трудно достижимо и практически невъзможно. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на касационния състав, че искането на осъденото лице за отмяна на определение от 29.06.2009 година на ОС-Хасково, с което е одобрено споразумение между представител на прокуратурата и защитника на П. К. , и прекратено наказателното производство срещу последния, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1-3 НПК, следва да бъде оставено без уважение . Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. М. К. за възобновяване на НОХД№113/2009г., по описа на Окръжен съд-Хасково, отмяна на постановеното по него определение от 29.06.2009 година, и приложение на чл.425, ал.1, т.1 НПК . РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.